Жестоките момичета на нюйоркската модна седмица

Трудно е да бъдеш жена в модната индустрия. Жените там често стават жертва на синдрома на жестоките момичета.

Докато бившата спайска Виктория Бекъм, която се превърна в дизайнер, демонстрираше новата си прет-а-порте колекция пред малка група редактори в хладен неделен следобед в Ню Йорк, някой в залата използва нейната искреност като оръжие.

В миналото Бекъм винаги е провеждала задълбочени представяния на моделите си, по време на които тя неформално описва всяка нова дреха, предлага известни подробности за тъканите, конструкцията и това как силуетът се вписва в нейния конкретен вкус.

Този път представянето в празна къща в Горен Ийст Сайд с елегантни архитектурни черти и уютна камина, беше пред по-голяма публика - и включваше по-официално дефиле. Но въпреки това Бекъм, която присъстваше и посрещаше гостите при появата им, реши да поддържа традицията и описваше изчерпателно всеки от тоалетите.

Тя сподели подробности за платовете, включително използвания в единия от моделите многоцветен жакард, изработен от нишки с три цвята, които при кръстосването си създадат дъга от оттенъци. Бекъм много се гордееше и със стотната поред рокля, която е създала - с цвят на горчица, с усукан силует и широк сив цип, плъзгащ се по гърба.

И тъжно откоментира червената си рокля без ръкави с дълбоко V-образно деколте и странични джобове: "Всеки сезон има една рокля, която изглежда наистина простичка, но всъщност е кошмарна", обяви Бекъм. "Е, това е тази рокля."

Да показваш облекло пред елитна публика не е като да пееш пред цели стадиони

Предните стаи на къщата бяха пълни с главни редактори на повечето основни модни списания и Бекъм изглеждаше малко нервна, опитвайки се да избягва директен контакт с очи с когото и да е в публиката.

Тази жена, която е била на сцена пред милиони, изглежда беше напълно наясно, че бива оценявана от изключително трудна публика - и после коментира: "Толкова се радвам, че това приключи" и се пошегува, че на практика е получила горещи вълни от безпокойство.

Но тя нямаше поводи за притеснение. Колекцията беше прекрасна. Не изпълнена с екстравагантност, а по-скоро включваща този тип дрехи, които жените - или поне тези с достатъчно пари и подходяща фигура - с удоволствие биха носили. И Бекъм, съпруга и майка, в момента бременна с четвъртото си дете, отбеляза, че колекцията е отражение на нейната собствена зрялост.

Но ако човек си помисли, че публиката ще бъде окуражаваща и също толкова зряла... би сбъркал много. Имаше сподавен кикот, многозначителни погледи и много вдигнати към тавана в имитация на ужас очи заради непрекъснатия поток от думи на Бекъм.

Със сигурност думите на бившата спайска бяха връщане към модната индустрия от 50-те години. Но такава е била и идеята й - да направи представянето на колекцията по-лично и без шума на съвременния бизнес.

Също така подходът й напомняше този, с който Том Форд представи дамската си пролетна колекция. Но неговият изобилен монолог предизвика изблик от възхвали от модната индустрия. Естествено, представянето от Форд преливаше от ирония - а самият Форд е царят на чара.

Основното престъпление на Бекъм изглежда беше нейната искреност. Тя не беше иронична. Не се опитваше да бъде съзнателно атрактивна. И „момичетата" от света на модата се обърнаха срещу нея. Гледката не беше приятна.

С изключение на няколко "свещени крави", модната индустрия не щади дизайнерките

Въпреки че модният бизнес е в огромната си част предназначен за жените, изглежда жените винаги имат най-големи трудности да завладеят въображението на тези, които определят царете и цариците в бранша. Сега жени като Дона Карън и Даян фон Фюрстенберг имат голям отпечатък върху американският моден бизнес.

Карън е еволюирала в типа дизайнер, който се опитва да улови емоционалността и силата на женствеността - и за есента тя го стори с колекция, изцяло съставена от тесни прави поли, сака с пристегната талия и луксозни палта, оформени в чувствена многоцветност, вдъхновена от перлите.

