Едва ли има по-легендарен робот убиец от Т-800, изигран от Арнолд Шварценегер в първия "Терминатор". Филмът разказва за бъдеще, в което изкуственият интелект "Скайнет" е преценил, че човечеството е заплаха. Поради това е започнал масов геноцид с помощта на роботи убийци от всякакъв вид и размери. Един от най-ефективните видове са терминаторите - метални скелети, покрити с човешка плът. Един такъв е изпратен в миналото - през 80-те, за да убие майката на бъдещия герой на човешката съпротива, преди тя още да го е родила. Шварценегер е перфектен в ролята на вдървена машина, опитваща се да прилича на човек, която пуска кратки и запомнящи се реплики и не може да бъде спряна от почти нищо (освен от една разбесняла се блондинка, както се оказва).
Следващите филми от поредицата превърнаха Т-800 Model 101 (т.е. моделът, който има визията на Арни) в добрия герой, но за сметка на това ни дадоха и други интересни интерпретации по темата за роботи убийци. Ненадминат май ще си остане Т-1000 (Робърт Патрик) от "Терминатор 2", който е създаден от течен метал и може да приема всякаква форма, да копира всяко лице и да превръща всеки свой крайник в оръжие.
Първият "The Matrix" на били-някога-братя Уашовски от 1999-а беше революционен по много начини. В едно нещо обаче той взе пример от десетки книги и филми преди себе си - роботите, обърнали се срещу хората. Във филма човечеството "живее сънувайки" в изкуствен свят, наречен Матрицата. В истинския свят, който вече не е особено годен за живеене, телата на хората се използват като батерии, които да генерират електричество за злите машини.
Най-често показаваните и запомнящи се представители на тази механична сган са т.нар. Сентинели - роботи, наподобяващи сепии, които патрулират из старите човешки градове в търсене на "будни" представители на човешката съпротива. Дори един сентинел е предизвикателство за всеки човешки екипаж, а както проличава в третия филм - "Матрицата Революции" - тези противни, многооки роботи убийци нападат с хиляди, когато се налага.
Репликантите от култовия научно-фантастичен филм не са андроидите, с които сме свикнали от другите холивудски продукции. Те са биоорганични създания, поради което различаването им от истински човек е изключително трудно. Филмът на Ридли Скот е изпъстрен с философски въпроси за разликата между "истинския" и "изкуствения" човек и търсенето на смисъла на съществуването. А понякога това търсене включва и убийства, както ни показва персонажът на Рутгер Хауер. Продължението на филма от 2017 г. още по-силно се заигра с темата за божествените претенции на хората (жалко, че не видяхме повече от персонажа на Джаред Лето) и отношението към репликантите като към животни, които могат да бъдат убити ей така.
Без значение дали в хитовия сериал на HBO, или в оригиналния филм на Майкъл Крайтън, хостовете са смущаващи машини. Те са създадени с идеята да наподобяват в максимална степен хора и да развличат богатите в комплекс, който ти дава възможност да се вживееш в ролята на герой от Дивия Запад. Но какво се случва, когато тези машини осъзнаят истинската си същност и превърнат преследвачите в преследвани? Какво става, когато програмирането, забраняващо им да убият истински човек, изведнъж спре да работи? Става касапница, това става. "Westworld" и роботите убийци в него са предупреждение за това какви забавления си измисляме. Както и обяснение защо някои японски начинания би трябвало доста да ни тревожат...
Ридли Скот има някакъв проблем с изкуствения интелект... Вече споменахме репликантите, но трябва да се отбележи, че в друг негов филм андроидите отново са проблем. Става дума за "Пришелецът", където екипажът на космически кораб се сблъсква с изключително опасен извънземен вид. Една от заплахите обаче е част от самия екипаж - това е андроидът Аш (Иън Холм), чиято цел е да опази извънземното дори това да коства живота на екипажа. Скот продължи тази тема няколко десетилетия по-късно в предисторията на "Alien" - "Prometheus". Тук андроидът се казва Дейвид и се интересува много повече от извънземния живот, отколкото от човечеството. Отговорът на въпроса "Защо?" е налице в продължението "Alien: Covenant", където Скот едва ли не ни казва, че изкуственият интелект е много по-опасен от извънземни чудовища с двойни челюсти и киселинна кръв.
Филмът на Алекс Гарланд е по-нов, но отново засяга темата за опасността, която роботите представляват. В случая става дума за андроид, чието поведение е дотолкова човешко, че можеш да се влюбиш в него (това да ползваш лицето на Алисия Викандер е хитър ход). Но зад ангелското лице се крият задни помисли, които не изключват това да бъде наранен човек (и не, под наранен нямаме предвид да разбиеш сърцето на влюбения). Ex Machina е поредното предупреждение за света, в който живеем и това колко сериозно може да го промени някой учен с твърде много фантазия и свободно време.
ОК, пренебрегваме факта как този холивудски екшън филм се гаври с едноименната творба на великия Айзък Азимов. Ако се опитвате да мислите за филма с Уил Смит като за нещо съвсем отделно, той е напълно гледаем. В него хуманоидни робити служат на човечеството и не са ни избили само заради Трите закона на роботиката, които в общи линии ги държат оковани от човешката воля. Героят на Смит е полицай, който разследва убийството на съоснователя на компанията, която произвежда роботите. Заподозрян е... робот. Как се развива всичко нататък няма да ви казваме (все пак може да решите да гледате филма, в случай, че не сте), но отново става ясно, че на роботите не трябва да се има твърде много вяра.
Трудно е човек да осмисли, че наближаваме 100-ия юбилей на филма на Фриц Ланг. В "Метрополис" луд учен създава роботизирано копие на своята покойна любима. Роботът, който притежава едва ли не магически сили, впоследствие се сдобива с лика на друга жена, за да предотврати бунт. Вместо това машината всяка хаос в дистопичното обществото. Макар да не набляга чак толкова на опасностите от развитието на технологиите, филмът все пак успява да предвиди, че в това да си играем на богове има рискове.
Трябваше да завършим с нещо позитивно, нали така? Какво по-позитивно от група прекрасни руси жени. Единственият проблем е, че те всъщност са роботи убийци и се опитват да ликвидират шпионина любовник Остин Пауърс. Как? Стреляйки по него... с гърдите си. Хем е някак секси, хем е смущаващо. Във филма Пауърс успява да взриви главите им (буквално) със своя "свръх-сексапил", но представете си какво ще се случи, ако десетина такива тръгнат из дискотеките в Слънчев бряг.
