Никога не съм била привърженик на импотентния дискурс относно поколенческите разлики. "Ние едно време бяхме такива, пък виж ги днешните млади как се излагат." Моля ви се!
Всяко поколение е сган от невъзпитани непрокопсаници в очите на предходното. И това е напълно в реда на нещата, просто така работи еволюцията. Само че към днешна дата май нещо сериозно се е прецакало в цялата еволюционна схема, понеже "днешните млади" не просто се излагат като правят дребни магарии и слушат "лоша" музика на инат. Излагат се страховито.
Новите деца не се гонят по прясно асфалтирани алеи (защото вече не е модерно дори да се ходи, пък камо ли да се играе на гоненица!), нито пък рисуват с тебешир на тротоара ухилени човечета с клечести крака и ръце в стилистиката на "Знаме на мира".
Те са сладки, умни и любезни, но само в домашна среда и най-вече когато техните имат гости. Или иначе казано, когато тече работното им време на деца на "нек'ви" родители. В свобоното си време те са различни. И са по-страшни дори от Клоуна на Стивън Кинг. Когато ги видя - на детската площадка, в парка или когато "само се мотаят" - по дължината на целия ми гръбнак пролазва тръпката на Ужаса.
Защото летните им игри понякога са по-странни и от епизод на Stranger Things...
По стечение на обстоятелствата тази година съм закотвена да прекарам лятото в старата си махала. И понеже повечето горещи летни дни и вечери прекарвам на балкона, искам или не, наблюдавам летните игри на хлапатета от тази и съседните махали. Когато ги гледам колко са много и как вдигат шум като за два стадиона Маракана, хич не вярвам на статистиките за драстично намалелия годишен прираст на населението. Друго, в което не вярвам, е, че всички деца се раждат и порастват добри. Децата порастват такива, каквито си ги отгледаме.
Наблюдавам летните им игри и установявам, че вече няма принцове и принцеси, апаши и стражари, нито пък капитани, които казват какво е морето. Понеже всички са апаши. Ако не са, изгарят от играта. Ето всъщност как протича една седмица от лятната ваканция на едно дете (видима възраст 10-14), видяна от терасата на първия етаж на принудителната ми ваканционна резиденция:
Ден 1. Три момичета на възраст 11-12 години, по къси панталонки, с ранички и с разпуснати по лолитенски коси цвилят за някакво момче, което не им обръщало внимание, но те щели да му дадат да се разбере като го блокират във Фейса. Едната казва, че и да умре, няма да си легне с него. За да затвърдят вричането в сестринско-вещерска вярност, отиват до кварталния магазин и си купуват еднакви сладоледи. Докато ги ядат, седнали по турски върху покрива на една гаражна клетка, пристига въпросното момче. Те моментално забравят, че са го прокълнали "да умре завинаги" и отново започват да цвилят, но този път - за да демонстират, че са достатъчно зрели и трите да му станат гаджета. Момчето обаче е много по-развито от съучениците си (благодарение на сайтове в интернет, които техните не са си направили труда да блокират) и отива да сваля една МИЛФ-ка при катерушките.
Ден 2. Разиграва се сценарий, напомнящ на "Глутница кучета" на Тарантино. Глутницата в случая се състои от десетина момчета в широк тийнейджърски възрастов диапазон, всичките "моторизирани" и облечени като от реклама на онлайн магазин за маркови дрехи. Не разбираме истинските им имена, защото явно са "в конспирация" и се обръщат един към друг най-вече с "пед*рас" и "мърльо". В паузите, когато не карат колелата и тротинетките си и не се псуват, седят на стълбите, водещи към парка, и се разпитват кой къде ще учи от есеснта.
От разговорите получавам безценна информация: в кое училище са най-яките пи*ки и от кого могат да се купят най-яките амфети. Първите по какво се познават, че са яки, е ясно. А по какво се познават последните? Някакъв петокласник припаднал три пъти, преди да дойде линейката. Пълен рекордьор, достоен за уважение.
Ден 3. Моторизираните хлапета пак са тук. С падането на здрача игрите и закачките им навлизат в метафоричната зона на здрача. Измислили са си перфектната лятна занимавка: замеряне на автомобили в движение с балони с вода. При поредното попадение шофьорът на таксито така рязко набива спирачките, че пътниците на задната седалка чупят нос и (вероятно) ключица. Децата пищят от кеф и прилив на адреналин.
Ден 4. Гастролиращи за лятната ваканция българчета от чужбина се присъединяват към групата на Моторизираните. Имената им засега все още не са "пед*рас", затова към тях се обръщат уважително с рождените им имена - Роберто и Майкъл. Дет' се вика, трябва да се отнасяме с респект към членовете на другите гангстерски банди, че човек никога не знае...
