Номинациите за "Оскар" ще бъдат оповестени на 24 януари, като надпреварата за най-добра актриса се е превърнала в най-вълнуващото и преливащо от талант състезание на годината.
С дузина актриси, предявяващи обосновани претенции за една от петте номинации, ожесточената надпревара представлява ярък контраст спрямо години, когато липсата на интересни роли за жени правеше тази категория подобна на спокойно блато.
Но въпреки изобилието от таланти в тази категория, надпреварата за най-голямата награда се е свела до един-единствен въпрос: ще може ли въобще някой да спре Мерил? Въпреки че е била номинирана цели 16 пъти и е печелила двукратно статуетката, Мерил Стрийп не е вземала "Оскар" за главна женска роля от "Изборът на Софи" (1983). Тази ситуация я кара да изглежда като ежегоден неуспешен претендент, което пък води до усещането, че "сега е Нейното време" (отново).
Ако Мерил не беше игнорирана от толкова време, "Желязната лейди" щеше да потъне в забрава
За съжаление, колективната потребност на американската киноакадемия да удостои Стрийп с още една награда достига до своя пик точно когато тя участва в един от най-обърканите филми, в които е играла в дългата си кариера.
Въпреки че изпълнението от Стрийп на ролята на бившия британски премиер Маргарет Тачър в "Желязната лейди" поразява критиците като почти свръхестествено превъплъщение, филмът като цяло предизвика отегчение сред елита на кинокритиката.
С твърде посредствена оценка в агрегатора за кинорецензии Rotten Tomatoes от 55% положителни рейтинги от най-добрите критици, филмът дори не се споменава като претендент в която и да е друга основна категория.
Във всяка друга година "Желязната лейди" вероятно би се присъединила към резервната скамейка на забравените кандидати за "Оскар", ако не беше този рядък исторически момент, според който звездата в главната му роля е практически перфектна за златна статуетка за водеща актриса.
Нито една от другите две основни претендентки не е достатъчно силна, за да надделее
Но консенсусът за Стрийп оставя все още някакъв шанс, макар и незначителен, и за съмнения в гарантираната й победа. Няма официални проучвания сред гласуващите за "Оскарите", а следящите "индикатори" като списъци на критиците и наградите "Златен глобус" могат да насочат прогнозите и в погрешната посока почти толкова често, колкото ги насочват и в правилната.
За да повалиш гигант, ти е необходим убиец на гиганти с подобен мащаб, а в момента има само двама претенденти за тази задача, като те имат собствени сериозни пречки пред получаването на статуетката.
Мишел Уилямс, която се въплъти в Мерилин Монро в "Моята седмица с Мерилин", притежава много от качествата, които киноакадемията търси в носителките на титлата "Най-добра актриса" напоследък: младост, красота и изпълнение на роля на историческа личност.
Но нейният филм страда от същите проблеми, които тормозят и "Желязната лейди": много малко са хората, които реално го харесват. Филмът е почти изключен от списъците с най-добри филми на критиците, и също не се смята за фаворит в която и да е от другите основни категории (ако не броим шанса на Кенет Брана да бъде номиниран за най-добър поддържащ актьор).
Обратно, другият голям претендент според анализаторите - Вайола Дейвис за "Южнячки" - всъщност страда от присъствието на друг сериозен кандидат за статуетка в екипа на същия филм. След като спечели на "Златните глобуси" в неделя, Октавия Спенсър се смята за тотален фаворит за "Оскар" за поддържаща актриса.
Въпреки че филмът се приема умерено добре и има нелош шанс да получи номинация дори за "Най-добър филм", той също не е тотален любимец на критиците; неговата сладникаво-сантиментална чувствителност в духа на "филм-послание" засяга носталгична струна в душата на мнозина.
Гласоподавателите за наградите в своите невежи изчисления не е изключено да решат, че предвид Спенсър една награда е напълно достатъчна за "Южнячки".
Нека хвърлим един поглед и на останалите правила, определящи нагласите на членовете на киноакадемията, докато обмислят кой е достоен за статуетката за най-добра роля.
КРАСОТА ЗА СМЕТКА НА ВЪЗРАСТ
Категорията "Най-добра актриса" е станала преди всичко подиум за красиви звезди на 25-35 години, за първи път демонстриращи сериозните си умения в драматична роля. Средната възраст на носителите на наградата в последното десетилетие е 35 години. (В категорията "Най-добър актьор" за сравнение тя е 44 г. за същия период.)
След като Гуинет Полтроу получи статуетката и положи основите на сегашната династия на младите жени през 1998 г., само две актриси над 40-годишна възраст са били удостоявани с тази титла: Хелън Мирън и Сандра Бълок. (За същия период са печелили девет мъже над 40 г.)
ПРЕДИМСТВО: Мишел Уилямс
РОЛИ НА ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ
Ежегодната предпочитана форма на игра за "Оскар". За последното десетилетие актьори и актриси са били награждавани за изпълненията си на Едит Пиаф, Джун Картър Кеш, кралица Елизабет II, крал Джордж VI, Труман Капоти, Вирджиния Улф, Рей Чарлз, Иди Амин и Харви Милк.
За тяхно съжаление, нито Мерилин Монро, нито Маргарет Тачър имат гарантирана запазена територия тази година, така че двете звезди в исторически роли ще се наложи да решат спора в пряка надпревара.
РАЗДЕЛЕНО ПРЕДИМСТВО: Уилямс и Стрийп
СИЛНО ПОСЛАНИЕ
Преди 15 или 20 години нищо не би могло да победи "важното послание" в нощта на Оскарите, когато актьорите редовно печелеха статуетки за филми като "Да возиш мис Дейзи", "Място в сърцето" и "Деца, забравени от бога".
Но напоследък киноакадемията е в по-дистанцирано, иронично настроение и е обърнала гръб на идеята за облагородяването на низините. Но пък Сандра Бълок върна донякъде на мода жанра преди две години с победата си за "Сляпата страна".
ПРЕДИМСТВО: Дейвис
