Оливър Стоун е авторът на този сюрреалистичен LSD-подход към сексуалните девиации. В прекрасната перверзия „Родени убийци“ Стоун разполага историята на психарската двойка Мики и Малъри, изиграни ужасно добре от Уди Харелсън и Джулиет Луис.
Във филма Малъри е показана като жертва на сексуално посегателство от собствения си баща Ед Уилсън, обезсмъртен от великата игра на комика Родни Дейнджърфилд.
Гениалното режисьорско решение на Стоун е да покаже кръвосмесителната среда в семейството на Малъри като извратена пародия на сапунен ситком.
В хаотичния, налудничав и задължителен за гледане филм на Оливър Стоун „Обратен завой“ Дженифър Лопес играе атрактивна индианка, доминирана от по-възрастния си мъж Джейк (Ник Нолти).
На финала на филма публиката разбира, че тя всъщност му е дъщеря. Техният инцест е само един от дузината извратени драматургични детайли в тази оргия от неконвенционални образи и отношения, наречена „Обратен завой“.
Сюрреалистичната катранено-черна комедия представлява упражнение по крайност, изследване на характери от социалното дъно и психологическата периферия.
Модерният шедьовър на Парк Чан-Уук от 2003-а година се превърна в културен феномен, като плени киноманското въображение с извратения си финален обрат.
Главният герой е отвлечен и затворен в мистериозна стая, в която живее в продължение на 15 години, без да знае нищичко за намеренията и самоличностите на неговите похитители.
След като е освободен с мисията да намери хората, които са му причинили всичко това, той среща младо момиче. Двамата започват романтична, страстна любовна афера. Финалната развръзка изпраща шокови вълни едновременно в съзнанието на неподготвения зрител и основния персонаж, който осъзнава какво е сторил.
Стилът и съдържанието на Oldboy са безупречни, филмът е съкровище на артистичната перверзия и аргументираната гавра с очакванията и емоциите на публиката.
Нито един списък със смущаващо сексуално съдържание в киното няма да е пълен без споменаването на италианския маестро Пиер Паоло Пазолини. Особено ако фокусът е върху кръвосмешението.
През 1967-а Пазолини екранизира най-прочутото произведение по темата – трагедията на Софокъл „Едип Цар“, вдъхновено от древногръцката митология.
Любимият актьор на Пазолини Франко Чити се превъплъщава в образа на класическия трагически герой Едип, който без да знае, убива баща си и прави секс с майка си. За да създаде връзка с действителността и да подсили символите и посланията, Пазолини започва филмовия разказ от предвоенна Италия.
В психеделичния си opus magnum „Само Бог прощава“ датският хипстър с добри идеи Никълъс Виндинг Рефн само загатва за кръвосмесителния бекграунд на основните персонажи. Кристин Скот Томас прави най-добрата си роля поне от десетилетие като властна майка, която май е отгледала двамата си сина с меко казано травматичен маниер.
Като големи, двамата вече са престъпници, установили се в Банкок, Тайланд далече от отровното влияние на своята майка. Смъртта на единия ще я качи на сцената в целия и вулгарен блясък.
„Само Бог прощава“ предлага изобилие от символи, метафори и образи, които засилват идеите за смущаващите отношения майка син.
Добре, че принцеса Лея и Люк Скайуокър разбраха сравнително навреме, че всъщност са брат и сестра защото филмът отиваше от космическа епопея към сексплотейшън с лазерни мечове.
Джордж Лукас прави изключително смел и подривен драматургичен ход с динамиката между Люк и Лея. Те не просто са брат и сестра – те са най-важните близнаци в „онази далечна, далечна галактика“.
В момента, в който двамата разбират това обстоятелство по-ранната романтична целувка между тях започва да изглежда притеснително.
В крайна сметка заформящият се любовен триъгълник между Люк, Лея и Хан Соло се разпада и космическият хулиган Соло печели принцесата.
