Може да се каже, че освен „Челюсти”, именно първият „Междузвездни войни” създаде летния блокбъстър. За Джордж Лукас обаче това не беше достатъчно и той реши да надгради във всяко едно отношение в „Империята отвръща на удара” - който от своя страна създаде модела на успешния сикуъл.
Близо три пъти по-скъп от първата част, с повече емоции и обрати, разширяващ вселената, отвеждащ зрителя на вълнуващи нови места (Хот, Дагоба, Корусант) и представящ емблематични нови персонажи – именно „Империята отвръща на удара” осигури великото бъдеще на „Междузвездни войни”.
От онези редки филми, които успяват да грабнат и мейнстрийм аудиторията, и претенциозните ценители и критици. Гигантски финансов и художествен успех, дължащ се на доста фактори - необиковена, но емоционално ангажираща история, майсторски разказ, виртуозна режисура, феноменална актьорска игра и уникална техническа презентация.
Последното бележи революция в използването на визуалните ефекти, чрез които героят на Том Ханкс е интегриран в ключови архивни кадри отпреди десетилетия. Резултатът е поразителен - все едно Форест наистина се ръкува с Кенеди и разговаря с Ленън. Ето как се придвижват напред технологиите в киното и без изобразяване на дигитални чудовища и далечни галактики.
Еталонът за вълнуващ и остроумен екшън хит. Семплата концепция, в която циничният полицай Джон Маклейн прочиства отряд терористи един по един, спасява заложници и ръси незабравими реплики, се сдобива с безкрайни имитации и пародии, до една без заряда и ефективността на „Умирай трудно”.
Самият Брус Уилис се храни от ролята до ден днешен, но без шанс да достигне същата висота.
Още един еталон – за приключенски блокбъстър. За някои може би наивен, но неустоимо очарователен, първият филм от „Индиана Джоунс” поредицата е перфектен кино продукт. Отговорни за него са Джордж Лукас като продуцент и господарят на летните хитове Стивън Спилбърг като режисьор. Том Селек едва ли си е простил за отхвърлянето на главната роля, с която Харисън Форд завинаги ще бъде свързван.
Все още има дебати дали „Шоуто на Труман” може наистина да се смята за блокбъстър. В него няма мащабни екшън сцени, супергерои или чудовища, а самите Paramount го бяха нарекли „най-скъпия арт филм, правен някога”, заради 60-те милиона бюджет.
Това обаче се оказа не само успешен, но и невероятно прозорлив филм, показващ свят, където всеки може да бъде знаменитост, а обикновеното ежедневие може да чупи рекорди по рейтинг. „Шоуто на Труман” показа и какъв актьор може да бъде Джим Кери – в ролята на звезда на риалити шоу, който обаче не подозира, че целият му живот е фалшифициран в едно огромно ТВ студио.
Не е нуждо летният блокбъстър да е перфектен, но трябва да е неустоим, точно както „Завръщане в бъдещето” – историята за момчето, върнато 30 години в миналото и натоварено със задачата да събере родителите си и така да спаси собственото си съществуване.
Филмът показа, че смесицата от жанрове като фантастика, семейна драма и гимназиална комедия може да привлече огромна аудитория – и да създаде осемдесетарска класика. Коктейл от жанрове донесе иконичен статус и на „Ловци на духове”, появил се година по-рано. Подобни проекти обаче са твърде рискови и все по-рядко Холивуд си позволява да инвестира в такива.
Никой не беше подхващал филм за супергерой с такъв обхват и такава амбиция. Поне така се говореше, когато излезе вторият филм на Кристофър Нолан от трилогията му за човека-прилеп. Дори това да не е съвсем вярно, режисьорът показа, че и съвременното блокбъстър кино може да бъде арт, може да предизвиква и обърква зрителя, може да му предлага и по-сложни внушения.
Козът на Нолан, естествено, беше незабравимото и неочаквано изпълнение на Хийт Леджър като Жокера – дяволския маниак, който престъпва всички норми не защото има грандиозен план, а просто защото може.
Пореден летен блокбъстър на Стивън Спилбърг, който се превръща в най-печелившия филм до съответния момент в историята на киното. Но с какво „Извънземното” е различен? „Челюсти” и „Джурасик парк” изваждат на преден план първични страхове – природни зверове, вода, джунгла, най-директна опасност от изяждане.
А „Извънземното” е простичка история за приятелството и порастването, независимо че включва като персонаж странно изглеждащо същество от далечна планета. Да, има и такива блокбъстъри, макар и все по-рядко.
Противоречивата фигура Майкъл Мур има постижения, които никой не може да отрече. Например създаването на първия документален филм, достигнал статута на блокбъстър. Появил се в правилния момент, „Фаренхайт 9/11” съсипваше управлението на Джордж Буш и войната в Ирак, и то точно когато Буш водеше кампанията си за втори президентски мандат.
Мур използва увеличаващия се в Щатите гняв и пренесе политическия дебат в киносалоните, като накара всички да говорят за „Фаренхайт 9/11” и без съмнение повиши интереса на публиката към документалното кино.
За да включим и някой съвсем нов филм в списъка, отбелязваме миналогодишния (до голяма степен изненадващ) летен хит. „Пазители на галактиката” показа, че един модерен комиксов блокбъстър от настоящото десетилетие може да има по-смел авторски почерк и да разказва за слабо известни супергерои, които не могат да си съперничат по популярност с Батман, Спайдърмен и Супермен. Което да не му попречи да бъде страхотно печеливш.
Такъв принос може и да изглежда скромен в сравнение с другите заглавия от списъка, но във време на непрекъснати комиксови екранизации за едни и същи супергерои, и това е някаква утеха.
