Американците първи експериментират с този влак, но руснаците бързат да не им отстъпят. Идеята е точно както самолетите, влакът също да бъде задвижван от реактивни двигатели, монтирани в най-предната част. През 70-те Съветският съюз успява да сътвори собствена версия на това превозно средство. То тежи над 54 тона, а резервоарът му е 7,4 тона.
Според най-смелите планове на руснаците турбоджет влакът трябва да е способен да развие 320 км/ ч. Заради чудовищната консумация на гориво обаче е сметнат за неефикасен. В момента състоянието на влака е като това на снимката, но има изграден негов монумент в град Твер.
Това летателно средство-амфибия е създадено през 1972-а и е едно от двете произведени някога. В момента се намира в Музея на военно-въздушните сили в град Монино, област Москва. Дизайнът е трябвало да му помага да излита както от суша, така и от вода, и е дело на родения в Италия Роберто Бартини.
Прототипът на ВВА-14 е разработен съвместно с екип на съветския авиоконструктор Георги Михайлович Бериев. Първите летателни тестове са на конвенционална самолетна писта. През 1974-а в долната част са инсталирани понтони, за да не потъва самолетът, които обаче създавали доста проблеми. Все пак летателното средство има общо около 103 летателни часа.
Тези прототипи на совалки от Съветско време събират прах в изоставен хангар на територията на Байконур, Казахстан. Совалките са кръстени "Буран" - от снежна буря на руски. Един "Буран" дори има успешен полет в Космоса през 1988-а. Изоставените прототипи обаче са създадени по-рано – някъде през 1974-а.
На тях се натъква фотографът Ралф Миребс, докато обикаля космодрума. Едната совалка е била предвидена за реален полет, а другата – като тестови макет. Около тях все още си стоят пневматичните платформи. Космическата програма е изоставена след разпада на СССР, а совалките са оставени да се рушат.
Това е най-дълбокият сондажен отвор в света и е вписан официално в книгата с рекорди "Гинес" - по-дълбок е и от Марианската падина. Проектът започва през 1962-а и цели изучаването на земните недра чрез свръхдълбоки сондажи. На 27 септември 1984-а обаче се случва тежък инцидент, при който сондата заедно с главата и вала й се заклещват.
Налага се започване на копаенето наново от 7-мия километър. Следва поредица от по-дребни инциденти, докато през 1990-а става ясно, че не може да се дълбае дори и с модерна техника. През 1992-а проектът е окончателно замразен.
Между 30-те и 50-те години на миналия век из планините Тяншан на Киргистан са построени няколко индустриални града. През 1957-а се появява и обсерваторията в Тяншан, на около 30 км от град Алмати. Първоначално там има два еднометрови телескопа Ричи-Кретиен и редица по-малки телескопи.
По време на разпадането на Съветския съюз се оказва, че нито един от големите телескопи не работи, поради липса на части за ремонт и недобра поддръжка. Телескопите са ремонтирани през 2014-а като реновацията е заплатена от Казахстан.
Хотелът едно време е бил лъскаво място за почивка и част от стратегията на социалистическа Югославия да привлече туристи, след като отваря границите си за посетители.
"Халудово" фалира година след откриването си, а после преминава под собственост на държавата. След това е засегнат необратимо от войната и превърнат в бежански лагер. На снимката е лобито на хотела, което едно време е смайвало с разточителния си лукс.
Мемориалният парк е изграден след Втората световна война, а тези бетонни гиганти представляват три отправени към небето юмруци. Комплексът почита жертвите на масови екзекуции в периода между 1942 и 1944-а на сърби, евреи и други малцинствени групи. В момента обаче монументът представлява по-скоро зловеща гледка, а основите на юмруците са издраскани с графити.
Тази странна сграда отваря врати на 2 август 1974-а. Тя отбелязва 30 години от втората сесия на Антифашистката асамблея за освобождение на Македония. Монументът заема 12 акра площ, а прозорците му са направени от армирано стъкло.
Посетителите се надпреварват да обясняват на какво им прилича сградата – на сърце, на вирус и дори на карфиол. Истинското вдъхновение за създателите му – семейство Грабуловски, е формата на главата на боздугана.
Дом-паметникът на БКП, по-известен като паметника "Бузлуджа", е дело на архитект Георги Стоилов. "Чинията", както я наричат мнозина, попада сред най-популярните изоставени реликви на социализма не само в България, но и по света.
Снимки могат да бъдат в повечето атласи и фотоалбуми на любителите на изоставени, зловещи сгради, въпреки че към момента достъпът до Дом-паметника е строго забранен.
