Р34 е един от най-известните болиди в историята на Формула 1 – четирите малки колела отпред трябва да осигурят по-стабилна предница – двойно повече сцепление на цената на същото аеродинамично съпротивление. Малко по-късно обаче идеята е изоставена, тъй като Goodyear решава да не развива тези малки по размери сликове.
В края на 60-те години тимовете във Формула 1 търсят начин как да впрегнат въздушните потоци около и над болидите, за да получат по-добро или някакво аеродинамично притискане.
Тогава се е смятало, че „полезните” и „чисти” въздушни потоци минават доста над колата, а крилата получават наименования като „етажерки” и „гилотина” – второто се е наложило заради разполагането на крило точно пред пилота. Тези крила обаче не винаги са били достатъчно сигурно закрепени и заради опасността да паднат ФИА бързо ги забранява.
Изнесените нагоре крила се възраждат в началото на XXI век – Arrows използва подобно решение за Гран при на Монако през 2001. А22 страда от недостатъчно аеродинамично притискане, но крилото над носа е забранено още за следващия старт.
Недомислена промяна в правилата да носа на болидите доведе до грозните предници на колите от миналия сезон и естествено, за 2015 това беше променено.
Няколко отбора, сред които Ferrari и Williams търсят повече сцепление на задницата, но нито един от тези шестколесни болиди не стига до участие в състезание. Накрая ФИА забранява колите с повече от четири колела.
Х-образните крила на 025 не помогнаха много на Мика Сало.
Подреждането на радиатори на носа на болида нарежда N179 сред най-грозните болиди в историята на Формула 1.
Странното предно крило не подобрява поведението на колата, от която се оплакват всички пилоти, карали през 1971 за тима, собственост на Макс Мозли.
Това е първият автомобил с турбо двигател в историята на Формула 1. Колата има нужда от много по-добро охлаждане, което обяснява многобройните въздухозаборници и радиатори, разположени навсякъде където има място.
Изключително рядка конструкция с двойно шаси – едно за окачването и едно за каросерията, която играе ролята на крило и създава огромно притискане. Затова болидът няма предно крило. ФИА естествено, бързо забранява Lotus 88.
През втората половина на 70-те години дизайнерите стигат до идеята, че цялата кола може да играе ролята на крило, за да стои по-добре натисната към пистата.
Пробивът е на Lotus, а след това е изкопиран от Ferrari и другите тимове. Обърнете внимание на престилките под бордовете, които оформят вакуум под пода на колата, благодарение на който болидът седи като залепен за трасето.
Идеята да се разположи огромен вентилатор под задното крило е еволюция на решение, използвано в Щатите през 60-те години – ролята на огромната перка е да издърпва въздуха под пода на колата и тя отново да седи като залепена. В този си вариант BT46 изкарва едно състезание, след това вентилаторът е забранен.
