Черно-белият шедьовър „Гражданинът Кейн" не донесе касов успех и взе „Оскар" само за сценарий през 1941 г., но създателят му Орсън Уелс постави ненадминат стандарт в киното, според който и днес това е най-великият американски филм на всички времена. Мрачен анти-утопичен трилър, политически портрет на едно измамно общество, в което собственикът на всичко Чарлз Фостър Кейн в крайна сметка умира сам в пищното си имение.
"Гражданинът Кейн", в главната роля е самият Уелс, промени историята на киното, но остана сам по себе си. И днес е актуален въпросът защо нямаше продължение. Отговорите идват 30 години след смъртта на гениалния Уелс, който е имал готов сценарий за нов феноменален филм, чието действие се развива в края на XX век.
Нито едно студио обаче не се съгласява да финансира сценария на The Big Brass Ring, а актьори като Клинт Истууд и Джак Никълсън отказват главната роля.
За протокола е редно да отбележим, че филм под заглавие The Big Brass Ring (1999) все пак се появява 14 години след смъртта на Уелс, но със силно преработен сценарий. Режисьор е Джордж Хикънлупър, в главната роля се изявява Уилям Хърт, но в лентата не се забелязва описаната от Уелс сатира на американската политика през ерата на президента Рейгън, липсват и някои от ключовите сцени.
Защо?
След шумното приемане на „Гражданинът Кейн" Орсън Уелс работи върху няколко малки филмови проекта, основно извън САЩ, например създадения за лично удоволствие „F for Fake". Срещу него се настройват доста влиятелни фигури в Холивуд, тъй като Уелс засяга неудобни теми - той на практика изобличава медийната пропаганда, както и безскрупулната алчност на богатите и силните към властта. Остатъкът от кариерата му е доста злощастен.
Така Уелс изпада в парадоксалната ситуация да бъде „най-великият кино творец в Америка", но без никой да иска да финансира неговите проекти. Той обмисля адаптация на The Dreamers, великолепните разкази на Исак Динесен, псевдоним на известната датска писателка Карен Бликсен. За целта обикаля офиси на продуценти и филмови компании, напълно безрезултатно.
Накрая Уелст вижда светлина в тунела и основава собствена компания - Weljag, но в последния момент всичко се проваля, защото ангажиментите за финансиране не се изпълняват. „Аз съм прокълнат", твърди режисьорът пред колегата си и актьор Хенри Джаглом. За да разсее отчаянието на Уелс, той се опитва да го убеди да опита с нов сценарий за нов филм- „три страници, човече, каквото и да е".
„Край с киното. Свършен съм. Повече не мога пиша. Опитвах, но не се получава. Тази дарба, каквато и да беше, просто изчезна", разкайва се Орсън Уелс.
Три дни по-късно, както се оказва - безсънни, той се обажда на Джаглом в 4 сутринта: „Написах три страници и половина, ужасни са". На следващия ден сценарият на The Big Brass Ring вече е 7 страници.
Историята разказва за хомосексуален политически съветник на президента Рузвелт - Кимбал Менакер. Той е ментор на млад сенатор от Тексас с президентски амбиции, имитиращ стила на Кенеди. По сценарий Блейк Перелин се изправя на избори срещу Роналд Рейгън и губи, разкривайки демоните на властта.
Това щеше да бъде Америка в края на XX век, така както „Гражданинът Кейт" беше Америка в началото на XX век. Уелс е обнадежден, че този път касите ще се отворят, предстоят сондажи с големи имена във филмовата индустрия, които до един са му фенове, според твърденията на Джаглом.
Студиата обаче пак отказват, без изключение
Джаглом твърди, че по време на „работния обяд", където Уелс прибягва до разказване на забавни истории, водещите продуценти на Холивуд са говорели само за пари. Настъпил е повратният момент в американското кино, след който идеите, посланията и качеството на филмите стават функция на парите.
„Очаквах студиата да ми откажат. Защо да не го направят? Аз никога не съм им носил пари. Нито един от филмите ми не направи успех в продажбите. Но попитайте актьорите - те никога не ми отказват", изтъква Уелс.
И тук отново греши
Той трябва да осигури един от големите актьори на Холивуд за ролята на Перелин, ако иска да използва единствената, появила се в последния момент оферта за финансиране от 8 милиона долара. Клинт Истууд отказва, защото намира сценарият за „твърде ляв". Робърт Редфорд се оправдава, че наскоро е приел роля в друг политически трилър - и то чрез агента си.
Джак Никълсън и Уорън Бийти са по-любезни, когато отказват. Никълсън първоначално е съгласен - „за Орсън винаги", но след това агентите му настояват да не намалява в никакъв случай хонорара, който междувременно е достигнал няколко милиона долара.
Така приключва историята на един филм, който не се появи. Това можеше да е продължението на „Гражданинът Кейн" в друго време и в друг образ.
