Фентъзи екшън комедията на германеца Роберт Швенке е не само една от най-големите бокс офис бомби на 2013 г., но и се смята за една от най-лошите комиксови адаптации в историята. Филмът не може да бъде спасен от участието в главните роли на Раян Рейнолдс и Джеф Бриджис, нито от Кевин Бейкън и Мери-Луис Паркър в поддържащи роли. Публиката и критиците го определят на лоша смесица между „Мъже в черно” и „Ловци на духове”.
Загуби - $93.86 млн.
Опра Уинфри е икона на американската телевизия, но малцина знаят, че тя се опитва да бъде и филмова актриса. Филмът се базира на едноименния роман и засяга една от любимите теми на американското драматично кино – робството. „Обичана”, обаче се оказва тежка и трудносмилаема драма, която не може да бъде спасена от популярността на Уинфри и дебютира едва на пето място в американския бокс офис и след само четири седмици е свален от прожекции. По-късно Опра признава, че е изпаднала в тежка депресия след провала на лентата.
Загуби - $94.23 млн.
Още един тежък комиксов провал с участието на Раян Рейнолдс. Филмът излиза по кината през 2011 г. в зората на успеха на филмовата вселена на Marvel. Зеленият фенер е един от популярните герои на конкурентната издателска къща DC Comics и очакванията са, че филмът ще бъде посрещнат добре. Уви, лентата е оплюта от критиката, а публиката просто не отива да го гледа. При бюджет от $200 млн. това е един от най-скъпите комиксови бокс офис провали в историята.
Загуби - $94.56 млн.
Адаптация на книга на Майкъл Крайтън, режисирана от Джон Мактиърн (режисьор на „Умирай трудно” и „Хищникът”) и с Антонио Бандерас в главната роля... Какво може да се обърка? Много неща. Филмът е заснет през 1997 г. и трябва да бъде пуснат в разпространение на следващата година, но тестовата публика дава изключително лоши оценки, което налага преснимането на значителна част от лентата. Бюджетът набъбва, а качеството не се подобрява много. За капак дебютът на „13-ят войн” съвпада с феноменално представящите се „Шесто чувство” и „Булката беглец”.
Загуби - $96.28 млн.
Как и защо на Disney хрумва да вдъхнат нов живот в наивния уестърн персонаж на Самотния рейджър, който е бил популярен преди половин век, остава тайна, но студиото налива $225 млн. в продукцията, която още преди да започне да се снима, се смята за прекалено скъпа и рискова. В ролята на Рейнджъра влиза Арми Хамър, а в неговия верен сподвижник индианеца Тонто се превъплъщава Джони Деп. Филмът е единодушно заклеймен, като ужасен от филмовата критика, което и предопределя съдбата му, макар и гледалите го (които не са много) да смятат, че всъщност приключенският уестърн не е чак толкова лош. Така или иначе, финансовите резултати са катастрофални за Disney.
Загуби - $97.93 млн.
Това е един от последните холивудски филми на хонконгския режисьор Джон Ву, а в главната роля е Никълъс Кейдж от времената, в които все още го взимаха на сериозно. Доста интересната история за използването на индианци навахо с техния изключително труден за изучаване език (правещ го невъзможен за разгадаване от японците), като радисти в Тихия океан през Втората световна война, обаче е разказана по доста наивен и плосък начин. Екшънът е на ниво, но сюжет и актьорска игра липсват. На всичкото отгоре филмът поглъща немалко пари, а резултатът е бокс офис провал.
Загуби - $97.79 млн.
Продължението на „Всемогъщият Брус” става най-скъпата комедия правена някога. Заради огромните декори, масовите сцени с животни и множеството компютърни ефекти, комедийният преразказ на библейския мит за Ной струва не по-малко от $175 млн. Филмът е приет хладно от критиците, но публиката го харесва, особено по-религиозните слоеве на обществото в САЩ. Комедийният талант на Стивън Карел, обаче не успява да докара достатъчно приходи, които да покрият огромния бюджет.
18. Инчон (Inchon!) – 1981 г.
Загуби - $97.99 млн.
