До Втората световна война Орадур сюр Глан е китно градче в централната част на Франция, близо до град Лимож. Мястото е окупирано от германците, подобно на цялата страна, и така до 10 юни 1944 г. - няколко дни след Десанта в Нормандия. Няколко дни преди това безследно изчезва майор Хелмут Кампф от Трети батальон на СС. Неговият близък приятел майор Ото Дикман решава, че местната съпротива е отговорна за пленяването и убийството на Кампф, заради което разпорежда прочистването на целия град.
Всички жители са събрани на площада в Орадур сюр Глан под предлог да им бъдат прегледани документите. Мъжете са отделени от жените и децата, които са отведени в църквата. Мъжете са затворени в пет гаража и плевни, около които са разположени картечни гнезда. След като стрелят известно време германците изгарят сградите. Църквата, в която се намират над 400 жени и деца, също е запалена. Опитът им да се измъкнат през вратата е посрещнат с картечен огън. Само една жена успява да се измъкне през малък прозорец. Убити са общо 642 души.
И до днес градът не е населен отново. Мястото остава като жив паметник на бруталното убийство и хиляди го посещават всяка година.
Недалеч от Венеция малкият остров има зловеща слава още от времето на Римската империя. На практика това място никога не е било селище в днешния смисъл на думата, но тук се живели (за поне кратък период от време) и умирали стотици хиляди хора. Мястото е било използвано като карантинна зона за болните от чума хора - традиция, която се запазила през вековете. Мъртвите там били изгаряни в дълбоки дупки в земята. Именно заради това се казва, че почвата на Повеглия е съставена от 1/2 човешка пепел. На острова са починали толкова много хора, че и до днес рибарите не ходят близо до него с лодките си, за да не се заплетат човешки кости в мрежите му.
В началото на XX век на острова е построена санаториум за душевно болни хора. Според легендите на местните психиатричната клиника била управлявана от луд доктор, който извършвал експерименти върху пациентите си, измъчвал ги и ги убивал, докато накрая сам не се самоубил. Това е още един любопитен детайл, изграждащ на острова реноме на едно от най-злокобните места на земята.
Някога модерен туристически курорт, днес Вароша е призрачен град, влизането в който е забранено от турската армия. През 70-те мястото е водеща туристическа дестинация в Кипър, която привлича с лукс и разкош. Редица звезди посещават мястото и то е едно от лицата на Кипър за пред света... до 20 юли 1974 г. С дебаркирането на турските войски на острова местното население е принудено да напусне Вароша.
В крайна сметка турците овладяват града и той става част от окупираната зона. Мястото е оградено и войници пазят достъпа до него, допускайки само лица от турската армия и персонала на ООН. През 1984 г. Съветът за сигурност на ООН разпорежда Вароша да бъде предаден на администрацията на ООН, но това така и не се случва. Днес градът е оставен на разрушението. От някогашния блясък сега там са останали само рушащи се сгради, избуяла трева, ръжда и изпочупени прозорци, а единствените, които продължават да посещават мястото, са морските костенурки, които гнездят по безлюдните плажове.
Още едно място, опразнено от конфликта между турци и гърци. Издигащ се върху хълм, Каякьой е изпъстрен със сгради, построени в гръцки стил. До 20-те години на XX век там са живеели приблизително 2 млн. гърци. Когато избухва войната между Гърция и Турция обаче, турските власти принуждават гърците да напуснат града и той се опразва. Впоследствие на тяхно място са заселени турци, но разрушителното земетресение от 1957 г. прогонва окончателно всички жители, след като срива повечето сгради в града. Днес мястото остава пусто, но е запазено като музей и исторически паметник. Това го прави атрактивна туристическа дестинация за хората, решили да посетят региона.
