Вестта, че дизайнерът Кристоф Декарнен официално се оттегля от ръководството на Balmain, е донякъде тъжна - но позволява на целия моден свят колективно да въздъхне с облекчение. Последните месеци на Декарнен на кормилото на известната френска марка изглеждаха особено бурни и стресиращи.
Постът му се отрази особено тежко на здравето му, до степен моделиерът дори да не присъства на дефилето на собствената си есенна "прет-а-порте" колекция през март.
Но оттеглянето на Декарнен вероятно ще бъде от полза за всички - и за дизайнера, и за модната индустрия. Като бизнес, налагащ идеали за красота, майсторство и творчески дух, модата със сигурност ще изглежда по-добре без естетиката, популяризирана от него и Balmain.
Дизайните на Декарнен бяха ексцентрични - и безумно скъпи
През шестте години на Декарнен в модната къща - четири от тях като творчески директор - той предизвикваше оглушителен шум с колекциите си от якета с широки рамене, протрити тесни дънки и разкъсани тениски, съчетани с пищна бродерия.
Но много по-потресаващи от вида на дрехите (които изглеждаха вдъхновени от образа на застаряващите рокери от 80-те години) бяха цените им. Стойността на неговите заслепяващи мини-рокли можеше да достигне десетки хиляди долари - суми, предизвикващи сърцебиене у клиентките на модните магазини.
Неговите майсторски изработени якета, макар и прекрасно изрязани, също струваха цяло състояние - близо $10 000. Честно казано, част от цената би могла да се обясни с уменията, вложени в изрязването и сложното украсяване - една вдъхновена от Принс колекция например включваше лакирани рединготи със златни пайети.
Но протритите дънки и тениски на Декарнен бяха също толкова скъпи - примерно към $1000 за изящно разкъсан топ. И не, той не посещава лично домовете на клиентите си с чифт ножици в ръка, за да ги разреже според личните им предпочитания.
Няма оправдание за такъв вид цени, освен факта, че дизайнерът просто се възползваше от една от най-лошите маркетингови тактики в модната индустрия. Дънките и тениските на Balmain направо воняха на свръх-гротескно престижно ценообразуване.
Клиентите охотно плащат безумни суми - заради престижа
До голяма степен самите купувачи са виновни за употребата на подобни трикове. Модната индустрия си позволява това, защото тази стратегия наистина работи; клиентите биват привлечени към определени стоки точно защото те са недосегаеми.
Колкото по-скъпо е нещо, толкова по-вероятно е хората да приемат, че то със сигурност е по-добре направено, по-хубаво, по-лъскаво и по-ценно. Дизайнерите осъзнават, че ако поставят твърде ниска цена на своите продукти - дори и все още да поддържат приличен марж на печалба - това би могло да навреди на имиджа на марката им. Ценообразуването е толкова голяма част от модния маркетинг, колкото и решението кой модел да бъде използван за рекламна кампания.
Balmain обаче изведоха тази маркетингова психология до неловки крайности. Фирмата със сигурност печелеше от стратегията си за продажби, като до последно президентът й Ален Евелен твърдеше, че печалбите са нараствали с 50% за всяка година от появата на Декарнен.
Balmain обаче междувременно запратиха и без това слабия баланс между себестойност и цена в модната индустрия до такава степен в стратосферата, че самите дрехи станаха нещо безсмислено. Фирмата би могла без проблем да продава и мръсни носни кърпички, бродирани с марката Balmain, срещу $5000.
Качеството и умелата изработка просто бяха напълно извадени от уравнението - решаващият фактор стана недостижимата цена и емблематичната марка.
Пайетите и свръхтесните дънки не пощадиха и дамите на възраст
Модата винаги е била индустрия на фокуснически трикове, като дизайнерите се възползват от несигурността, фантазиите, културните очаквания и табутата на клиентите си. И все пак е изключително болезнена гледката лоялни клиентки с пищни форми мъчително да се напъхват в чифт изключително тесни дънки на Balmain - не защото в тях изглеждат добре или се чувстват удобно, а просто защото са с марката Balmain.
Старомодно е да се твърди, че рождената дата би трябвало да определя нечия естетическа гледна точка, но за мнозина на шоуто на Balmain в Париж пристигането на застаряващите последователи на дизайнера беше странна и донякъде втрещяваща гледка - те се появяваха облечени в неговите актуални, обсипани с пайети продукти.
Това не е типът облекло, създаден да акцентира женската фигура - нито пък служи като съд, в който дамите да излеят собствената си индивидуалност. Дрехите на Декарнен в последните години се превърнаха просто в лъскави лего-блокчета за изграждане на реноме.
Декарнен отреди на клиентите поддържаща роля - в полза на ексцентричното
Тъжно е да наблюдаваш жени над една определена възраст да се крият зад някакъв имидж, създаден в ателиетата на Balmain, вместо да позволят на силата на собствената им личност да изпъкне.
Ако има нещо поучително в поговорката, че човек е добре да се облича според възрастта си, то е надеждата, че към момента на определен рожден ден усещането на жената за собственото й аз е толкова ясно и чисто, че тя повече няма нужда от дрехите, които придават блясък на нейната личност.
Вместо това на всички ни се иска да вярваме, че на тази възраст една дама ще е толкова уверена, интересна и харизматична, че яке с широки рамене с еполети от пайети би й изглеждало като безумие.
Модата би трябвало да е въплъщение на въображаемия свят и забавлението. Но наистина няма никакъв смисъл да играеш поддържаща роля за нечии дрехи - без значение колко висока е цената им.
Страхно се кефя на такива крайности и смятам, че трябва да ги има задължително без значени дали някой одобрява или не