По замисъл тази копродукция между Южна Корея и САЩ трябва да разказва за Битката за Инчон, решаващ момент в Корейската война, но историята зад създаването на този филм е повече от странна. В края на 70-те преподобният Сан Мьон Муун, лидер на т.нар. Църква на обединението решава да инвестира в създаването на епичен филм. Първоначално се планира лентата да е за живота на Христос или в краен случай Елвис Пресли, но след като медиум се „свързва” с духа на генерал Дъглас Макартър Муун решава да вложи парите си във филм за Корейската война. 2/3 от бюджета идват от преподобния, а другите са събрани от външни инвеститори. В ролята на генерал Макартър е привлечен Лоурънс Оливие. Проблемът на филма е, че Муун се опитва да го превърне в произведение, което да пропагандира неговите религиозни виждания и това съвпада с негативните вълнения срещу него и църквата му в САЩ. Логично, филмът е разнищен, и от критиката, и от публиката.
„Инчон” е показан само в кината на Северна Америка и след няколко седмици е свален, заради ужасно малките приходи, които генерира. Лентата и днес е собственост на Църквата на обединението, не е показвана публично след 1982 г. и никога официално не е издавана за домашните видео системи.
Загуби - $98.34 млн.
Кевин Костнър изпълнява не само главната роля в „Пощальонът”, но и се подвизава, като режисьор и продуцент. Филмът е адаптация на чудесния постапокалиптичен роман на Дейвид Брин, но според мнозина не успява да улови духа на книгата. Критиката го определя като наивен, повърхностен и твърде патриотичен преразказ на романа, който основно третира пропадането на човешката цивилизация, заради собственото ни желание за самоунищожение.
За Костнър това става горчив провал и след този филм кариерата му тръгва надолу.
Загуби - $101.35 млн.
Модерният прочит на класическата приказка за Джак и бобеното зърно, не е феноменално лош филм, но е натоварен с огромен бюджет ($185 млн.), който по никакъв реалистичен начин не може да се избие с лента като тази. Основният проблем на филма е разминаването на визията на режисьора Браян Сингър за по-мрачен прочит на приключенията на Джак и желанието на студиото Legendary Pictures за лековата приказка, ориентирана към семейната публика. Така филмът не е нито едното, нито другото и маркетинговите специалисти не знаят какво точно да продават. Значителна част от бюджета е хвърлена в компютърни ефекти, които не подобряват общото впечатление.
Загуби - $102,59 млн.
Как може банална романтична комедия да загуби толкова пари? Като за начало, като бюджетът набъбне до $120 млн., почти половината от които отиват за хонорари на режисьора Джеймс Брукс и участващите в главните роли Рийз Уидърспуун, Пол Ръд, Оуен Уилсън и Джак Никълсън. И след това, финалният резултат се окаже доста под (и без това ниското) ниво на жанра. Катастрофата е запомняща се и практически слага край на кариерата на режисьора ветеран Брукс, а имиджът на участващите в главните роли също страда.
Загуби - $102,87 млн.
Провалът на този филм е епохален и комплексен. Във втората половина на 70-те години Майкъл Чинимо се смята за един от най-перспективните режисьори на Холивуд. През 1979 г. неговият „Ловец на елени” взима Оскар за най-добър филм и най-добра режисура и всички очакват следващия проект на Чимино. Той решава да възкреси стар свой проект за епичен уестърн. През пролетта на 1979 г. на проекта е дадена зелена светлина, като за главните роли са ангажирани популярните тогава Крис Кристоферсън, Изабела Юпер и Кристофър Уолкън. Снимките стартират през април и приключват чак през март 1980 г. Чимино успява да заснеме около 220 часа суров материал, като заради маниакалното си поведение на снимачната площадка получава прозвището „Аятолаха”. Към този момент проектният бюджет вече е нахвърлен двойно. Няколко месеца по-късно Чимино показва на собствениците на студиото United Artists работна версия с продължителност пет часа и половина. След като е заплашен с уволнение, ако не успее да вкара лентата в разумни времеви граници, режисьорът прекарва следващите няколко месеца в монтаж и успява да докара произведението си до 219 минути. Премиерата през ноември 1980 г. е трагична и Чимино отново започва да монтира филма си от нулата. През април 1981 г. в разпространение е пусната версия с продължителност 149 минути, но критиката я унищожава с обвинението, че е хаотична и несвързана.
„Райската порта” е в разпространение само две седмици и филмът повече не е показван по кината. За Чимино това е практическия край на кариерата му като топ холивудски режисьор, а големите студиа започват да избягват да правят високобюджетни уестърни. През 2012 г., обаче в рамките на филмовия фестивал във Венеция е показана 216 минутна режисьорска версия на филма, която е обявена за брилянтна. Явно Чимино е имал нужда от няколко десетилетия за да сглоби творбата си.