Заселен през 1887 г. заради залежите на каменни въглища, Хашима се превръща в развиващ се икономически регион. Той дори бива разширен изкуствено, за да може въглищата да бъдат транспортирани по-лесно. През 1890 г. компанията "Мицубиши" закупува острова и започва изграждането на жилищни блокове, както и на бетонни стени, които да пазят от морските вълни и тайфуни. До 30-те години на 20 век Хашима вече се превръща в значителен индустриален център, с няколко въглищни мини и военни заводи.
Нарастването на петролната индустрия през 60-те години обаче бързо започва да измества въглищата и добивът им вече не изгоден. "Мицубиши" взема решение да затвори мините през 1974 г. Само за няколко седмици целият остров е опразнен, а жителите оставят много от вещите си там. За да се предотвратят грабежите обаче, правителството на Япония взима решение да забрани свободния достъп до острова.
Сгушен в хълмовете на планинската верига Сиера Невада в Калифорния, Боди е един от най-известните призрачни градове в Северна Америка. Малка част от сградите на този бивш златотърсачески град все още стоят непокътнати, но тези, които са, са пълни с потънали в прах съкровища от миналото на града. Мястото си печели славата с откриване на злато в мините, намиращи се в планините наоколо. Към 1882 г. обаче залежите започват да се изчерпват, а мините една по една започват да фалират.
Така до 1940 г. целият град е опразнен и оставен на духовете. А според легендите такива има. Мнозина разказват за смях, идващ от нищото, музика, изсвирена на пиано, и за пиянска глъчка, която се появява и затихва изведнъж. А ако някой посмее да си вземе за сувенир някоя от вещите на хората, живели тук преди толкова години, трябва да се приготви за тежко проклятие.
Суровият климат на руската тайга и наличието на уранови руди в земята определено правят Бутугичаг едно от най-неприветливите места на Земята. И все пак там са живели хора. Мястото е използвано за затворнически лагер от властите в СССР. Затворниците са били карани да копаят уранова руда. В официални документи вместо уран се е използвала думата "олово". Поради естеството на работата и тежките условия - липса на адекватни пътища и на достатъчно вода за всички затворници, липса на лекари и отвратително студено време, смъртността очаквано била изключително висока.
Според някои историци върху затворниците са били извършвани и експерименти. Днес вече мястото е опразнено, а руските власти са ограничили достъпа до него заради високите нива на радиация. И до днес Бутугичаг е известен като "Долината на смъртта" заради пагубния си ефект върху всичко живо наоколо. Дори животните, които пасат трева около мястото, после страдат от опадала козина и скоро след това смърт.
Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, животът в този град в пустинята Атакама, който някога е имал 3500 жители, е спрял някъде в средата на миналия век. Мястото започва да функционира през втората половина на XIX век като миньорско градче. В мините наблизо е най-голямото находище на селитра - важна съставка за направата на барут. Между 1880 и 1930 г. голяма част от световното предлагане идва оттук и се смята за огромен износ.
Когато накрая мината бива изчерпана, мястото се превръща в нещо още по-мрачно - затвор за обречени от режима на Аугусто Пиночет. Макар и да не са напълно изоставен (все още около 100-200 души живеят в Хъмбърстоун), по-голямата част от сградите са празни и полуразрушени.
Малкото миньорско селище на остров Шпицберген в Норвегия за почти цялото си съществуване е използван от СССР. През годините на разцвет на Съветския блок, селището изпраща ценни руди към Москва, а на острова живеят около 1000 души. Малко преди падането на комунизма в Европа обаче мястото е изоставено, а жителите му са евакуирани, оставяйки след себе си обзаведени жилища и реликви. Посещението в града е позволено, но навлизането в някоя от сградите е забранено.
Всеки знае трагичната история на атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г. и на изоставения украински град. Той се намира само на 3 км. от ядрената централа и цялото население е евакуирано. Много от жителите страдат от остра радиационна болест в резултат на излагане на високи нива на радиация по време на аварията. Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха.
С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 никога не са и били използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.
