Мая Донева на 31 години. Тя е обучител на свободна практика в сферата на гражданското образование, човешките права и младежката активност. От две години се занимава със социално предприемачество.
Заедно със Стояна Стоева основата The Social Tea House - Чайната, която дава първа работа и менторска подкрепа на младежи без родители.
Завършила е MBA в Cardiff Metrpolitan и е бакалавър в сферата на комуникациите. Занимава се неформално с тренинги за гражданска активност и социални иновации, обучения по креативност.
Какви хора посещават чайната?
Всякакви хора идват при нас - от ученици, които в междучасието пият лавандулова лимонада, до дядовци, които играят шах по няколко часа над чаша чай. Били сме домакини на политически дебати и момински партита - буквално всякакви хора идват при нас.
Какво изниква в съзнанието ти, когато чуеш "семейство"?
Топлина, уют, подкрепа, любов. Изникват образите на децата и съпруга ми, докато ядем диня на плажа.
Какво си представяш, когато чуеш думата „дом"?
Представям си аромат на портокалови корички пред камината. Сигурност, любов и споделеност.
Как обичаш да приготвяш чая си?
Обичам да експериментирам с билки и плодове. Любимият ми чай е лавандулови ябълки- нещо, което на майтап измислихме в Чайната заради огромните количества лавандула, които по грешка купихме. Стана невероятен чай, нещо като наша запазена марка. А иначе най-важното нещо за чая е да го прави някой с топло сърце и с мисъл за теб - тогава просто има друг вкус.
Коя е най-голямата ти победа?
Предстои. Имам малки победи на които се радвам ежедневно - Чайната например е огромна победа на нашия екип - победа над предразсъдъци, институции и стереотипи.
С какво сегашните млади са различни?
С това, че едновременно хем имат свобода, хем нямат - заради технологии, социални медии и анонимността, която върви с тях. Смятам, че креативноста еволюира у младите хора, но все по-трудно намира път сред многото информация, която ни залива. Иначе младите са си млади във всяка епоха и век - енергични, критични и любопитни.
Защо се занимаваш точно с това?
Защото искам е най-краткият и честен отговор. Не мога да не се занимавам с това. Видях проблем, видях как мога да помогна да се реши и нямам право да не опитам да помогна и да дам всичко от себе си, за да се случи промяна.
Какво си казваш, когато оплескаш нещата?
Ядосвам се, обвинявам се и после се събирам за започна отначало. Оплесканите неща не винаги са лоши, просто сменям перспективата.
Искам да знам какво е "обучител" Освен това бих искал да знам, ако някой се представя като такъв, на какво би могъл да научи мен или моите деца? ....мразя дя се заяждям, но подобни термини би трябвало да се филтрират като дискриминационни или като ментета и чалга.