"Боен клуб" е от филмите, които нямат нужда от представяне, а някои от култовите цитати се преповтарят и до днес – силен показател доколко успешна е дадена кино продукция. Но в същото време "Боен клуб" се оказва неразбираем за мнозина. Тогава още я няма силата на свързаността, няма YouTube и каналите му за анализи и критика на филми.
Единственият начин даден филм да бъде препоръчан на публиката са ток-шоутата и статиите във вестниците, а "Боен клуб" търпи сериозни негативни мнения от професионалната кино критика. В крайна сметка се оказва, че публиката влиза в салона с очакване за екшън и се натъква на изпълнен с напрежение философски филм, който е изпреварил времето си.
В момента "Боен клуб" се разбира и възприема по-добре от всякога.
През 2005 г. светът все още не е готов да приеме филм като "Планината Броукбек". В други филми хомосексуалните герои предизвикват симпатии, защото са различни от масата и се изправят, за да се преборят с обществото. Но тук Енис и Джак са обикновени момчта, при това каубои.
Пуританите се притесняват, че подобен филм може да подтикне неориентираните зрители към нездрави сексуални експерименти с представители на същия пол. Американската филмова академия също отказва да припознае филма като едно от най-добрите заглавия на годината.
С течение на времето все по-малко и по-малко хора си пускат "Планината Броукбек" с опасението, че някой може да стане гей, ако го изгледа.
За съжаление, малко хора са гледали "Господар и командир" по кината, но тези, които са го сторили, трудно ще го забравят. Решението филмът да бъде пуснат точно когато пазарът е пренаситен, може да се определи като пълен провал, а страхотният военен филм се оказа във водовъртежа на борба за зрители.
Когато "Господар и командир" излиза по кината, там вече са "Карибски пирати: Проклятието на Черната перла" и "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля". Освен това филмът е с по-сериозно и философско послание и не се оказва толкова примамлив, колкото приключенията на Джак Спароу и Задругата на пръстена.
Най-голямата грешка на "Еквилибриум" е, че се опитва да се представи като конкуренция на "Матрицата" и по този показател губи категорично. Филмът е коренно различен от "Матрицата" и това дразни критиците, които очакват да видят нещо познато.
"Еквилибриум" има своите силни страни, но заедно с маркетинговия фал има и друг такъв – той излиза по кината в съвсем грешно време. През 2002 г. научнофантастичните антиутопии не са толкова харесвани от публиката.
Филмът не е и особено оригинален като заимства щедро от "1984", "Блейд Рънър" и други – препратки, които тогава не допадат на аудиторията.
Винаги е трудно да покажеш необходимата доза уважение към основата, по която е направена адаптацията, но когато "Пазителите" излиза по кината, има и по-могъщи врагове, с които да се бори. Светът все още не е виждал особено много мрачни филми за супергерои, а манията по комиксови филми още не е започнала.
Кристофър Нолан вече е снимал два филма за Батман, но той е далеч по-популярен и по-обичан персонаж. Затова появата на "Пазителите" не предизвиква необходимото вълнение.
Може да се каже, че филм като този щеше да има много по-голям успех, ако беше представен през 2019 г., защото пазарът гледа с много по-добро око на експериментите, а публиката – на комиксовите филми.
"Блейд Рънър" имаше пред себе си сериозни препятствия за преодоляване – негови конкуренти в боксофиса са "Стар Трек 2", "Трон" и "Извънземното". И докато "Извънземното" привлича семейната аудитория, "Стар Трек 2" и "Трон" обират феновете на научната фантастика.
И тук очакванията на публиката изиграват лоша шега на филма. Зрителите очакват приключенски епос заради репутацията на Ридли Скот и Харисън Форд, а получават нео-ноар антиутопия и мрачно предсказание за бъдещето.
"Блейд Рънър" е поредният филм, който е твърде задълбочен и умен за времето си и е по-подходящ за гледане днес, отколкото преди 37 години.
Когато "Нещото" е представен пред публика, Джон Карпентър е наречен "порнографът на насилието". Практическите ефекти от филма включват дори повръщане, но противно на всеобщото схващане, продукцията може да предложи много повече от излишно кървави сцени.
По това време обаче научнофантастичните филми са жестоко осъждани от критиката и се смятат за проява на ниско изкуство, ако въобще ги сметнат за изкуство. По тази причина "Нещото", точно както и "Блейд Рънър", е подценен и неразбран.
"Червеният дракон" връща на голям екран мрачната и напрегната атмосфера от "Мълчанието на агнетата", но и тук моментът не е особено подходящ. Да пуснеш два римейка за период от по-малко от година никога не е добра идея, а хората вече са недоволни от "Ханибал" и не са въодушевени от идеята да гледат още от същото.
Заслужава си да помислим дали ако "Червеният дракон" беше пуснат в друго време, нямаше да има далеч по-различна съдба.
След години усилия Мартин Скорсезе най-накрая успява да завърши работата си по един от проектите, които прави с много страст – "Мълчание". Но студиото прави лоша услуга на Скорсезе като насрочва премиерата на филма за 23 декември и то с ограничени прожекции, колкото да привлече вниманието на Академията.
Това е напълно погрешно решение – всеки вижда, че моментът за подобен филм не е правилно подбран. Премиерата спокойно можеше да бъде отложена с малко време, за да привлече далеч повече публика.
В този филм Андрю Гарфийлд прави ролята на живота си, но вместо това получава номинацията за златната статуетка за "Възражение по съвест". Но историята не може да бъде пренаписана, а дори и Скорсезе не е застрахован от подобни провали.
