Танковете са доказали своята ефективност по време на Втората световна война и Адолф Хитлер е искал да затвърди своите позиции със създаването на най-големия сред тях – Landkreuzer Panzer 1000. Самият Хитлер му слага прякора "Плъх" (Ratte). По план машината е щяла да тежи 1000 тона и да е дълга 35 метра. Танкът е трябвало да може да събира в себе си 40 войника, обградени от 360 мм броня.
Машината трябва да е 10 пъти по-голяма от всеки друг танк по това време. Множество проблеми обаче пречат "Ratte" да стане реалност – няма начин танкът да бъде транспортиран до всяка точка и няма пътища, които да издържат тежестта му. Освен това той няма да може да маневрира така, че да се измъкне от опасност – без значение колко противовъздушни оръдия има по себе си (по план е трябвало да има 8).
Британският математик Чарлз Бабидж още в средата на XIX в. планира да създаде най-голямото програмируемо сметачно устройство, което някога е било измисляно. Дава му името Аналитична машина (Analitycal Engine). Планът, за пръв път обяснен през 1837-а, е тя да може да работи с перфокарти, да има зона за съхранение, в която се пазят цифри и резултати, и да може сама да извършва аритметични задачи – умножение и деление, заедно с редица други.
Бабидж обаче така и не успява да построи творението си, което по план има размерите на локомотив. Математикът завършва само един от компонентите за Аналитичната машина - "нероденият" дядо на компютрите.
Обсадните машини са били любимото нещо на Димитрий Първи Македонски, живял около 300 г. пр. Хр. Както може да се очаква, той постоянно е настоявал те да стават все по-големи и по-големи. Така се стига до Елеполис/Хелеполис – гигантска, бронирана кула, висока 40 метра и широка 20 метра. Тя била тежко въоръжена, разполагала с катапулти и 9 етажа, в които да превозва войници.
Била обкована с желязо и я придвижвали на колела. Най-голямата обсадна машина по това време била използвана срещу Родос. Родосците обаче били готови за нея – те наводнили зоната, която Димитрий планирал да атакува. Така когато машината минала отгоре, колелата затънали в калта и я направили неизползваема.
Взривове, които да са толкова мощни, колкото една от най-големите не-ядрени експлозии в историята, не са най-добрият начин да представиш нова ракета. В опит да се доберат първи до Луната, СССР проектират и изграждат ракетата Н1 (от Ракета-носител). Тя разчита на 30 по-малки двигатели, които трябва да издигнат 105 метровото, 2750-тонно тяло.
Оказва се, че това не е най-добрият вариант. По време на втория от общо 4-те неуспешни опита за изстрелване двигателите се взривяват така силно, че дори сателити успяват да заснемат последствията. Неуспехите довеждат до края на програмата Н1 през 1974.
Шотландецът Джордж Бени започва работата по този прототип през 20-те години на миналия век. Нарича го "релсосамолет" (railplane). Машината трябва да използва перки и вградени двигатели, за да се придвижва със скорост до 190 км/ч. Идеята е линиите за транспортното средство да бъдат изградени над традиционните железопътни линии.
118-метровият прототип доказва потенциала на идеята за построяване на линии от Единбург до Глазгоу и от Саутпорт до Блекпул. Амбицията на Бени обаче така и не довежда до краен резултат – прототипът ръждясва, а изобретателят му фалира.
Ако мислите, че самолетът B-52 е голям, значи не знаете за съветското творение от 30-те години на миналия век – самолета Калинин К-7. Дължината му е 28 метра, а размаха на крилете – 53 метра. Били са нужни цели седем двигателя, за да бъде издигнат във въздуха. Първият път, в който това се случва, проблеми с "резонанса" разтрисат самолета и той е приземен. Следва втори опит, който е и последен – К-7 катастрофира. Друг от същия модел така и не е довършен.
Дългият 56 метра Starclipper е трябвало да доведе до началото на нова ера в конструкцията на космически совалки в САЩ. Тя е била най-големия подобен проект през 60-те години. Планът е бил да освобождава своя горивен резервоар и след обратното навлизане в атмосферата да разтваря крилата си, за да се приземи безопасно. Проектът за гигантската совалка обаче така и не става реалност.
