Кои са водещите личности зад Съединението на България
Снимка: Wikimedia Commons
Захарий Стоянов е не само известен писател, журналист и революционер от Априлското въстание, но и моторът зад осъществяването на Съединението. Като председател на БТЦРК и той е главният организатор на обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Драган Цанков е сред първите дейци за обединението на България. В началото на 1879 г. той е сред организаторите на Централния комитет за Южна България, занимаващ се с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. Това става под ръководството на временните руски власти.
Константин Величков е друг от организаторите на Централния комитет за Южна България. Именно на него е поверена организацията на "гимнастическите дружества". Той е сред политиците в Източна Румелия, водач на крайното крило на Народната партия (съединисти).
Снимка: Wikimedia Commons
В края на 1878 г. Стефан Стамболов е един от учредителите търновския комитет "Единство", който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония. Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия. Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. Стамболов е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му. След избухването на Сръбско-българската война се записва за доброволец в армията.
Данаил Николаев е майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма на част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев. Заема длъжността главнокомандващ Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5–7 ноември 1885 г.) – Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден "За храброст" II степен и повишен в звание полковник, като по този начин става първият полковник от българската армия.
Сава Атанасов Муткуров е български офицер, който след Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му. По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември.
Продан Тишков Проданов (Чардафон) е един от опълченците от Руско-Турската война, който активно участва и в съединисткото движение. Сержант-майор в милицията на Източна Румелия. Ръководител на комитета на БТЦРК в с. Голямо Конаре. На 5 септември свиква резервистите, които арестуват пловдивския префект П. Димитров, и провъзгласява Съединението.
Костадин (Коста) Атанасов Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е кредитиран от комитета да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие. След потушаването на въстанието през май 1879 г. Паница е назначен на служба във военната милиция на Източна Румелия. Активен участник в извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885) командва с голям успех Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония, и печели голяма популярност сред македонската емиграция.
Димитър Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България. От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.
Георги Иванов Странски е сред водещите лица в БТЦРК. След преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.
Иван Стоянович е сред основателите на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основателите на фонда за издаване на вестник "Борба" – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България. Назначен от Временното правителство в Пловдив за Управител на пощите и телеграфите в Южна България. По време на Сръбско-българската война е част от квартира на армията.
Княз Александър I Батенберг приема да подкрепи Съединението на България въпреки сериозните негативни настроения сред Великите сили. На 8 септември 1885 г. той пристига в Търново, където издава манифест, с който обявява, че приема Съединението.
Коста Паница, Захраий Стоянов и Димитър Ризов, Фотография на Димитър Кавра
