Театърът на Марцел е по-малък от Колизеума, но е по-стар. Строителството му започва по времето на Юлий Цезар през 27 г. преди Христа и завършва при Октавиан Август, който го посвещава на племенника си Марк Клавдий Марцел.
Театърът е събирал до 15 000 зрители – далеч по-малко от 70-хилядния Колизеум. Обикновено не е отворен за посетители, но и отвън гледката е впечатляваща, а наблизо са и останките от храмовете на Аполон и Белона. Намира се близо до десния бряг на Тибър, на пешеходно разстояние от Римския форум.
На върха на Авентинския хълм – или около 20-тина минути пеша от Колизеума, се намира манастир на Ордена на малтийските рицари. Вратата на входа има доста голяма ключалка, през която се открива страхотна гледка към купола на базиликата „Св. Петър“ във Ватикана. Пейзажът се допълва от свежата зеленина на двора на манастира и е страхотен начин да видиш Рим под различен ъгъл.
Тъй като сме в изключително популярен град – не очаквайте пред ключалката да няма никого. Малко по-надолу по улицата по хълма обаче има идеално място за почивка – Градината на портокалите, която има панорамна тераса към Ватикана и централната част на Рим.
В превод означава Златният палат. Намира се доста близо до Колизеума и е дворец, строен от Нерон в памет на големия пожар, който опустошава столицата на Римската империя през 64 г.
Целта на Нерон е била далеч по-грандиозна – огромен бляскав дворцов комплекс с градини и лозя, който да засенчи всичко, строено преди това. Простирал се е чак до мястото, където е Колизеумът. Императорът умира преди строежът да приключи, а след това голяма част от него е разрушена. Останала е част от комплекса на хълма Опий.
Дворецът Алтемпс е и музей и се намира близо до площад „Навона“. Това е имение от XV век и векове наред е било притежание на фамилията Алтемпс. Днес е реставрирано във вида си от XVI век и представя колекция от гръцки и римски статуи, принадлежали някога на аристократичните фамилии на Рим. Отвън сградата изглежда семпла и леко безинтересна, но това е привидно. Вътрешният двор е пълен с мраморни статуи, а стаите са богато украсени с мозайки и фрески.
Баните, или термите, днес са музей, а за времето си са били най-голямата обществена баня в Римската империя. Големият археологически комплекс се намира в близост до гара „Термини“ и дава чудесна възможност за връщане назад във времето и за запознаване с римското СПА. В пика си комплексът е бил 32 акра и е побирал до 3000 души.
На 500 метра от „Навона“ се намира площад Ларго ди Торе Аржентина със сравнително малък археологически обект с останки от 4 храма и много котки. Легендата обаче гласи, че именно тук е бил убит Юлий Цезар, намушкан от група сенатори, и тук е произнесена прочутата му финална реплика „И ти ли, Бруте?“.
Дори и тук митът да е повече от реалната история, сред руините със сигурност има купища улични котки, тъй като именно при тези разкопки е мястото, където доброволци се грижат за бездомните животинки.
Намира се на върха на хълма Пинчиан, близо до Испанските стълби. В настоящия си вид е имение от XVI век, но преди това на мястото е имало древен храм. Дворецът е пълен с произведения на изкуството, останали от Фердинандо де Медичи, и носи спомена и от Наполеон Бонапарт, който купува имението, в което се е помещавал римският филиал на Френската академия.
Наоколо има много зеленина, прекрасни ренесансова градини, а гледката към града е великолепна.
Малкото кварталче, формирано около площад „Минчио“ в северната част на Рим е нещо доста различно от монументалните гледки на Вечния град. Това е съвременно и чаровно архитектурно бижу, на едва 100-тина години. Наречено е на архитекта и създател на проекта Джино Копеде, известен и като „италианският Гауди“.
Приказният комплекс има около 40 структури – сгради и вили, и е забавна смесица от гръцка, средновековна, барокова и ар ново архитектура.
