"Черен лебед"/ Black Swan
Натали Портман спечели "Оскар" за своята запомняща се роля на балерина-на-ръба-на-нервна-криза, режисирана за 6+ от Дарън Аронофски.
Може би сте чували, че Портман се учи да танцува специално за филма и че се омъжва за хореографа на продукцията Бенджамин Милпие, с когото имат две деца.
Това, което може би не знаете, е, че Арофонски е обмислял „Черният лебед“ въобще да не е отделен филм, а само част от сюжета в „Кечистът“ (2008 г.), който да разказва за любовната история между професионален борец и балерина. Е, в крайна сметка се отказва и днес има не един, а два добри филма, на които да се радваме.
Съвсем скоро Тарантино го нарече "филма на десетилетието", а макар да сме готови да поспорим, историята за създаването на Facebook, режисирана от Финчър по книгата на Бен Мезрич, със сигурност си заслужава гледането.
Може би не знаете, но за Джеси Айзенбърг това не е била най-лесната роля. Всъщност актьорът се борил с обсесивно-компулсивно разстройство като дете и е трябвало да възпроизведе тези маниери наново за ролята, а за да опознае по-добре Зукърбърг, той е чел негово колежанско есе, посветено на фехтовката.
И още нещо – първата сцена (с Руни Мара) е имала 99 дубъла, преди Финчър да каже "имаме я". 99...
За филма на Нолан има цели академични трудове, но той самият признава, че не е чел нищо за сънищата, преди да снима, а е стъпвал само върху личния си опит.
Резултатът е доста комплексен и работи със съня и символния им прочит на няколко нива, а по тази причина в Япония излъчват филма заедно с пояснение в ъгъла, което ориентира зрителите на кой етап точно се намират.
Иначе прочетохме също така, че "Генезис" е дълъг точно 2 часа и 28 минути като референция към песента на Едит Пиаф "Non, je ne regrette rien", която продължава 2 минути и 28 секунди и която героите във филма чуват всеки път, преди да се събудят.
Историческата драма, спечелила 4 награди "Оскар" (включително за най-добър филм, режисура и главна мъжка роля) разказва историята на Джордж VI, който страда от заекване, но трябва да го преодолее, за да произнесе своята реч относно надвисналата над Великобритания Втора световна война.
Всъщност режисьорът Том Хупър избира за ролята първо Пол Бетани, но той отказва, защото иска да прекарва повече време със семейството си. Избран накрая е Колин Фърт, който за ролята се учи да заеква и взима уроци от сестра си, която е логопед.
И още нещо - сценаристът Дейвид Сидлър се обръща към самата кралица Елизабет, която да предостави дневниците на съпруга си за филма, но тя отказва, защото "споменът за него е все още болезнен". Едва ли точно това е причината, но филмът често е наричан "недостоверен" от историците, което обаче не елиминира останалите му качества.
Пълнометражната анимация на Пиер Кофен и Крис Рено създава цял култ около миньоните, които първоначално са били замислени като по-големи и подобни на орки създания.
В крайна сметка обаче те се оказват жълти очилатковци, които говорят на измислен език (смесица между английски, испански и френски), но за разлика от "Стар Трек", където лингвист помага за измислянето му, тук всичко е просто импровизация.
История на Aрън Ралстън, който е приклещен от парче скала в каньон в щата Юта, всъщност е истинска, но това вероятно е ясно за всеки, който е гледал филма.
Иначе по време на снимките Джеймс Франко, който има клаустрофобия (и точно той играе тази роля, да), е криел книги, които да чете, за да се разсейва от това чувство.
Що се отнася до истинския Ралстън, той участва активно в снимките и често дава консултации на екипа, за да се постигне по-висока достоверност. Той също така предоставя камерата, с която героят се снима, а в последната сцена на филма (около басейна) всъщност участват истинското му семейство и приятели.
Психологическият филм на Скорсезе ще остане завинаги в историята заради своя повдигащ въпроси финал.
Зад кадър обаче също има доста интересни истории - като тази, че Скорсезе взима Марк Ръфало за ролята на Чък Аули, след като вторият му пише писмо, в което разказва колко голям фен е на режисьора.
Преди да започне да работи с него и с Ди Каприо, Скорсезе ги събира на прожекция вкъщи и им пуска филма "Лаура" - ноар от 1944 г., за който той казва пред The Daily Telegraph, че е бил най-голямото му вдъхновение.
Фентъзи комедията, режисирана от Едгар Райт върху поредицата на Брайън Лий О'Мали, си остава класика в жанра.
Може би не знаете, но името на героя идва от песента със същото име на канадската банда Plumtree, а във филма Скот дори носи тяхна брандирана тениска.
И още нещо - по време на дублите Райт иска от актьорите да не мигат, за да се получи усещане за японско аниме. "Лесна" работа.
