Рядко беше главен герой, но не защото му липсваше талант - Хофман спечели "Оскар" за главна роля за участието си в биографичния филм "Капоти" (2005). Той се снима в над 50 филма в кариера, продължила по-малко от 25 години. Мрачните обстоятелства около смъртта му - той бе намерен в банята с игла за спринцовка, забита в ръката му - постепенно започват да се забравят, като той остави след себе си достойна поредица от роли, на които би могъл да завиди всеки водещ актьор.
Носител на Нобелова награда за литература за 1982-ра, Гарсия Маркес отказваше многобройни предложения за екранизация на "Сто години самота", считайки, че никой филм не би могъл адекватно да улови невероятните сцени, които неговите слова предизвикваха в представите на милиони читатели.
Сред най-известните филми по негови сценарии са "На малкия остров" (1958), „Слънцето и сянката" (1962), „Рицар без броня" (1966), „Един снимачен ден" (1969)
За разлика от повечето деца актьори, Блек успя да направи и нещо друго в живота си. Тя се реализира наново като дипломат, ставайки американски посланик в Китай (1974-76-та), шеф на протокола в Белия Дом (1976-77-та) и посланик в Чехословакия (1989-92). Въпреки дипломатическите й постове, Блек ще бъде запомнена предимно като младото момиче с къдрици.
Под ръководството на Брадли, Washington Post спечели 18 награди "Пулицър", включително медал за обществени заслуги през 1973-та за фундаменталното отразяване на "Уотъргейт", довело до оставката на Ричард Никсън следващата година. Освен огромния си талант като редактор, Брадли имаше и безупречно усещане за времето. Той навлиза в печатната журналистика в края на 40-те години, когато вестниците бяха доминиращата медия, достига зрялост, когато разследващата журналистика беше в зенита си, и се оттегля от бизнеса точно когато пресата започва да бъде измествана от интернет. Както се казва в автобиографията му, той имаше "прекрасен живот".
Вероятно най-голямото постижение на Ангелу бе превръщането на нейния собствен живот в изкуство. Тя написа поредица от популярни мемоари, започвайки със "Зная защо птицата в клетка пее" (1969), в който описa преживяването на цветнокожите отвътре, без съжаление или разкрасяване. Творбите й повлияха на цяла вълна цветнокожи феминистки писатели, включително Тони Морисън и Алис Уокър. Тя същевременно намираше време да напише над дузина томове с поезия, да пише песни за мюзикъли и да пише сценарии за филми и телевизията.
Обстоятелствата около смъртта й звучат точно като неполучила се шега на Джоан Ривърс - тя умира при рутинна биопсия на гласните й струни, скоро след като присъствалият лекар си прави селфи с вкараната в анестезия комедиантка. Е, ако не друго, Джоан Ривърс знаеше как да напусне комедийната сцена със смях, макар и понякога предизвикан от шок
Над 60-годишната филмова и бродуейска кариера на Бакол често бива засенчена от не по-малко нашумелия й любовен живот - след смъртта на Богарт от рак през 1957-та, тя има кратък годеж с Франк Синатра, последван от бурен 8-годишен брак с актьора Джейсън Робардс. Но за цяло поколение филмови зрители Бакол винаги ще остане блестящата фатална жена на една отминала ера в Холивуд, завинаги обвързана с любимия й екранен партньор. На снимката: Бакол позира с Кърк Дъглас
Той бе и един от най-успешните филмови режисьори на своята ера, с класики като "Абсолвентът" и "Кой се страхува от Вирджиния Улф". Той е и признат телевизионен продуцент и режисьор, като е заснел минисерията на HBO "Ангели в Америка" (2004).
Разностранният талант на Никълс в крайна сметка го поставя в група от изключителни творци, които са печелили и четирите най-големи награди на развлекателния бизнес - "Оскар", "Еми", "Грами" и "Тони". Въпреки многобройните си постижения, Никълс така и не спря да работи, като дирижира римейк на "Смъртта на търговския пътник" през 2012. Като повечето проекти на Никълс, и тази постановка бе успешна, като му донесе девета поред награда "Тони".