Великден е един от най-големите християнски празници и в такова време малко или много човек започва да мисли за душата си и какво се случва с нея след смъртта.
Ако сте атеист, отговорът е лесен - нищо, смъртта е краят на пътя и толкова. Много учения и религии (като будизма например) приемат прераждането като път към усъвършенстване на една душа като тя минава през различни тела (и понякога в различни форми), за да постигне извисяване.
Християнството вярва в концепцията за Ад и Рай, които разделят праведните души от неправедните. При католиците я има концепцията за Чистилището. Там душите (поне онези, които са способни на опрощение) преминават след смъртта си, за да се подложат на пречистване, преди да постигнат необходимата святост за влизане в Рая.
Как стоят обаче нещата при православното християнство, което е официалната религия в България? Основното учение тук е за митарствата.
Названието идва от еврейската история. Там митарите са били назначените от римляните събирачи на данъци. Самото събиране обикновено ставало чрез откуп като митарите използвали всякакви средства, включително даже бой и изтезания, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Самите застави се наричали "митарства".
В православното християнство всяка една душа преминава през един по-особен вид "митници", за да се отсъди дали тя е праведна, или не, доколко е сгрешила и може ли да се подложи на изкупление.
Цялото пространство от земята до небето представлява 20 "митници" - митарства, в които зли духове влизат в ролята на митарите и изобличават душата в различни грехове. Всяко митарство съответства на определена група грехове. Митарите уличават душата не само в извършени от нея грехове, но и в такива, които тя никога не е извършвала. Срещу тях стоят добрите ангели на митарствата, които представят добрите дела на душата.
На практика митарствата представляват своеобразни частни Божи съдилища, където на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките ѝ дела, след което ѝ се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света. Тогава според християнството Синът Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.
Същността на учението за митарствата е изложена в словото на свети Кирил Александрийски († 444 г.) за изхода на душата, поместено обикновено в Следовния Псалтир:
"При раздялата на душата с тялото - се казва тук, - пред нас ще застанат, от една страна, небесните сили и войнства, а, от друга - властите на тъмнината, въздушните началници на митарите, изобличителите на нашите дела. Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели; но и бидейки приета от ангелите и преминавайки под покрова им през въздушното пространство и възнасяйки се нагоре, тя ще среща различните митарства, които ще преграждат пътя й към небесното Царство, ще я спират и задържат в стремежа й към него. На всяко от тези митарства ще се изисква отчет за особени грехове...
Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили, и сонм (сборище - бел.р.) от нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й...
И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна, то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в нерадение и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: “да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.), тогава Божиите ангели ще я оставят и ще я вземат страшните демони, и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде низвергната в адските тъмници".
На всяко едно митарство душата е подложена на изпитание. Особено тежко преминават тези изпитания за онези, които не са се изповядали преди смъртта.
Така от третия ден след смъртта на човека до 40-ия всяка душа отговаря за делата в земния си живот и във всяко едно митарство тя бива измъчвана за греховете си (ако не стигат добродетелите, които е извършвала) и бива пречиствана. Ако на някое митарство се съберат твърде много грехове, тогава злите духове взимат душата със себе си и я водят в Ада.
Колкото повече добро е вършила душата и колкото по-малко грехове е извършвала, толкова по-лек е пътят и през митарствата.
А ето и какви са спирките пред душата, след смъртта по пътя ѝ към Рая:
Първо митарство. Тук спират душите за следните грехове: присмех, напразен смях, лоши шеги, псувни, подигравки, празни приказки.
Второ митарство. Това митарство е за лъжа, неоправдани клетви и неизпълнени обещания, отбягване от изповед.
Трето митарство. Тук е мястото за лъжливи клетви, клевети, клюки.
Четвърто митарство. Тук спират душите на чревоугодници, лакомници и алкохолици.
Пето митарство. Това митарство е за мързел, живеене на чужд гръб; онези, които взимат пари назаем и не ги връщат; за тези, които не ходят на църква.
Шесто митарство. Тук спират крадците, онези, които са взимали неща без позволение, макар и от родители, роднини и приятели.
Седмо митарство. За тук са сребролюбците и скъперниците.
Осмото митарство е за лихварите и всички онези, които са взимали печалба, давайки пари назаем.
Девето митарство. Тук спират душите за неправда и лукавство, подкупване на управници и съдии.
Десето митарство. Тук са душите, които не са изпитвали любов и много са завиждали. За тези, които нямат добро сърце.
Единайсто митарство. Тук изпитват горделивците; онези, които не са почитали родителите си и са били непокорни.
Дванайсто митарство. Тук спират за гняв, ярост и буйство.
Тринайсто митарство. Това митарство е за злопаметност, за онези, които искат отмъщение; онези, които не прощават на причинилите им зло.
Четиринайсто митарство. Това митарство е за тези, които са убили; тези, които са били или осакатили някого.
Петнайсто митарство. Тук спират онези, които са правили черна магия.
Шестнайсто митарство. Тук спират развратните или онези, които са ръкоблудствали.
Седемнайсто митарство. Това митарство е за онези души, които са вършили прелюбодеяние, за мъже и жени, престъпили клетвата си.
Осемнайсто митарство. Тук спират душите на онези мъже и жени, които са вършили содомски грехове.
Деветнайсто митарство е за онези, които са се борили срещу религиите.
Двайсто митарство е за немилосърдните души, жестоките, егоистите.
Самото учение за митарствата трябва да се приема не толкова в пряк и физически смисъл, колкото в духовен. То дава представа не само за това, което се случва с душата на човека според православието, но и задава морален кодекс, според който православните християни трябва да живеят, ако искат да попаднат в Рая.
Тук близките на починалите също могат да помогнат на душите на споминалите се. Заупокойните молитви и приношения на Църквата, както и милостините, правени в тяхна памет, подпомагат душите им да преминат по-леко покрай злите духове и да бъдат удостоени с място в Рая.
