В пълния с каскади филм за Джеймс Бонд най-голямата опасност идва от... една любовна сцена. В нея Холи Бери се задавя почти до смърт с парченце плод. Докато нейната героиня се отдава на чувствата си с прочутия покорител на женски сърца Бонд (тогава все още игран от Пиърс Броснан), тя отрязва къс смокиня и го слага в устата си, докато двамата продължават да се целуват.
Оказва се, че в тази доста слабо осветена сцена никой от екипа не осъзнал, че Бери е започнала да се дави. Самият Броснан се проявил като спасител и светкавично приложил метода на Хаймлих, без който последиците можеха да бъдат фатални. Името му е Броснан. Пиърс Броснан.
Помните ли епизода в „Завръщане в бъдещето 3“, където Марти виси с примка на врата, преди да бъде спасен от доктор Браун? Доста убедително го изигра, нали? Оказва се, че в сцената има и нещо повече от актьорските заложби на Майкъл Джей Фокс. В първите няколко дубъла той стъпвал на кутия по време на сцената, тъй като не цялото му тяло е в кадър. Сцената обаче не се получавала достатъчно реалистично и Фокс предложил да я направи без кутията.
Само че това бил вече седми дубъл, Фокс бил изморен и не преценил добре кога да сложи ръката си между примката и шията. В резултат актьорът изпаднал в несвяст за около половин минута. „Минаха 30 секунди, преди някой да забележи“, разказва Фокс в автобиографията си. „За щастие Боб Земекис (режисьорът, б.р.), какъвто и голям фен да ми беше, осъзна, че не съм чак толкова добър актьор“.
Човек би си помислил, че на актриса като Мерил Стрийп едва ли ще й се случат животозастрашаващи сцени. Но в „Дивата река“ от 1994 г. тя едва не се удавила. След 18-часов снимачен ден на рафтинг сцени, актрисата била напълно изтощена, но режисьорът Къртис Хенсън я помолил за още един на сала. Стрийп протестирала и изтъкнала, че не е готова за това, но Хенсън настоял. За нещастие била изхвърлена от сала и почти се удавила, като я спасили единствено жилетката й и нейният колега Кевин Бейкън, изтеглил я от ледената вода обратно в сала.
Впоследствие Желязната лейди спокойно слязла на повърхността, отишла при режисьора и му казала: „Следващият път като кажа, че не мога да направя нещо, по-добре да повярваме, нали така?“
„Бездната“ е може би най-подценяваният филм от творчеството на Джеймс Камерън, но в него режисьорът е стигнал твърде далеч в отношението си към изпълнителя на главната роля. Във филма става въпрос за водолазен екип, който търси изгубена ядрена подводница, но открива извънземен разум – и логично актьорите е трябвало да се справят с всякакви условия под водата.
В една от подводните сцени героят на Ед Харис се оказва без кислород и почти загива. Самият актьор бил спокоен, че има достатъчно кислород за цялата сцена и трябва просто да я изиграе, но Камерън се погрижил кислородът му наистина да свърши – с цел повече реализъм. Перфекционизъм или лудост от страна на режисьора? Вие преценете.
Оригиналният филм „Тексаското клане“ от 1974 г. е зъл, автентичен, нискобюджетен хорър и си остава най-добрият от поредицата. При 300 хил. долара бюджет не е имало пари за особени предпазни мерки, а по време на снимките е използвана истинска работеща моторна резачка – дори докато актьорът я държи на сантиметри от лицето на главната актриса, а на всичкото отгоре носи и маска, през която не вижда нищо.
Най-голямото клане е можело да стане в края на снимките. Както „Коженото лице“, изигран от Хансен, си тичал с резачката, той се подхлъзнал в калта и паднал, а инструментът литнал високо във въздуха и се забил съвсем близо до главата му.
Може би най-любимият от всички „Роки“ филми. Колкото и пъти да гледаме боя срещу бруталния руснак Иван Драго (Долф Лундгрен), все имаме чувството, че Роки няма как да победи.
Зад този бой си има история. След като известно време двамата се били съвсем „като на кино“, Сталоун осъзнал, че битката изглежда твърде фалшива и с Лундгрен се разбрали да започнат един истински спаринг бой, за да привнесат автентичност и емоция на сцената. Това веднага проработило, но стигнало твърде далеч при последния удар, с който Иван Драго трябвало да свали Роки на земята. Сталоун казал на Лундгрен да го удари възможно най-силно и получил каквото иска – шведът го пратил в спешното отделение на Санта Моника, където престоял 8 дни. По-късно Слай признава, че Лундгрен е толкова умел и силен боец, че може наистина да се бие в тежките категории.
Смятаният за един от най-великите филми на всички времена е заснет в нечовешки условия. Франсис Форд Копола целял максимален реализъм в своя епос за Виетнамската война, което означавало снимки във филипинските джунгли и борба с маларията и тежкото време. Почти всеки от актьорите и екипа хванал някакво заболяване, от дизентерия, през настински и пневмонии, до мускулни контузии от пренасянето на техниката през джунглата.
По това време главният актьор Мартин Шийн е страстен алкохолик и наркоман. В разгара на снимките той получил инфаркт и трябвало да лази почти един километър, преди да получи помощ. Шийн обаче не само оцелял, но и се завърнал по-малко от месец по-късно, за да завърши най-прочутия си филм.
Спагети уестърните може да са имали своя звезден режисьор в лицето на Серджо Леоне, но определено не са имали бляскави снимачни условия. Потърпевш от това бил Илай Уолък в „Добрият, лошият и злият“, който за малко да загуби живота си на няколко пъти по време на снимките.
Първо той погрешка отпил от бутилка с киселина, оставена от човек от екипа на снимачната площадка. По-късно героят му трябвало да бъде обесен на гърба на кон. Конят обаче побегнал и разнасял актьора (който бил с вързани ръце заради сцената) близо два километра през пустинята.
Най-опасен се оказал епизодът, в който Илай Уолък трябвало да легне напълно неподвижен отстрани на релсите до минаващ влак, който да пререже веригата на белезниците му. Нито актьорът, нито някой от екипа знаели, че влакът има няколко стълби прикачени от едната страна на всеки от вагоните. Ако Уолък беше застанал няколко сантиметра по-високо, можеше да загуби главата си. За щастие, той живя до старини и почина едва миналата година, на 98-годишна възраст.
Даниъл Дей-Люис е известен маниак, който внимателно избира ролите си и впоследствие се жертва напълно за тях. Заради екранни образи е прекарвал месеци в инвалидна количка и е живял изцяло в гората, но за „Бандите на Ню Йорк“ едва не загубил и живота си по нелеп начин.
Действието на филма се развива по време на Гражданската война и Люис отказвал въобще да облича модерни дрехи, придържайки се към жилетките от 19-ти век. Заради това той хванал пневмония, но не искал да търси лекарски грижи, тъй като те не отговаряли на историческия период. Съгласил се да прибегне до лекарства едва когато научил, че без лечение ще умре.
Още един маниак, но зад камерата – Куентин Тарантино – обича да подлага актьорите си на какво ли не. В кулминацията на „Гадни копилета“, включваща горящ киносалон и разстрел на високопоставени нацисти от героите на Омар Дуум и Илай Рот, няма почти никакви визуални ефекти.
Пламъците са си съвсем истински и много по-горещи, отколкото някой е очаквал. Част от статистите разказват, че са мислели, че цялата зала ще изгори, а от горещината един метален прът се отчупил и паднал. Дуум и Рот били принудени да прекарат часове с автомати в ръка в близост до трудните за удържане пламъци.
