Джейми Варди е феномен в английския футбол. Неговият път, започнал от ниските нива на футболната пирамида и достигнал до шампионска титла и голмайсторски приз във Висшата лига, е същинска приказка и вдъхновение за всеки фен на играта.
Когато Варди стана шампион на Англия с Лестър през 2016 г., това изглеждаше като перфектния хепиенд на тази приказка, но нападателят продължи да се развива - и оттогава досега игра за Англия на две големи първенства, а на 33 г. спечели "Златната обувка" на Премиър лийг.
Никак не е зле за играч, който дебютира във Футболната лига едва на 25.
Тази седмица Варди ще отбележи още една невероятна глава от историята си и ще запише уникален рекорд, който трудно някога ще бъде повторен.
Когато голаджията излезе на "Уембли" в събота във финала за ФА Къп срещу Челси, той ще стане първият футболист, участвал във всички възможни фази на най-стария футболен турнир. А фазите са цели 13.
Варди има записани мачове още от най-ранните предварителни кръгове (пет фази преди първия редовен кръг), за да достигне до участие във финалния двубой за трофея.
Той твърди, че изобщо не помни дебютното си участие в надпреварата, когато вкарва два гола за Стоксбридж за успеха с 3:2 над Кързън Аштън през септември 2007 г.
По онова време голмайсторът се състезава в осмото ниво на английския футбол, след като в юношеските си години е освободен от Шефилд Уензди заради скромната си физика.
"През 2002 г. бях изгонен от академията на Шефилд Уензди на 15-годишна възраст", разказва Варди, който е родом от Шефилд.
"Срещнах се с треньорите в края на сезона и ми казаха, че не са ме задържали, защото съм твърде дребен... беше ужасно. Престанах да играя футбол почти една година. През уикенда правех всичко, но не и да играя футбол. Казвах си: "Няма смисъл да продължавам, не съм създаден за това".
Момчето обаче не се отказва напълно от мечтата си и заиграва в Стоксбридж, където преминава от отбора до 18 години в резервния, а после и в първия състав.
Тогава заплатата му е 30 паунда на седмица и тя не му стига да се изхранва, затова Джейми започва работа във фабрика за въглеродни влакна, където по 12 часа на ден помага за производството на протезни крайници.
През 2007 г. той все още е играч на Стоксбридж, когато се замесва в скандал в нощен клуб.
Твърди, че е защитавал свой приятел, който е глух, но е признат за виновен за нападение и е поставен под домашен арест. Дори това обаче не спира Варди да играе футбол - макар че в някои мачове нападателят напуска терена в 60-ата минута, за да се прибере навреме за полицейския час в 6 часа.
За Стоксбридж Джейми отбелязва 66 гола в 107 мача и така привлича вниманието на отбори от по-горните дивизии.
Капитанът на Стоксбридж по онова време Брет Ловел разказва колко бърз и пълен с енергия е бил Варди още тогава - "като зайче на Duracell".
"Беше си нахакано хлапе - наперен и самоуверен. Притежавахме страхотен отборен дух и той беше част от него. Обичаше своята любима денс музика. Взимаше ме за мачовете със своето Рено Клио и го чувах да се задава много преди да го видя. Отбиваше до къщи, а музиката тръбеше от колата", спомня си Ловел.
"Появявахме се за мачовете в 1:30 на обяд, гледахме половин час от ранния мач във Висшата лига и после оставахме да изпием няколко питиета след нашия двубой. Всички работехме някакви други професии и беше разтоварващо за нас".
"Мислех си, че Варди е способен да играе на по-високо ниво, може би в Лига 1 или Лига 2, но да спечели Висшата лига, да играе на Световно първенство и да вземе "Златната обувка"? За нищо на света", смее се Ловел.
През 2010 г. Варди е купен от Халифакс Таун срещу 15 000 паунда и в единствения си сезон за този тим става голмайстор и играч №1, а Халифакс печели титлата в своята дивизия.
В началото на следващата кампания нападателят е продаден на Флийтууд Таун в пета дивизия. Когато пристига, новите му съотборници изобщо не са чували за него, но бързо са впечатлени.
"Не знаех кой е", разказва бившият му съотборник Гарет Седън.
"В началото някои от момчетата си мислеха "Защо сме подписали с него?" Но още в първия си мач той беше невероятен и всички разбрахме причината да дойде. Никога не бях играл с толкова бърз съотборник. Той беше агресивен и имаше енергия. На някои от тестовете за скорост направо ни отвя".
