Шампионската титла на Манчестър Сити е факт.
За седми път в историята си клубът стъпва на върха в английския футбол и си връща титлата от Ливърпул, който я вдигна през миналия шампионат.
Доминацията на Сити продължава и след триумфите през 2017/18 и 2018/19, отборът на Пеп Гуардиола прибавя още един шампионски трофей. Вече можем да говорим за цяла ера, която принадлежи на "гражданите", тъй като за последните 9 години те само веднъж са оставали извън топ 2 в крайното класиране.
Този сезон играчите на Гуардиола вече взеха Купата на лигата и до края на сезона им остава да се преборят във финала на Шампионската лига, където техен съперник ще бъде Челси.
Ако и този трофеи отиде на "Етихад", това безспорно ще бъде най-великата кампания в историята на клуба.
Но не бива да забравяме, че сезонът никак не започна добре за "гражданите" и след първите няколко мача те даже бяха в долната половина на таблицата.
Гуардиола още веднъж се доказа като топ мениджър, тъй като успя да върне част от старите си идеи, да ги съчетае с някои нови и да вдъхнови наличните футболисти за знаменита победна серия.
Но кой беше повратният момент в сезона на Манчестър Сити и как се стигна до него?
Това беше зимата на неговото недоволство.
"Не ми хареса какво видях", процеди Гуардиола след едно твърде измъчено 1:1 срещу новака Уест Бромич в средата на декември.
Тогава Бромич беше в толкова окаяно състояние, че Славен Билич щеше да бъде уволнен от треньорския пост, но въпреки това тимът успя да вземе точка от съперника благодарение на автогол на Рубен Диаш.
Така след 12 кръга Сити беше едва на шесто място със своите 20 точки - най-скромния натрупан актив в кариерата на Гуардиола в такъв етап от кампанията.
Следващата вечер действащият шампион Ливърпул победи очерталия се като претендент Тотнъм и не се виждаше какво ще попречи на Юрген Клоп и футболистите му да защитят титлата си.
Пеп взе мерки и свика среща. Асистентите му Хуанма Лило и Родолфо Борел, дясната му ръка Манел Естиарте и спортният директор Чики Бегиристайн са врели и кипели във футбола хора, но посланието към тях беше простичко: завръщане към основната концепция.
"Трябваше да преструктурираме отбора в онзи момент", обяснява мениджърът.
"Да оценим какво представляваме като тим, как постигахме успехите си в миналото. Трябваше да се върнем към нашата игра, да движим по-бързо топката, да подаваме повече, да оставаме на позиция, да тичаме по-малко с топката, да правим всичко заедно. Нямаме един конкретен играч, с който печелим мачовете, трябва да го правим заедно".
"Не си мислете, че сме в позиция да спечелим Висшата лига или нещо такова", казва Пеп на играчите си. "За момента не сме достатъчно добри за това. Нека спечелим следващия мач с нашите принципи и да видим какво ще се случи по-нататък".
Е, Сити наистина успя да победи, макар и без никакъв блясък.
Грозната и напрегната победа с 1:0 над Саутхемптън обаче беше началото на смазващата серия. Оттам "небесносините" взеха да печелят отново и отново и малко повече от месец по-късно изглеждаше неизбежно да грабнат трета шампионска титла за последните четири години.
Когато си прави равносметка на деветата шампионска титла в своята треньорска кариера, Джосеп Гуардиола със сигурност ще се върне към онези седмици през зимата, и особено към онова гостуване на Саутхемптън.
"Успяхме да ги победим и после започнахме процеса на подобряване на играта. Бяхме далеч от върха в класирането, но взехме да се приближаваме, да играем по-добре, да спим по-добре", отчита каталунецът.
До онзи етап в играта на Сити беше изчезнала обичайната интензивност, но за нейна сметка не се беше появила някаква голяма стабилност в защитата.
Източници от Манчестър посочват, че Гуардиола целенасочено е намалил част от интензивността, за да спестява силите на играчите и да се справи с безпрецедентните изисквания на футболния календар в пандемична обстановка.
Мениджърът е планирал как да запази футболистите за елиминационната фаза на Шампионската лига по-късно през сезона, но в резултат Сити постоянно губеше точки и рискуваше рано да остане извън борбата за титлата.
Какво точно се промени?
Изненадващо, "гражданите" започнаха да тичат по-малко. Или по-точно, оставиха тичането за правилните моменти. Когато резултатите се влошат, много мениджъри искат повече енергия, повече себераздаване и биткаджийски дух, но Гуардиола видя ситуацията по различен начин.
"Винаги съм вярвал точно в обратното. Причината да не играем особено добре беше, че се движехме твърде много, тичахме прекалено много", разяснява той позицията си.
"Във футбола, когато притежаваш топката, трябва да знаеш кога да тичаш и кога да ходиш, а когато топката не е в теб, трябва да тичаш сякаш е последната топка в живота ти".
"Мисля, че сега сме по-спокойни с топката, по-търпеливи, подаваме я повече, всеки е повече на позиция. Играчите се движат по-малко, стоят си на позициите и топката идва там, където са те".
