Над 620 компании в Калифорния ще бъдат принудени сериозно да преосмислят кой влиза в борда на директорите им благодарение на нов закон, подписан от губернатора Гавин Нюсъм.
Това съобщава "Los Angelis Times", като уточнява, че новите регулации ще имат за цел повече разнообразие и включване на малцинствата в управлението на частните корпорации в щата.
Така всяка фирма ще е длъжна да има поне един директор, който е от чернокож или е от ЛГБТ общността например.
Срокът за извършване на тези промени е до края на 2021 г., но изискванията само ще стават повече с годините. До края на 2022 г. в бордовете на директори, които са съставени от 4 до 9 членове, ще трябва да има вече не един, а двама представители на малцинства, и се предполага, че числото само ще расте с времето.
Губернатор Нюсъм заяви при подписването на закона, че с него иска да подеме една по-мащабна промяна, която постепенно да обхване САЩ и която ще даде повече сила и равноправие на определени малцинствени групи.
"Когато говорим за сила, трябва да говорим и за местата на масата", допълва Нюсъм като има предвид местата по високите етажи на калифорнийските корпорации. А много активисти, които подкрепят законовите промени, смятат, че в светлината на "Black Lives Matter" това е важна крачка към по-голямо расово равенство.
В регулациите се уточнява, че за расови малцинства се приемат тези, които се самоидентифицират като чернокожи, афроамериканци, азиатци, латино, от хавайски произход и други. В тях се включват и хора, които се самоопределят като гей, бисексуални или транссексуални.
В Калифорния освен това вече важи и правилото, че всеки борд трябва да има поне една жена-директор.
Компаниите, които не спазват тези изисквания, ги грози глоба от 100 хил. долара при първо провинение и до 300 хил. долара, ако се установи, че ситуацията по върховете е останала непроменена.
Консервативно настроени групи обаче вече оспорват закона на Нюсъм и се опитват да го блокират в съда, съобщава "Асошейтед Прес". Организация, наречена "Judicial Watch" (буквално - "Съдебна стража"), вече е подала жалба във Върховния съд в Лос Анджелис с искане законът да бъде отменен.
Според групата законопроектът е в противоречие с американската конституция, тъй като подобни квоти са против интересите на държавата. Оттам допълват, че квоти по пол или сексуална ориентация са "груб шамар в лицето на американските ценности за равна защита от закона".