С който и да говорите от Флийтууд, те ще ви кажат, че да притежават Варди в състава си е било като някаква измама, някакво нечестно предимство спрямо останалите отбори в лигата.
С 31 гола в 36 мача за тима, Варди грабва първата си "Златна обувка" и скоро привлича вниманието на още повече клубове.
След един мач за Купата на Англия срещу Блекпул, мениджърът Иън Холоуей предлага на Флийтууд 750 000 паунда за Варди, но от клуба искат 1 милион.
Това дава шанс на Лестър Сити да го вземе през 2012 г., когато играчът вече е помогнал на Флийтууд Таун да спечели промоция за Футболната лига.
С екипа на Лестър Джейми Варди за пръв път получава шанса да играе в Чемпиъншип, но първият му сезон не е успешен.
Той се разписва само пет пъти за 29 мача и започва да се съмнява в себе си, даже моли ръководството да го върне обратно на Флийтууд. За щастие се намира кой да го разубеди - с тази задача се заемат мениджърът Найджъл Пиърсън, неговият асистент Крейг Шекспир, както и скаутът, забелязал таланта на Варди, Стив Уолш.
"Когато преминете в по-горните нива, защитниците по-добре четат играта ви, пласират се по-добре и не са толкова бавни, за колкото всички ги смятат. Тогава разбрах, че няма да ми е лесно", разказва Варди.
"Осъзнах, че някои неща, които правех предната година във Флийтууд, вече не работят. За себе си и вероятно за хората, които гледаха, не бях достатъчно добър. Беше ми трудно. За да се уверя, че ще постигна целите си, имах да свърша много работа. Не разговарях със семейството си за това, но проведох разговор с мениджъра и двамата му помощници."
"Спомням си, че и тримата ми казаха "Виж, ние вярваме в теб, има причина да сме те докарали тук". Имах нужда да чуя това".
От следващия сезон Джейми успява да се адаптира и да помогне на Лестър да се изкачи до Висшата лига, а там нападателят прави фурор със сензационната титла през сезон 2015/16.
Днес Варди има репутацията на един от най-класните атакуващи играчи в Англия, но до настоящия сезон не се радваше на големи успехи за Купата на Англия с Лестър. Той беше контузен, когато "лисиците" срещнаха бившия му отбор Флийтууд в третия кръг през 2018-а и наблюдаваше срещата от ложата.
Сега за Варди предстои кулминацията на всичките му участия в турнира.
"Усещането е, че този финал ще е неговият финал", надява се неговият дългогодишен приятел и агент Джон Морис. "14-годишната му история в надпреварата съдържа целия смисъл на този турнир".
Ролята на ветерана при успеха над Саутхемптън на полуфинала - типичен пробив отляво и асистенция за единствения гол на Келеши Ихеаначо - показа достатъчно ясно какво може да очаква от него и на 34 г.
Способността на Варди да играе и с двата крака заплашва елитните защити по същия начин, както и онези, полупрофесионалните, в дните му в Стоксбридж.
И някои от най-изтъкнатите играчи в световния футбол използват преимуществено единия крак пред другия, но при Варди защитниците няма как да знаят дали ще тръгне от външната или от вътрешната страна.
"Дори когато беше на 19-20 можеше да завършва от всяка страна и все още виждам това днес", спомня си Анди Ринг, един от най-отдавнашните му партньори в нападение.
"Той играеше на някои шокиращи терени. Топката отскачаше по всякакви начини... това със сигурност е помогнало за неговия контрол над нея сега".
В събота настилката ще е в доста по-добро състояние, а Варди ще има подкрепата на всичките си приятели от бившите си отбори Стоксбридж, Халифакс и Флийтууд.
"За хората, които искат да повярват в мечтите си, историята на Джейми Варди е най-добрата, която някога се е случвала", категоричен е бившият му мениджър във Флийтууд Мики Мелън. "Ето затова човек преследва мечтите си".
"Още поддържаме връзка и когато се виждахме преди коронавируса, си беше като едно време", добавя Брет Ловел.
"Животът на момчето се преобърна - като кариера, пари, начин на живот. Много съм горд с него. В началото на кариерата си мислеше да зареже футбола и да замине в чужбина. Много пъти съм му казвал "Добре, че не го направи!". Ако спечели Купата, това ще е върхът за него".
Ако се случи тъкмо това, не бива да се учудваме. За Варди не е нищо ново да покорява върхове, които са изглеждали невъзможни за достигане.