12-годишните лолитки също са се увеличили на брой. Новата се казва Никол(чето) и има същите къдрици като световноизвестната презентърка на времето по Нова. Само дето е по-ниска от нея и засега упорито се дърпа да се целува с когото и да е от иначе вървежните гангстери. Но и тя като другите момичета много се вълнува от престъпното амплоа на "the guys with the electric scooters", затова когато се провиквам през балкона, че ако не спрат да стряскат шофьорите с изродските си закачки, ще се обадя на полицията, Никол първа се провиква: "Глей си работата, ма джендърко! Да не ти правим нещо на тебе, та се обаждаш?"
Така де, мисля си аз, на практика Николчето е права. След като не са метнали по моята глава плик с вода (камък, френски ключ, спирачна помпа), имам ли изобщо право да се меся във ваканционните им занимания?
Ден 5. Въпреки крайния скептицизъм на сестра ми, че ще постигна желания ефект, все пак се обаждам на Първо районно, за да съобщя, че децата от квартала от дни тормозят ОПАСНО преминаващи коли. Добре, бе госпожо, какво искате от нас?, възкликва с глас-като-след-мусака-и-една-(малка)-бира дежурният. Деца са това, играят си. И освен това имало педагогически стаи за тая работа, осведомява ме той, така че ако имаме желание да се оплачем на някого за безобразното им поведение, да се обърнем към тях.
Точно в тоя момент "играещите си деца" изпраскват още една водна бомба на предното стъкло на преминаващ ситроен и шофьорът едва не се забива в стълба на улична лампа. Изскача от колата и тръгва да ги гони, но те, понеже са малолетни и са наясно, че никой няма право и с пръст да ги докосне, дори не си правят труда да се разбягат, както си му е редът.
Правят се на две и половина, поглеждат многозначително над рейбанките и свиват рамене: Не, не сме ние. А когато човекът се връща обратно в колата си, почват да крещят подир него: "Да го духаш, чичка!"
Ден 6. Сбирката на гангстерите и лолитките днес започва тематично. И поетично. Въпреки че живее в немския град Мюнстер с мама и тате, малкият Роберто изглежда е запознат с творчеството на беге звездата Милко Калайджиев и изпълнява талантливо интерпретация на най-известното му парче: "Я елате, пиленца, при батко да ви е*а сладко, сладко". Слабо съм обнадеждена, че вечерта ще мине без ексцесии и катастрофирали коли.
Обаче хлапетата ме изненадват.
Явно водните бомби са им омръзнали, защото минават към още по-хардкор занимания: спускат се седнали на скейтборд по стръмното нанадолнище за колички, което пресича оживената улица, и се кефят неистово всеки път, когато се разминат от удар с преминаваща кола. Със сестра ми вече претръпнали (и на по 12 водки, защото иначе това не се търпи) наблюдаваме безучастно безгрижните детски игри, облакътени на парапета. Само от време на време разменяме по някоя тъпа, носталгична реплика от типа на: "А ние, смотанячките, едно време федербал играехме!"
Ден 7. Тая сутрин намерили човек без един крак в безпомощно състояние в парка. Снощи някакви деца (кои ли?) го видели да се разхожда по алеята покрай реката, подпирайки се на патерици. Нещо се поспречкали, той им казал да си гледат работата и да не го закачат, ама нали някои от тях са от чужбина, та може и да не са го разбрали. Взели му едната патерица и я метнали в реката. Така де, играли са си.
Този текст може да ви звучи симпатично фантастичен, също като сюжетът на цитирания в заглавието популярен фентъзи филм по книгата на Дж. К. Роулинг. Само че в този "филм" лицата и събитията са взети от живия живот, в който, уви! - няма герой като този на магизоолога Нют Скамандър, който би могъл да се справи с надвисналото зло като събере в кожения си куфар пуснатите по погрешка на свобода фантастични животни.
Защото те всъщност са нашите деца: поощрявани и пазени от закона, множество международни конвенции, наредби и харти за правата на човека, Карбовски, учителки по литература, актриси, телевизионни водещи и лица от шоу бизнеса от ромски произход, кампанията "Направи го сега", интернет групи с имена като "Беге Мами" и "С деца на море (и планина)" и още хиляди общественици, културтрегери и социални активисти.
Това са деца, за които всички ние се кълнем, че са дошли на този свят, за да го променят към по-добро. А дали ще стане така? Не знам, дано! Знам само, че докато очите ни се пълнят със сълзи от гордост и умиление, докато скъпите ни чеда изпълняват пиеса за цигулка за деца от Трендафил Миладинов или поздравяват леля си за рождения й ден със стихче на английски, не е лоша идея да държим наблизо по някой Нют Скамандър с магически кожен куфар.
За всеки случай...