Финалната цена на проекта е $20 млн. – огромна за времето си сума, но публиката не го удостоява с вниманието си. „Падението на Римската империя” става безумно скъп провал, който слага точка на целия жанр. Интересно е, че днес лентата се смята за един от най-добре направените филми от епохата, с интригуващ и добре замислен сюжет и отлична актьорска игра.
Загуби - $108,10 млн.
Фантастичният прочит на романа „Островът на съкровищата” струва много скъпо на Disney, както в прекия, така и в преносния смисъл. Филмът, който смесва класическата ръчно рисувана анимация, с модерната 3D компютърна анимация отнема за направата си малко повече от четири години. В продукцията са излети $140 млн. Критиката, обаче не е във възторг, макар и реакцията
Загуби - $108,31 млн.
Чували ли сте за този филм? Едва ли. И все пак „Супернова” е отличен пример за това, какво се случва, когато филмово студио си науми на всяка цена да докара един проект до завършек. Сценарият на този филм се подмята из Холивуд от края на 80-те и преминава през много редакции, докато се докара до състоянието на банален научно-фантастичен ужас. Със сценария обаче се захваща Уолтър Хил, който като режисьор, продуцент и сценарист е отговорен за много от бележитите холивудски екшъни през 80-те и 90-те. Филмът е заснет през 1998 г., но тестовото показване пред публика минава отварително, най-вече заради евтините специални ефекти. Студиото MGM решава да налее още пари и значителна част от сцените са преснимани. Новият тест пред публика отново минава зле и Хил напуска режисьорското кресло. Студиото обаче не се отказва и дава още пари за преснимане на сцени и добавяне на специални ефекти (включително секс сцени при нулева гравитация).
Градските легенди твърдят, че самият Франсис Форд Копола срещу солиден хонорар се е опитвал да спасява проекта, като монтира готовия продукт. Каузата обаче е обречена и в началото на 2000 г. филмът минава набързо през кината в САЩ, унищожен е от критиката и публиката и практически не е показван в чужбина.
Загуби - $109,76 млн.
Още един филм загробен от безумно проточили се снимки. Романтичната комедия започва да се снима през юни 1998 г. с проектобюджет от $44 млн., от които $10 млн. отиват за хонорар на Уорън Бийти. Продукцията обаче веднага започва да боксува. Сценарият се пренаписва на място, подменят се актьори, а Бийти настоява за огромен брой дубли при неговите сцени. През април 1999 г. снимките са спрени, защото част от актьорите имат други ангажименти. Започва ново пренаписване на сценария и през април 2000 г. снимките са подновени. Филмът е завършен чак през лятото и за него са похарчени вече $90 млн. Критиката обаче го изравнява със земята, като го нарича безумно скучен, бавен и предвидим филм. „В града и на вилата” е пуснат в разпространение през април 2001 г. и дебютира едва седми. След четири седмици по кината в САЩ е спрян, след като е събрал малко под $7 млн. За холивудската легенда Уорън Бийти това става последния филм, в който е играл до ден днешен.
Загуби - $112,11 млн.
Това е един от най-големите провали, ако отчитаме бъдещите плановете на студиото производител. Disney търси да започне филмова поредица и се спира на фентъзи романите на Ерик Бъроуз (създателят на Тарзан) за приключенията на землянина Джон Картър на приказната версия на Марс. За първия филм от поредицата не се пестят никакви средства и бюджетът му е феноменалните $263,7 млн., но целта е създаването на успешен франчайз и няма право на грешки. Филмът е заснет между ноември 2009 и юли 2010 г. с идея да бъде пуснат по кината година по-късно. Продължителната постпродукция обаче измества премиерата за пролетта на 2012 г., а междувременно маркетинговите усилия по проекта са, меко казано, хаотични. Както се случва и друг път, маркетинговите спецове не са много сигурни какво и на кого точно продават и мегапроектът на Disney получава малко публично внимание. Критиката е сдържана към лентата, но огромният проблем е, че просто никой не се интересува от фентъзи историята базирана на книжна поредица от началото на 20 век. При дебюта си през март 2012 г. епосът за Джон Картър дори не успява да се изкачи на първо място в бокс офиса в САЩ и приключва разпространението си с мизерните $73 млн. Абсолютният финансов провал е избегнат благодарение на доброто представяне зад граница. Disney набързо зачерква плановете си за още филми от тази поредица и връща филмовите права на наследниците на Ерик Бъроуз.
