Забрани и мерки на много места по света целят намаляването на използването на пластмасовите (найлонови) торбички. Последствията от тях са видими и с просто око, а еколозите алармират отдавна за вредата им за околната среда.
Много производители адаптират бизнесите си така, че да могат да рециклират стари найлонови торбички. В Китай например в момента се работи по въпроса до края на годината неразграждащите се торбички да бъдат забранени.
Въпреки не много бързите темпове на тенденцията да се спре употребата на пластмасови торбички, тя е налице и се случва.
И все пак организацията с нестопанска цел Earth Policy Institute, базирана във Вашингтон изчислява, че близо 1 трилион пластмасови торбички все още се използват по целия свят всяка година. Тъй като торбичките не се разграждат, те си проправят път през нашия боклук, попадайки по дървета и в океани, където тровят, задушават и заплитат животни. Дори когато се разпадат, микропластици попадат в храните и питейната ни вода.
След като се е стигнало дотам да мислим за въздействието на тези отпадъци, идва и преходът към по-екологични варианти. Въпреки че в супермаркетите гледат да приемат всички видове на пръв поглед устойчиви алтернативи, изследванията показват, че някои от тези опции може да не са толкова „зелени" в края на краищата.
Памучната торба може и да не е толкова добра
За да се разбере влиянието на многократно използваните торби върху околната среда, трябва да се имат предвид две много различни неща - първо, че пластмасовите торбички не се разграждат биологично и задръстват океаните, и второ, че предвид всички останали въздействия върху околната среда, освен отпадъците, памучните или хартиените торбички може да са по-лоши за околната среда от пластмасовите.
През 2018 г. в Дания е направено проучване за въздействието върху околната среда на различни торбички, което предизвиква противоречиви заглавия. В оценката си за рециклирането на чантите за хранителни стоки (Life Cycle Assessment of grocery carrier bags) датското Министерство на околната среда и храните установява, че класическите пластмасови пазарски торби имат най-малко въздействие върху околната среда.
Тази оценка обаче не взема под внимание морските отпадъци. Тук пластмасовите торбички са най-неприемливият материал, защото не се разграждат за време, което има значение за човешкия или животинския жизнен цикъл.
Но ако се вземат предвид други фактори, като въздействието на тяхното производство върху изменението на климата, унищожаването на озона, употребата на вода, замърсяването на въздуха и токсичността на производството за хората, излиза, че найлоновите пазарски торбички всъщност са най-благоприятни за околната среда, в сравнение със сегашните им алтернативи.
Тънките пластмасови торбички, като тези, които можете да получите в магазина с покупката си, са от полиетилен с ниска плътност (LDPE).
Памучните торби трябва да бъдат използвани многократно хиляди пъти, преди да отговорят на екологичните показатели на найлоновите торбички. Според датските учени биопамукът е по-лош от обикновения памук, когато става въпрос за цялостно въздействие върху околната среда.
Според доклада торбите от биопамук трябва да се използват много повече пъти от обикновените памучни торби (20 000 срещу 7000 пъти), въз основа на предположението, че биопамукът има средно 30% по-ниска норма на добив в сравнение с обикновения памук и следователно се приема, че изисква 30% повече ресурси като вода, за да се достигне същото количество, цитира проучването QZ.
Дори ако се вземат предвид ползите от производството на биологичен памук - като по-малко използване на торове и пестициди, следователно и по-малко еутрофикация и замърсяване на водата, причинено от отглеждането му, обикновеният памук отново е по-щадящ за природата. Но докладът отчита и че памукът не може да бъде рециклиран, тъй като за рециклиране на текстил съществува много малко инфраструктура.
Морето и пластмасата
В датското проучване липсва нещо основно - катастрофалното въздействие на пластмасовите торбички върху морския живот. Толкова неконтролируемо е разпространението им, че през 2019 г. американски изследовател, счупил световен рекорд по гмуркане до най-дълбоката част на океана, Марианската падина, намира пластмасова торбичка на дълбочина близо 11 км.
Въпреки че може би не са толкова вредни за околната среда по начина, по който датските учени измерват, традиционните найлонови торбички лесно намират място в морето, където могат да причинят смъртта на морски животни. Няколко вида морски костенурки особено обичат да се хранят с медузи, а носеща се във водата торбичка има поразителна и опасна прилика с любимата им храна. Неотдавнашно проучване на световната екологична организация Greenpeace във Френска Гвиана казва, че приблизително 50% от всички морски костенурки имат погълнати парчета пластмаса.
Не просто цели торби, които се носят с океанските течения, създават проблеми. Те може никога да не се разградят, а като се разрушават, стават на микропластици. Най-малко 50 000 такива парченца преминават в телата ни всяка година, казва проучване в списание Environmental Science and Technology. Химикали, които забавят горенето и антимикробни средства, каквито се влагат в пластмасовите торбички, действат на ендокринната система на човек.
„Нуждаем се от промяна в системата, а не от промяна на материалите", казва пред Еuronews Жулиет Филипс от Environmental Investigation Agency. По думите на Филипс всички материали "имат отпечатък върху околната среда и преминаването към хартиени торби е грешно решение на кризата със замърсяването". Оказва се, че вместо да се премине към очевидно екологично чисти алтернативи, проблемът просто се прехвърля на друго място.
Тогава какво да правим?
С нарастващия брой страни в световен мащаб (127 страни), приели ограничения за найлоновите торбички, въпросът какво ще ги замени става все по-належащ. Естествено, да се използва нещо еднократно, е ужасна идея, независимо дали е пластмасово или не.
Подмяната на найлоновите торбички с хартиени такива със сигурност ще има вредни странични ефекти като увеличаване на обезлесяването.
Създаването на хартиена торбичка изисква и повече енергия и вода, отколкото да се направи торбичка от пластмаса, така че отново по други екологични съображения, освен проблемът с отпадъците, хартиените продукти може да са по-лоши от пластмасовите.
Независимо от торбичката, която сме избрали, много по-важно е какво ще поставим в нея и как ще я пренесем - да ядем по-малко месо, да отидем пеша или на велосипед до магазина и да купуваме местни продукти - вероятно това ще бъде по-ефективно за намаляването на личния ни принос към екологичните проблеми, пише Тhe Verge.
Най-простият съвет към хората изглежда е следният: каквото и да имате в къщата си, било то купчина памучни пазарски торби или найлонови торбички, не ги изхвърляйте. Продължавайте да ги използвате, докато не се разпаднат. Независимо от материала, използвайте ги като торба за боклук, след като вече не можете да я използвате за други цели. Каквото и да правите, опитайте се да не купувате нови.
Освен това, знаейки колко ресурси са нужни, за да направите парче памучна тъкан, третирайте тъканите в дома си като многократно използваеми ресурси, намалявайки въглеродния отпечатък. Намерете нови употреби за старите дрехи, използвайте текстила, докато се износи и когато искате нещо ново, купете си втора употреба, са съветите на еколозите.