Есенната колекция на фон Фюрстенберг от умело изработени рокли с принт, наложена върху тесни панталони, буйните й искрящи туники и сака - и чувството й за леснопостижим блясък - и този път затвърди статута й на образцов нюйоркски дизайнер. Тя остава въплъщение на изключително уверената и секси дама, която почти всяка млада жени в модната индустрия си представя, че е.

Но докато изглежда има безброй млади мъже в модата, които са миропомазани като следващите велики дизайнери, с редки изключения жените същевременно тихо вървят напред, без много шум и определено без етикети като "любимка", "вундеркинд" или каквото и да е друго, което показва, че в тях се крие някакъв вид гений, борещ се да излезе на повърхността.

На мъжете в бранша се прощават доста по-сериозни гафове

Списъкът с мъже дизайнери, които в някой момент са били - или все още са - любимци на модния свят е доста дълъг, като обхваща както Дерек Лам и Филип Лим, така и Зак Поузън, Джейсън Ву, Такун Панигул - и сега Прабал Гурунг. Те са талантливи дизайнери - но също така изглежда, че просто имат предимството да бъдат мъже.

Те могат да очароват и ухажват жените-редакторки и моделите. А и сякаш това, което те могат да кажат за женския стил и женската привлекателност е по-основателно, по-правдоподобно, по-приемливо - или просто по-въодушевяващо. Просто защото идва от мъж.

Изглежда никой не се развълнува особено, че първото дефиле на дизайнера Скот Стернбърг за Band of Outsiders като цяло премина в тъмнина, тъй като светлините примигваха, движеха се непрекъснато и на практика правеха всичко освен това наистина да осветяват дрехите.

Неговата колекция отразяваше ексцентричния му поглед към клакическото американско спортно облекло. Но в много отношения изглежда, че му бе позволено да мине леко с дефиле, което до такава степен беше лишено от реални качества, че придаваше лош имидж на работата му като дизайнер. Но нямаше доловим кикот или тих смях заради абсурдното осветление.

И както винаги имаше очакването със спрян дъх на дефилето на Алекзандър Уонг, което също изглеждаше малко преувеличено предвид неговия сравнително скромен дизайнерски усет. Уонг е специалист по създаване на отпуснати тениски, провесени ниски панталони, интелигентно функционални аксесоари и този вид връхно облекло, кеото наистина отразява самоувереността на градския жител. Неговата есенна колекция беше наистина една от най-добрите му до момента - с ватени пончота и леко протрити шевове.

Наистина разрастването на неговия бизнес е доказателство за уменията му да преценява какво клиентите желаят да носят, но рядко модната индустрия е била толкова влюбена в дизайнер, чието най-голямо умение е неговото разбиране на комерсиалния пазар - а не чисто творческите му способности.

По-малка публика и по-малко ентусиазъм - въпреки безспорни качества

Вълната от гости, устремени за дефилето на Уонг в събота вечерта, по нищо не можеше да се сравнява с публиката, пред която дизайнерката Дарил Кериган представи няколко часа по-късно своята колекция - само на около десетина улици по-надолу.

Някои биха изтъкнали, че тя е една от първите нюйоркски дизайнерки, които излизат под светлините на прожекторите. В много отношения тя е предвестник на стила, лансиран от Уонг.

Нейният моден бизнес с марката Daryl K обаче е минавал през безбройни възходи и падения - и школата по бизнес на Харвард надали би посочила нейната фирма като положителен пример за компания от модния бранш.

И все пак, когато тя представи новата си колекция, логично възникваше въпросът защо не предизвиква същия вид ентусиазъм като Уонг. Дефилето й беше изпълнено с изтънчени наметала с горски флорални принтове, кожени легинси под просторни широки бели блузи и скъсени панталони, съчетани с добре скроени сака.

Когато Кериган излезе на подиума, за да се поклони пред публиката, тя за няколко мига се забави там - с ръцете си, сключени пред сърцето й, докато благодареше на зрителите. Това беше много кратък момент - но изглеждаше изключително неподправен и мил.

Наистина, жестът й би могъл дори да бъде описан като искрен. Но, за съжаление, това не печели на жените приятели в света на модата.