Загуби - $114,06 млн.
Това трябваше да е новият „Топ гън”, но уви. Нито специалните ефекти, нито краденето на сюжет и идеи, нито Джейми Фокс и Джесика Бийл могат да спасят този филм, който критиката определя, като малоумна кръстоска между „Една одисея в космоса” и споменатия авиаторски хит с Том Круз. В щатите лентата дебютира едва на четвърто място, а през втората седмица от разпространението си губи 55% от приходите си, което се смята за катастрофален резултат за високобюджетен филм с широко разпространение. За разпространителя Columbia Pictures 2005 г. приключва с няколко бокс офис разочарования, но катастрофата на „Стелт” е епохална.
Загуби - $114,08
Ето това е щатският „Дякон Левски”. Филм, който е посветен на един от най-епичните моменти в историята на САЩ, но в крайна сметка се оказва далеч от сърцата и портфейлите на публиката. Любимците Били Боб Торнтън и Денис Куейд не успяват да подобрят това, нито историческата достоверност, мащабни декори и кърви сражения. Критиката определя филма, като прекалено стерилен и твърде исторически правдив за да трогне средностатистическия американец, който е свикнал на мащабни драматизации и тежък патриоризъм, когато се филмира собствената му история. Част от лошото представяне на филма се дължи и на това, че дебютира в дните, когато по кината се вихрят „Страстите Христови”, който доминира бокс офиса. Логично филмът се представя меко казано скромно извън САЩ и става един от най-големите бокс офис провали в историята.
Загуби - $118,76 млн.
Опитът за стартиране на филмова поредица по романите на Клайв Къслър за приключенията на Дърк Пит отново удря на камък. Още преди филмът да излезе по екраните Къслър започва съдебно дело срещу продуцентите с обвинението, че сценария не е бил консултиран с него, въпреки наличието на клауза в договора за отстъпване на филмовите права. Критиката разнищва филма, като прекалено залагащ на ефекти, каскади и екшън, за сметка на актьорска игра или сюжетно развитие. Публиката прави асоциации с филмите за Индиана Джоунс, но сравненията не са в полза на „Сахара”. Феновете на книжната поредица критикуват лентата, че е опростила до болка завъртяния сюжет на книгата, на която се базира. Заради съдебния спор между автора и продуцентите голяма част от бюджета на филма става публично достояние, като например безумни пера, по които е харчено. Като например сцена със самолетна катастрофа, която струва $2 млн. за направата
Загуби - $122,68 млн.
Свръх иновативният анимационен филм базиран на едноименната поредица компютърни игри се оказва прекалено скъп и твърде безинтересен за масовата публика проект. Критиката хвали техническите аспекти на „Реална фантазия”, който е първият фотореалистичен компютърно анимиран филм в историята. За създаването му са използвани по 200 аниматори работещи едновременно, а това поглъща близо четири години. В същото време сюжетът е определен като труден за смилане, а анимираните хора, въпреки съвършенството им, се определят и като твърде плашещи. Филмът е нарочен, че ще бъде финансова бомба още преди излизането си. В САЩ лентата е приета хладно от публиката, това се случва и в Япония, от където се чакат огромни приходи. Макар, че „Реална фантазия” катастрофира непоправимо, той проправя пътя на филми, като „Аватар” и вдъхновява стотици създатели на компютърни игри.
Загуби - $123,36 млн.
Спомняте ли си времената, когато Еди Мърфи беше супер звезда? Ако отговорът е „да”, то явно сте били в съзнателна възраст в края на 80-те и началото на 90-те. Кариерата на Мърфи, обаче тръгва на залез в края на 90-те и този безумен филм само го закопава допълнително. Сценарият на филма е написан още в средата на 80-те, но никой не желае да го заснеме. Чак през 2000 г. проектът тръгва с Еди Мърфи в главната роля и щедър бюджет. Надеждата е, че Мърфи отново ще блесне носейки купища пари. Лентата е заснета през лятото на 2000 г. и се планира за разпространение през пролетта на следващата година. Легендата твърди, че когато висшия мениджмънт на студиото вижда готовия продукт е имало заръки филма никога да не се пуска в разпространение, заради безумно ниското си качество. В крайна сметка той е пуснат по кината чак през август 2002 г. Критиката смело го заклеймява, като един от най-лошите филми правени от Холивуд, а публиката проявява почти нулев интерес. „Плуто Наш” дебютира едва на 10 място в щатския бокс офис, а на следващата седмица се срива до 17-а позиция, когато е и свален от широко разпространение.
