Всеки мечтае за околосветски пътешествия. Писателката Ан Морган обаче намери друг начин да сбъдне този блян - не с пътуване, а с четене. Тя „обиколи" света за една година, като прочете около 200 книги от всички страни по света.
Това е новогодишното й обещание от началото на 2012-та година. Истинско предизвикателство за човешкото въображение - разказ от Свазиленд, роман от Никарагуа, книга от Бруней. Всичко това - от дивана в дома й в Лондон.
Точната бройка на прочетените книги е 196 - в това число влизат 195-те официално признати от ООН държави и бившия член на световната организация - Тайван.
„Възприемах се за космополитен човек, но библиотеката ми показваше друго. Като изключим няколкото индиански романи и странните австралийски и южноамерикански книги, колекцията ми основно се състоеше от британски и американски книги. Трудно се справях с преводната литература", признава тя.
По това време преводната литература заема едва 4.5% от книжния пазар във Великобритания и Ирландия. Особено трудно е да намериш английски версии на книги от франкофонската и португалската общност в Африка.
Книга по книга - блог се събира
В началото Морган изпитала сериозни трудности да открие чужда литература за четене, при това - преведена на английски език. Ето защо създала блога A Year of Reading the World, където призовава читатели от цял свят да й помогнат с избора на заглавия.
„Отговорът беше впечатляващ. Още преди да знам, хора от цял свят се включваха с идеи и предложения за помощ", спомня си тя. Постепенно се създава световна мрежа от любители на писаното слово, готови да помагат в популяризирането на литература от родните им страни.
Там може да откриете и препоръчаните български автори - Калин Терзийски, Георги Господинов, Капка Касабова, Антон Дончев, Милен Русков, както и Елиас Канети.
Писатели от Туркменистан и Панама дори й пратили преводни версии на още непубликувани творби. Оскъдни са и авторите от Мадагаскар, Гвиеня-Бисау, Мозамбик и други африкански държави.
Когато стигнала до Демократична република Сао Томе и Принсипи, Централна Африка, Морган имала нужда от екип от доброволци от САЩ и Европа, за да преведат непубликувани ръкописи от Олинда Бея.
Не всичко върви по мед и масло в начинанието на Морган. Понякога издирването на писатели и преводачи от цял свят отнема повече време от самото четене. Не стига това, но и политиката на момента е пречки, особено в раздирани от години война като Южен Судан.
„Усилията си струваха. Проправих си път през литературните пейзажи на планетата, започнаха да се случват необикновени неща. Открих, че обитавам мисловно пространство на разказвачи на истории", обобщава писателката.
