Криминале от друга класа

Златната ера на телевизията ни е създала навика непрестанно да издигаме в култ любимите си сериали без много-много да се замисляме. Колко често ваши приятели и колеги настояват, че на всяка цена трябва да гледате еди-кой си феноменален сериал, да говорите за всички герои в него сякаш ги познавате лично, и да обсъждате пламенно всеки сюжетен обрат?

И на нас ни е писнало и осъзнаваме, че когато кажем „На всяка цена трябва да гледате „Истински детектив", новата криминална драма на HBO, която дебютира с пилотен епизод тази неделя", защитният ви механизъм веднага ще се включи.

Още повече пък щом вземем да ви разказваме за него - това е криминале за две ченгета! Единият е нормален семеен мъж! А другият е суперинтелигентен особняк! Те трябва да преодолеят различията си и да заловят сериен убиец! О, и в главните роли са Уди Хариелсън и Матю Макконъхи!

Съжаляваме, че ви отегчихме. Разбираме, че на хартия изглежда просто още една полицейска поредица тип „От местопрестъплението", създадена, за да се върти до безкрай по специализираните крими канали, и с една-две холивудски звезди за цвят.

Но така или иначе ще продължим да ви зарибяваме, защото „Истински детектив" като нищо ще се окаже сериалът на 2014-а. Можем спокойно да заложим на това, макар че годината още е на 16 дни и от поредицата са излезли само четири епизода (от общо осем за първия сезон).

Той е не просто сред най-пленителните и смели заглавия напоследък; той е измежду най-пленителните и смели заглавия въобще. И въпреки - или може би именно поради - донякъде клиширания първоначален сюжет, притежава потенциала да се превърне и в един от най-революционните.

Най-гледаната премиера

Още с премиерата си той се превърна в най-добрия старт на НВО сериал от 2010 г. насам. Аудиторията на първия епизод, излъчен на 12 януари в Щатите и на 13 януари в Европа, е привлякла повече зрители дори от премиерното излъчване на култовия "Игра на тронове" през 2011-а (2.3 млн срещу 2.2 млн).

Със сигурност за постижението сериозно допринася присъствието на двете звезди в главните роли. Уди Хариелсън и Матю Макконъхи играят съответно Мартин Харт и Ръст Коул, които отскоро са партньори в криминалния отдел на Луизиана.

Харт е „типичният": с жена, деца, любовница, първи наченки на шкембе и като цяло сдържано поведение. Коул е от по-друг тип, непредвидим мизантроп с необикновено остър ум, който живее сам в мрачна немебелирана стая.

Един ден пред двамата се стоварва тежък нов случай: особено жестоко окултно убийство на непълнолетната проститутка Дора Ландж. От първия момент Коул е убеден, че става въпрос за наемен убиец, но Харт не е никак, никак сигурен, с което започва и разколът между двамата.

17 години по-късно

Сюжетът дотук би бил напълно достатъчен за повечето сериали, но не и за „Истински детектив". Тук реалната интрига започва с прехвърлянето на действието 17 години по-късно, когато Коул и Харт поотделно разказват на изследователи (сблъскали се с ново много подобно убийство) как са решили случая „Ландж" и защо партньорството им е приключило.

Харт вече е поотпуснат и оплешивял, все още е детектив и изглежда си е спечелил повишение, докато в същото време Коул управлява бар и прекарва дните си в тежко запиване.

Интригата се заплита все повече, докато действието продължава да прескача между 1995-а и 2012-а. Постепенно зрителят разкрива какво се е случило на Харт и Коул и как едно убийство е променило напълно животите им.

Алтернативният модел

Това, което всъщност прави сериала потенциално революционен е неговият формат. „Истински детектив" ще разказва по една история на сезон; така щом осмият епизод бъде излъчен по HBO по-късно тази зима, разказът за Харт и Коул ще приключи. Сезон 2 ще се спре на други детективи и друг случай.

Още по-необичаен е фактът, че всичките осем епизода са написани от един сценарист (луизианския писател Ник Пицолато) и режисирани от един режисьор (Кари Фукунага). Това вече е почти нечувано за американски сериал, където все още върлува системата с редуващи се творчески екипи и един-единствен автор не може да има чак такова влияние над крайния продукт, както при игрален филм.

А и все пак серийният формат предполага, че не се знае колко сезона трябва да бъдат запълнени с история преди да се стигне до финала (дори самият финал да е предварително измислен). Затова и най-успешните сериали на места затъват в тягостни сюжетни спирали и безкрайни „втори действия".

„Истински детектив" обаче предлага един ценен алтернативен модел - който с нетърпение очакваме да се разгърне.