Загуби - $130,54 млн.
Този филм успява да загуби толкова много пари, че влиза в книгата на рекордите на Гинес, като най-голямата бокс офис катастрофа в историята. Категорията е свалена по-късно и „Островът на главорезите” все още я носи. За да се стигне до тази катастрофа е нужна една почти перфектна комбинация между обещаващ млад режисьор, нашумяла актриса, интересен сценарии и филмово студио, което е жадно за голям финансов хит и е готово да рискува много. Режисьор на лентата е финландецът Рени Херлин, който вече е блеснал с „Умирай трудно 2” и „Катерачът”. В главната роля влиза неговата съпруга Джина Дейвис, която в онези години се смята за една от най-успешните холивудски актриси. Сценарият обещава зрелищна пиратска касапница, а студиото Carolco изпитва тежки финансови трудности и спешно се нуждае от голям хит. Готовият филм в крайна сметка не е чак толкова лош, но поглъща близо $100 млн. по цените от преди 20 години. Критиката е леко хладна, но ревютата не са трагични, обаче основният проблем се оказва, че почти фалиралото студио няма пари за маркетинг и така супер скъпата лента е пусната в разпространение почти без реклама. „Островът на главорезите” изкарва точно три седмици в разпространение, след което е свален.
Carolco фалира, а кариерата на Дейвис и Харлин успява да понесе само още един провал, който идва на следващата година под формата на „Дълга целувка за лека нощ”.
Загуби - $136,11 млн.
Още една революционна анимация намира място в топ 5. Филмът продуциран от Робърт Замекис трябва да включва в себе си няколко сериозни технологични иновации.
Първо, за разлика от други анимации, тук са използвани актьори, чийто движения се улавят от компютър (т.нар. „моушън кепчър” технология) и се използват за основа за изграждане на анимирания персонаж. Освен това филмът трябва да е изцяло компютърно генериран и на 3D. Готовият филм е криткикуван тежко, най-вече за това, че в гонене на техническо съвършенство авторите му са оставили на прекалено заден план сюжета. Компютърно генерираните образи са определени като страховити и плашещи децата.
За капак, „Майло от Марс” дебютира в една и съща седмица с „Битката за Лос Анджелис”, който получава доста по-добра оценка от критиката, както и много голяма публичност. Анимацията влиза в историята, като номер 14 в антикласацията за най-лош дебют на филм в широко разпространение в САЩ.
Загуби – $151,51 млн.
Провалът на този филм трябва да се изучава в бизнес училищата. „47 Ронини” е базиран на японски исторически епос, но изначално създателите му се отказват да правят продукция достоверна на историята и се насочват по-скоро към неин фентъзи прочит. Дотук добре, но по незнайни причини за режисьор е назначен никому неизвестният Карл Ринш, който дотогава има само няколко реклами и късометражни филми зад гърба си. За капак му се гласува бюджет от $175 млн. Снимките започват през март 2011 г. и спират след няколко продължителни месеца. Режисьорът не е доволен и иска да преснима значителна част от сцените, но това е невъзможно да стане веднага, защото актьорите имат други ангажименти. Преснимането стартира чак през август 2012 г. Два месеца по-късно започва монтирането на готовия продукт, но студиото Universals освобождава Ринш и един от висшите мениджъри поема задачата. Отново са презаснети някои сцени, добавени са и нови. Оригиналната дата за пускане в разпространение през ноември 2012 г. е изтървана. Студиото решава да инвестира в 3D ефекти и в това отива по-голямата част от 2013 г. Бюджетът набъбва до $225 млн. Най-накрая „47 ронини” е пуснат в разпространение през декември 2013 г. Критиката оплюва филма, а публиката не е трогната от Киану Рийвс, който е в главната роля и чиято звезда отдавна е залязла, нито от неизвестните японски актьори, които изпълняват почти всички останали роли. В САЩ филмът изкарва мизерните $38 млн. Огромните надежди, че „47 ронина” ще се приеме добре на азиатския пазар, също се изпаряват и лентата успява да спечели едва $150 млн. в световен мащаб, което я и прави най-голямата бокс офис бомба в историята на киното.
