Когато кажем екшън просто няма как едно от първите имена, което изниква в ума, да не е великата поредица с Мел Гибсън и Дани Глоувър. Техните герои са толкова противоположни и в същото време толкова близки един с друг, като различията помежду им непрекъснато създават комични и забавни ситуации. Именно тяхната неразделна връзка е това, което издига поредицата на едно друго ниво. Разбира се, всичко е съчетано с перфектните и динамични екшън сцени, които могат да бъдат образец за всеки един друг филм от жанра.
Може да се каже, че това е основата, върху която стъпват всички филми за супергерои.Тук става въпрос за времето преди DC и Marvel да имат каквото и да е представяне в киното. През далечната вече 1978 г. Донър събира звезден състав включващ Кристофър Рийв, Марлон Брандо (“Кръстникът”) и Джийн Хекман (“Непростимо”), за да заснеме първият филм за Супермен. Той е най-скъпият за времето си подобен проект и постига безпрецедентен успех както сред фенове и критика, така и във финансово отношение. Не случайно печели и награда “Оскар”.
Всеки път, когато Донър и Мел Гибсън се съберат, просто няма как да не се получи хит. Точно такава е и уестърн комедията Maverick от 1994 г., която е базирана на едноименния сериал от края на 50-те. Гибсън поема ролята на картоиграча и изпечен мошеник Брет Маверик, който събира пари с цел да участва в игра на покер с големи залози. Всичко това е поднесено в неподражаемия хумористичен стил на Дoнър и с очарователното присъствие на Джоди Фостър (“Мълчанието на агнетата”).
Това реално е пробивът на Донър в киното. Той прави няколко филма преди това, но за първи път постига истински успех с хорърa “Поличбата” от 1976 г. Именно тук режисьорът показва с каква лекота може да работи в различни жанрове - от ужаси и екшъни до филми за супергерои и комедии.
Историята разказва за американски дипломат, който е прехвърлен в Рим млако малко след смъртта сина му, появил се на бял свят мъртвороден. За да запълнят дупката, той и съпругата му решават да осиновят малкия Деймън. Въпросът е, че нещо в това момче не е съвсем наред, а поредицата от смъртни случаи го следва сякаш по петите.
Тук Донър си партнира със Стивън Спилбърг и Крис Кълъмбъс (“Сам вкъщи), които написват сценария за един от най-култовите тийн филми на 80-те. Наистина почти всеки, израснал в онези години, до голяма степен може да свърже детството си с “Дяволчетата” и историята за групата хлапета, които поемат на приключение в търсене на отдавна загубено пиратско съкровище.
Още един успешен тандем Донър-Гибсън, който е заснет година преди последното “Смъртоносно оръжие”. В “Теория на конспирациите” Гибсън играе свръхпараноичен и странно забавен шофьор на такси, автор на собствен конспиративен журнал, който лично разнася на всичките си четирима последователи. В един момент обаче странните му разбирания започват да стават все по-реални, а самият той се превръща в част от сенчест правителствен проект.
Фентъзи средновековните истории са специфичен вид филми, в които малко режисьори са успели да постигнат успех. Донър обаче е именно един от тях. Той не просто използва в максимална степен таланта на Рудгер Хауер (“Блейд рънър”), Мишел Пфайфър (“Опасни връзки”) и Матю Бродерик (“Кабелджията”), но и успява да да постави “Жената ястреб” редом до фентъзи класики като “Конан варварина”.
Сюжетър разказва за двама вклщбени омагьосани като вълк и ястреб, като проклятието тегне над тях в различни часове на денонощието, така че никога не могат да се видят в нормалния си вид.