Самата схема също се промени и онова 4-2-3-1, с което Сити започна кампанията беше почти изцяло изоставено.
Гуардиола се върна към своята изпитана 4-3-3, но тези "списъци с телефонни номера" - както е известно, че мениджърът нарича обозначенията на различните схеми - не разказват цялата история.
На хартия Манчестър Сити се завърна към старото 4-3-3, но всъщност Пеп караше поне един от бековете си постоянно да отива към центъра и да формира халфова линия от четирима, която предпазваше по-добре от контраатаки, понякога създаваше и числено предимство в тази зона.
Промените настъпиха в точния момент - защото малко по-късно може би щеше да се окаже твърде късно.
Навръх Коледа Кайл Уокър и Габриел Жезус се оказаха с коронавирус и отпаднаха за двубоя с Нюкасъл. Той обаче беше спечелен с 2:0 по впечатляващ начин - с преимущество и контрол над играта, каквито рядко можехме да видим от Сити по-рано през сезона.
"В такова темпо трябва да играем. Днес позиционната ни игра беше перфектна", радваше се Пеп след последния съдийски сигнал.
Заразените в лагера на тима обаче нарастваха и се наложи гостуването на Евертън да бъде отложено. "Карамелите" реагираха гневно и поискаха обяснение на решението за отлагане, други съперници на Сити твърдяха, че съставът е получил важна почивка в най-натоварения момент от календара, но Гуардиола яростно отрече.
Мениджърът посочи, че в Сити неизменно са играли мачове по средата на всяка седмица до принудителното затваряне на клубната база заради вируса.
А имало ли е време за тактически корекции? "Нямаме кога да тренираме, изобщо не съм мениджър", твърди Гуардиола. "Само гледаме видео".
Така беше и в онзи решаващ зимен период, когато играчите му трябваше да разберат и приложат промените в стила доста бързо.
Всичко се подреди на "Стамфорд Бридж" 8 дни след успеха над Нюкасъл и 6 след неслучилия се сблъсък с Евертън.
Четирима от Сити не бяха на линия срещу Челси заради положителни тестове, но въпреки това "небесносините" водеха с 3:0 след само 34 минути и избухнаха с такава категорична игра срещу пряк конкурент, че най-сетне дадоха заявка за нещо голямо през сезона.
"Това беше моментът, в който повярвахме, че ако можем да го направим там, можем да го правим всеки ден. Челси ни накара да вярваме, че можем да го правим както през миналите сезони", призна по-късно наставникът.
Той отчита, че проблемът със заразените е послужил като допълнителен стимул. "Понякога човешките същества извличат нещо повече от себе си в моменти на трудности. Казваха, че имаме огромни проблеми за гостуването на "Стамфорд Бридж" срещу един от най-трудните противници и затова всеки даде повече от себе си".
"Когато играчите се завърнаха след прекаран COVID-19, трябваше да влязат в този ритъм. И тогава вече беше просто мач след мач, победа след победа с този ритъм".
Последваха три поредни домакински успеха с три сухи мрежи срещу Брайтън, Кристъл Палас и Астън Вила, а спорният късен гол на Бернардо Силва срещу Вила вече носеше шампионски привкус.
Докато Сити откриваше най-добрата си форма, конкурентите се сриваха един по един. Тотнъм вече не печелеше както в началото на сезона, Юнайтед не беше постоянен, а Ливърпул рухна по шокиращ начин след Коледа и натрупа пет поредни мача без победа, като спечели само 3 от следващите си 14.
Много бързо Манчестър Сити се превърна в единствен претендент за първото място и уби всякаква интрига за титлата, докато всички останали се бореха най-много за топ 4.
Освен че доминираше и бележеше, Сити почти не допускаше голове и това беше промяната, която всички в Англия отчитаха, след като Гуардиола от самото си пристигане в страната беше упрекван, че не отделя достатъчно внимание на отбраната.
Днес "гражданите" могат да се похвалят не само с най-резултатното нападение (макар че изкараха сезона почти изцяло без Агуеро и в много мачове без чист централен нападател), но и с най-стабилната защита във Висшата лига.
И разбира се, като основен "виновник" за последното се посочва новото попълнение Рубен Диаш, трансферът на годината, превърнал се в лидер на защитата и подобрил представянето на всички футболисти около себе си.
Влиянието на Диаш се сравнява с това на Върджил ван Дайк в Ливърпул и португалецът нищо чудно да стане играч №1 на сезона, но би било грешно да отдадем преобразяването на Сити само на него.
Защото това е триумф на отборния дух и на треньорското влияние върху играчите.
Гуардиола нанесе правилните промени, а играчите успяха да се настроят изключително бързо към тях.
Никой трансфер не би могъл сам по себе си да доведе до такива резултати.
Когато Сити отново се срещна с Уест Бромич малко повече от месец след разочароващото 1:1 на "Етихад", отборът отбеляза пет безответни гола. Между двете срещи с Бромич "гражданите" бяха спечелили всичките си 7 шампионатни мача и бяха допуснали само едно попадение.
Седмата победа ги изкачи начело в таблицата за пръв път през сезона - а оттогава досега първото място неизменно е тяхно.
