В "Месец любов" Чарлийз Терон е леко странна, ексцентрична жена, която взима Киану Рийвс под крилото на любовта си, въпреки неговите съпротиви. Лека полека, той се влюбва в нея. И как не: тя е смешна, забавна, очарователна и го откъсва от сериозния му, скучен свят. Има уловка обаче: тя е много болна. Ако в края на филма, когато зазвучава "Only time" на Enya не сте се разплакали, явно сте от желязо. Или сте психопати.
В "Послепис, обичам те" Джерард Бътлър не е badass мъжкар, който се бие и е велик, а чувствителен мъж, който обожава съпругата си. Единственият му минус е, че е починал. Оставил е на Хилари Суонк обаче 10 съобщения, които да я преведат през пътя на скръбта и да й помогнат да продължи живота си, макар и без него.
И като стана дума за Хилари Суонк, "Момчетата не плачат" също е сред филмите, които ще изцедят сълзи от вас. Суонк влиза в ролята на трансджендър тийнейджър (Брандън), който се влюбва в момиче на име Лана (Клои Севини), започвайки нов живот в Небраска. Любовта между двамата е епична, а Лана открива, че Брандън е трансджендър, след като вече връзката им е започнала.
"Споделен живот" на режисьора Ник Касавитис е ужасяващо тъжен филм. Камерън Диас тук няма нищо общо с веселите мацки от "Ах, тази Мери", "Ангелите на Чарли" и "Ваканцията". Тя е майка на две дъщери, по-голямата от които е родена, за да помогне на сестра си да оцелее. Филмът задава морални въпроси във философската сфера, в която се върти и "Никога не ме оставяй" по романа на Казуо Ишигуро
Disney винаги са били добри в създаването и разпространението на тъжни филми, но историята на Бамби може би е най-тъжната. Или поне е в топ 3. Сцената, в която умира майката на Бамби е покъртително тъжна и може да се сравни само с тази, в която умира майката на Литъл Фут от "Земята преди време". Между другото, премиерата на "Бамби" е през 1942г. Анимацията получава три номинации за Оскар – за най-добър звук, най-добра песен („Love Is a Song“) и оригинална филмова музика.
Филмът по романа на Джон Грийн разказва за двама младежи болни от рак, които се срещат в група за подкрепа и се влюбват напук на терминалните си диагнози. Може да е история за тийнейджъри, но драмата със сигурност е на ниво.
Филмът с Емилия Кларк и Сам Клафин е адаптация по сърцераздирателния роман на Джоджо Мойс. В нея се разказва за Уил (Клафин) – някога успял мъж, който остава парализиран след катастрофа с мотор, и отношенията му с неговата гледачка Лу Кларк. Странната двойка създава неразрушима връзка, а краят на историята е драматичен.
Остаряването е неизбежна част от живота. Обръщането на възрастта и подмладяването обаче могат да бъдат ужасяващи, особено ако всички наоколо остаряват. Идеята на филма, заедно с Брад Пит и Кейт Бланшет, може да накара всеки да пророни няколко сълзи и да благодари, че времето му върви в правилната посока.
Не, не, изобщо не е смешно. Първите три филма за момчето, което оцеля, може и да са по-скоро детски, но следвайки пътя и настроението на книгите, филмите от 4 нататък стават все по-мрачни и все по-тъжни. Само си спомнете за смъртта на Сердик, тази на Сириус, тази на Снейп, тази на Дъмбълдор и...може би най-гадното, тази на совата Хедуиг. Много сълзи, много нещо.
Да, той е тук и винаги ще бъде в тези класации. Може и да получи славата на сълзлива мелодрама, но "Титаник" е попкултурен феномен и бижу в кино историята. А историята на Кейт и Джак си струва да се гледате по няколко пъти. И всеки път да се реве.
Стана ясно, че Никълъс Спаркс е един от авторите на най-тъжните истории и "Незабравимата" е доказателство. Джейми (Манди Мур) и Ландън (Шейн Уест) убеждават зрителя да излезе от зоната си на комфорт, след което го съкрушават с дяволски тъжен финал.
Забележителен филм по романа на Маркъс Зюсак, който разказва за добрите хора независимо от раса, пол и външен вид. Историята, водена от гледната точка на смъртта, ни показва едно малко момиче, което открива света по времето на Втората световна война в Германия. Тя скача от книга в книга, от история в история, докато наоколо падат бомби и се рушат човешки съдби. Всеки момент от филма е способен да предизвика тонове сълзи, особено ако сте чели книгата и вече знаете финала.
Втората световна война и концентрационните лагери са станали тъжен повод за не един и два сърцераздирателни филма. Но може би най-тъжният от тях, е "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини. Почти веднага след излизането си през 1997г., лентата печели международно признание – 3 награди Оскар (най-добър актьор, най-добър режисьор на чуждестранен филм и за музиката към филма), 8 награди „Давид ди Донатело“ и голямата награда на журито на фестивала в Кан.
