Мексиканският режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту преоткри себе си с този безобразно майсторски филм за творческа тревожност и лутане между фантазията и реалността. “Бърдмен” полита на крилете на един невероятен Майкъл Кийтън – залязла холивудска звезда от комиксови филми за супергерои, който играе ролята на... залязла холивудска звезда от комиксови филми за супергерои.
“Бърдмен” функционира като метакоментар на комерсиалното кино, преходността на славата и арт претенциите на “истинските всеотдайни творци”.
Филмът работи на много нива, а изобилието от теми, символи, препратки и намигвания е прекалено голямо. Техническата реализация е неприлично съвършена. Да идват малките златни статуетки.
Грандиозно гмуркане в света на покварата и сладкото морално разложение на самообявилите се за “господари на Вселената” юпита от “Уолстрийт” от 80-те и 90-те години на миналия век.
Великият и недостижим майстор на седмото изкуство Мартин Скорсезе отново изследва проблемите на мъжеството и консуматорския нагон, създавайки епичен портрет на една гротескна епоха. Светът на “Вълкът от Уолстрийт” е потопен в кокаин, хапчета, скъп алкохол, плът и финансови измами
Поредното великолепно произведение Скорсезе прилича на експлозивен бленд между „Добри момчета”, „Казино”, „Уолстрийт” и „Страх и омраза в Лас Вегас”.
Идолът на хипстърите и ценителите на качествено кино Уес Андерсън отново инжектира свърхдоза от идиосинктретичната си естетика във възбудения мозък на зрителя, а оплаквания от ефекта на качествената му филмова дрога няма как да има.
“Гарнд хотел Будапеща” е ансамблова екстраваганца, вдъхновена от творчеството на Стефан Цвайг и размиваща границата между исторически събития и бунтуваща се творческа фантазия.
Ралф Файнс смазва в образа на култивиран, снобеещ хотелиер от една отдавна изчезнала епоха на тежкия социален жест и флирта с възрастни дами издигнат в изкуство.
“Гранд хотел Будапеща” предлага неповторимо настаняване за сетивата, търсещи доброто кино.
“Г-н Търнър” е пленяващ портрет на великия художник Джоузеф Уилям Търнър. Кадрите са композирани, така че да приличат на картини, похват, който винаги се ползва с различна степен на успеваемост при екранни биографии на майстори на четката.
Светлината и цветовата палитра превръщат “Г-н Търнър” в технически връх за стария майстор Майк Лий, режисирал важни социално ангажирани заглавия като “Тайни и лъжи” и “Вера Дрейк”. А Тимъти Спол в главната роля доказва, че е един от най-добрите в актьорската професия днес.
Поредният шедьовър на великите братя Джоел и Итън Коен изсипва в очите и ушите ви чисто кинематографично злато в огромни количества.
“Истинският Люин Дейвис” е болезнено красив, комично тъжен разказ за няколко дни от живота на изпълнител на американска фолк музика в Ню Йорк, малко преди големия пробив на Боб Дилън.
Коен както винаги създават напълно завършен, органичен свят с нюансирани персонажи и разкошна атмосфера. Оскар Айзък е изключителен в главната роля, но актьорското шоу тук принадлежи на титаничния Джон Гудман в образа на арогантен джазмен, пристрастен към хероина и разказването на детайли на вулгарни анекдоти.
Режисьорският дебют на сценариста Дан Гилрой е едно от най-впечатляващите филмови произведения на годината и с бюджет от осем милиона долара е по-зрелищен, напрегнат и наситен с адреналин, отколкото всички високобюджетин тупалки, които се опитаха да ни разделят с по 10-12 лева през 2014-а.
Джейк Джиленхол се позиционира като топ актьора под 35 години с образа на социапота Лу Блуум, който е обречен на успех в деформираната ни корпоративна култура.
Филмът, който унищожи съмненията около актьорския потенциал на Чанинг Тейтъм и затвърди Бенет Милър като важен режисьор.
Но вниманието на всички се фокусира върху изумителното изпълнение на Стив Карел в ролята на богатия ексцентрик, шизофреник, филантроп, спонсор и треньор по борба Джон Дьопон. Карел е неузнаваем в образа на Дьопон, а някой някъде в Холивуд сигурно отсега надписва статуетка “Оскар” с неговото име.
Перверзна медитация върху брака от бруталния перфекционист Дейвид Финчър. Режисьорът на “Седем” и “Боен клуб” отново демонстрира майсторско спускане до мрачните дълбини на човешката психика с майсторската екранизация по бестселъра на Джилиан Флин “Не казвай сбогом”.
Авторката е отговорна и за страхотния сценарий, превърнал се в стабилно скеле за виртуозната визия на мистър Финчър.
Бен Афлек и Розамунд Пайк правят великолепни роли /особено Пайк/, човъркайки в колективната рана на междуполовите взаимоотношения. Освен всичко друго “Не казвай сбогом” съдържа и най-извратено красивата секс сцена, кулминираща в убийство.
Провокаторът от Дания Ларс фон Триер опита грубо проникване в съзнанието на арт аудиторията с тази петчасова порно екстраваганца. Дъщерята на Серж Шарлот Генсбур прави третата си чудовищно добра роля при Триер /след “Антихрист” и “Меланхолия”/ и доказва, че не се страхува от нищо.
“Нимфоманка” е сурово, красиво, поетично, забавно и смразяващо мрачно изследване на женската хиперсексуалност и емоционално изпразващото пристрастяване към плътски екстремизъм.
Горещо препоръчваме петчасовата нецензурирана версия на “Нимфоманка”.
“Тя” уловя духа на виртуалната комуникация и функционира като пророческо послание за дехуманизиращите опасности от прекаленото потъване в света на новите технологии.
Хоакин Финикс и гласът на Скарлет Йохансон рисуват красивата, сюрреалистична любовна история на XXI век. Филмът на Джоунзи успява да избегне жанровите капани и да предложи на зрителя истински вълнуваща и емоционално ангажираща романтична история между човек и секси софтуер.
Не е забравен и хуморът, достигащ оргазмени висоти с очарователно комични извънтелесни сексуални сцени.
