Трудено е да определим кой е най-важният човек за Ливърпул. Това е силата на този отбор, изграден майсторски от Юрген Клоп. Но там, някъде във висините, заедно с Мохамед Салах, Садио Мане, Върджил ван Дайк, Алисон и останалите, е и Трент Александър-Арнолд. Само на 21 години, ТАА има 17 асистенции във Висшата лига през 2019 година – повече от всеки друг играч в първенството. Точно така – десният бек на „червените“, специалистът по статичните положения и центриранията, е с най-много асистенции в Премиършип през годината. Носител на трофея от Шампионската лига и световен клубен шампион (а скоро и на Висшата лига), бъдещето пред Александър-Арнолд е повече от светло.
Юнайтед продължава да играе на приливи и отливи и след загубата от Уотфорд разгроми Нюкасъл с 4:1. Подобно непостоянство внася допълнителен заряд във всеки мач на „червените дяволи“, но Оле Гунар Солскяер няма да получи още много време, ако продължава в този дух. И все пак, срещу „свраките“ си проличаха няколко силни страни на „дяволите“. Всеки от нападателното трио Маркъс Рашфорд, Мейсън Грийнууд и Антони Марсиал успя да се разпише срещу Нюкасъл, като французинът наниза два. Рашфорд вече има 11 гола във Висшата лига от началото на сезона, което е повече, отколкото отбеляза във всичките си предишни кампании. Преди градското дерби със Сити на 7 януари за Купата на лигата, Юнайтед има мачове с Бърнли и Арсенал във Висшата лига и с Уулвърхемптън за ФА Къп. В тези три мача Солскяер трябва да стегне юздите, да постигне това постоянство и защо не да шокира още веднъж Пеп Гуардиола и тима му, както го направи по-рано през този месец? Вече видяхме, че „гражданите“ не са това страшилище, което бяха през изминалите няколко години.
Арсенал стартира с равенство 1:1 срещу Борнемут в дебюта на Микел Артета начело. „Артилеристите“ показаха някои силни страни. Започнаха с Месут Йозил между линиите, Пиер-Емерик Обамеянг и Рийс Нелсън по крилата и Александре Лаказет на върха на атаката. В офанзивен план, Арсенал показа доста добри неща, но проблемите в защита са същите. Артета има страхотно нападение, но първото нещо, което трябва да направи, е да заздрави отбранителната линия, което да донесе и малко повече спокойствие на Бернд Лено.
Загуба, победа; загуба, победа; загуба, победа; загуба победа; загуба. Това са показателите на Челси в последните девет мача. Олюляването на „сините“ продължи и през този уикенд с неочакваната загуба с 0:2 от Саутхемптън у дома. Тимът на Лампард изглеждаше беззъб и му липсваше острота, което пък е типично за Челси в някои мачове. Както при Юнайтед, така и при Челси, липсва ритъмът. Ако той бъде намерен, запазване на мястото в Топ 4 ще бъде една своеобразна победа. А колкото до резултатите – в следващия кръг Челси гостува на Арсенал, а ако съдим по поредицата на „сините“ досега, то трябва да очакваме победа.
Манчестър Сити капитулира тотално от битката за титлата и след само половин сезон изостава на космическите 14 точки от Ливърпул. Обратът от 2:0 до 2:3 срещу Уулвърхемптън, макар и с човек по-малко от 12-ата минута, показа, че „гражданите“ са далеч от шампионската форма, която показаха през миналия сезон, когато оставиха Ливърпул на точка и в свирепа битка се пребориха да станат шампиони. Въпреки в намален състав, Сити изглеждаше добре на терена, но не само че не успя да запази преднината си, но и допусна обрат. Самият Гуардиола направи кошмарна грешка, изваждайки Кевин де Бройне при резултат 2:1. Тогава нещо в играта на Сити се скъса, полузащитата я нямаше никаква и именно там Уулвс спечели битката и трите точки на „Молиню“. Победата пък означаваше, че „вълците“ правят дубъл над Манчестър Сити за първи път от над 50 години в елита. Това казва достатъчно.
Ливърпул е просто брилянтен. Всички се фокусираме върху пропастта, която „червените“ отвориха пред преследвачите си, но не трябва да спираме да повтаряме и че след 18 изиграни мача тимът на Юрген Клоп все още е непобеден в лигата. 17 победи и едно равенство и 52 от възможни 54 точки – това е статистиката на мърсисайдци досега. Ливърпул просто включи на автопилот и мачка всичко по пътя си, без значение кой съперник излезе срещу него. Ще е нужно чудо, може би дори по-голямо от това при титлата на Лестър, за да може някой да лиши „червените“ от първи триумф от 30 години насам.
