Нека го повторим още веднъж: "Невероятно странните същества, които спряха да живеят и станаха объркани зомбита" е ужасно дълго заглавие на хорър мюзикъла от 1963 г., който по-добре да не гледате. Мюзикълът е дело на Рей Денис Стеклър, за когото New York Times написаха в некролога му през 2009 г., че е "нискобюджетен автор". Самият Стеклър също участва във филма. Той е един от тримата приятели, които отиват на карнавал, само за да се натъкнат на ясновидец, притежаващ способността да превръща хора в зомбита на един карнавал. Вълнуващо.
През 1963 г. Алфред Хичкок възкреси романа на Дафни дю Морие "Птиците" в едноименния филм и беше прекрасно. Единственото, по което си приличат "Птиците" и "Birdemic: Shock And Terror" обаче е, че и в двата филма има птици. Този епичен ужас е дело на виетнамския софтуерен търговец Джеймс Нгуен и първоначално получава отказ да дебютира на фестивала "Сънданс" през 2009 г. Нгуен обаче е твърдо решен да реализира мечтата си филмът му да види свят и започва да го промотира, обикаляйки улиците с ван, натъпкан с птици, фалшива кръв и флайъри. В крайна сметка, постига целта си. Филмът се появява на първа страница на "The New York Times" и влиза в кината, където забавлява зрителите с кухите си диалози и отвратителните опити за визуални ефекти.
За да е по-ясно за каква каша става въпрос, сюжетът се върти около бизнесмен от Силициевата долина и приятелката му - модел на бельо, които биват нападнати от гълъгби, плюещи киселина.
Гигантските буболечки бяха нелепи още през 50-те години, но американските тълпи са обичали да ги гледат на автокино, докато дъвчат пуканки в колите си. През 1975 г. режисьорът Бил Рибейн решава да се опре на тази любов към големите паяци и прави "The Giant Spider Invasion". Сюжетът би следвало да разказва как гигантски паяци тероризират град Мерил в Уисконсин, но всичко е толкова объркано, че във филма на практика няма история. И все пак, според Рибейн, това е един от най-пиратстваните филми на всички времена. Може и така да е, но никога няма да разберем защо.
Уважаваме първата част на "Челюсти" въпреки наивния вид на акулата. Все пак, за основа тук стои романът на Питър Бенчли, лентата е дело на Стивън Спилбърг, а Джон Уилямс създава един великолепен и запомнящ се саундтрак. Вторият филм обаче пада много надолу, макар и да е донякъде поносим. Третият вече удря дъното. Акулата ръмжи като лъв, има телепатична връзка с жената на шериф Броуди, Елън. Звучи зле и е такова.
Звездата на М. Найт Шаямалан започна да залязва още когато "Селото" не се оказа разтрисащия хорър, за който намекваше в трейлъра си. "Явлението" обаче е доста по-зле. Филмът от 2008 г. проследява как Марк Уолбърг и Зоуи Дешанел се опитват да се спасят от мистериозно явление, което кара хората да се самоубиват. СПОЙЛЕР: оказва се, че са виновни...дърветата. Еко-посланието е толкова прозрачно и наивно вкарано, че екоактивистите трябва да намразят този филм.
Трол 2 е продължението на "Трол" от 1986 г., но между двата филма няма логическа връзка. Сценарият на този шедьовър на глупостта се завърта около американско семейство, преследвано от вегетариански същества, които се опитват да превърнат хората в зеленчуци, за да ги изядат. Във филма няма кьорав трол, но за сметка на това има редица нелепости. Дори главният актьор Майкъл Стивънсън, който е на 10 години, когато снимат оригиналния филм, казва за продължението: "Всички се опитват да направят добър филм, а ние не успяхме съвсем автентично. Не може да повторите това."
"Пресата" е режисиран от Тоби Хупър и написан от Хупър и Хари Алън Тауър по едноименния разказ на Стивън Кинг. Ако сте чели разказа, вероятно знаете, че главният лош герой е преса за гладене в обществена пералня, която обича да яде хора. Не е от най-гениалните неща, излизали изпод перото на Краля, но и не може да се сравнява с абсурда на филма. Главната роля се изпълнява от Робърт Енглънд, който се надяваме да запомним като Фреди Крюгер от "Кошмари от Елм Стрийт", а не като Бил Гартли от "Пресата".
Ако искате да направите продължение на един от най-печелившите независими филми в историята, не правете като създателите на "Проклятието Блеър 2". Идеята не е лоша: няколко души отиват в гората, където е снимана първата част, и започват да им се случват странни неща. Изпълнението обаче не се получава. Втората част на филма излиза само 15 месеца след първата и изобщо не успява да достигне дори бегло до култовия статут на своя предшественик.
"Creepshow" често е определяна за една от най-добрите хорър антологии на времето си, но това със сигурност не включва третия филм. Третата част на франчайза не включва нито Стивън Кинг, нито Джордж Ромеро, което си беше предупредителна аларма още преди лентата да види бял свят. Номер 3 не само не достига до качеството на първите два филма, но и закопава в дъното на евтините ефекти и кървища без смисъл, хумор и повествователна линия.
