13-ият войн

Стилиян Петров си тръгва от футбола като легенда. В събота след мача с Челси ще помаха за сбогом на феновете на Астън Вила, а и на целия свят чрез тв камерите от терена на стадион "Вила Парк". Да, целият свят...

Не само този около футбола, а един доста по-широк свят от хора, които неговото заболяване, както сам обясни в прощалното си изявление, успя да обедини.

За България денят на отказването на капитана е особено тъжен. Той бележи първият от трите салюта, с които ще си отидат от играта последните трима стойностни герои, които страната ни създаде за големия футбол. Стилиян, Мартин и Бербатов.

Харесвате ги или не, те поддържаха огъня в последното десетилетие. За някои остават недокрай реализирани, за друг - спорни като характери или отношение, за трети - дори провалени таланти заради неуспехите с националния. Но само времето оценява, а за първия от тях оценката вече е ясна. И я даде футболният свят.

Колко голяма е следата, която доброто момче на футбола оставя?

Само чуйте това: Астън Вила добави Стилиян в своята Зала на славата! Там досега имаше само 12 горди имена. Една дузина истински легенди за 139 години славна история!

Петров, един българин, играл само 6 сезона за Вила, се нареди до основателя на Футболната лига и първи председател на клуба Уилям Макгрегър. До Мистър Астън Вила - първият капитан и звезда от 19-и век Джордж Рамзи. До триото великани от отбора - европейски шампион за 1982 г.: Гордън Кауънс, Денис Мортимър и Питър Уит. До тези хора е Стилиян.

Той не спечели трофей с Вила, но завоюва нещо много по-важно - сърцата на хората. Става едва 13-ият, 13-ият войн в Двореца от легенди на един от най-големите клубове на Англия. Невероятно признание!

Вила ще му предложи и треньорска роля, призна мениджърът Пол Ламбърт. В Англия и по света Стилиян бе почетен като легенда на играта с честността си, със сърцето си и с новата мисия, за която обяви, че е готов да хвърли цялата си енергия.

Сега е ред и ние да го направим. На 26 май в София ще се изиграе един мач, който е по-важен от всеки друг до лятото за българския футбол. На терена ще е Стоичков, до него Бербатов, Балъков, Костадинов, Мартин...

Тук ще дойдат споменатите трима - Кауънс, Мортимър и Уит, както и онзи енигматичен нападател от 90-те Стан Колимор. Те ще играят за Стилиян. От уважение към момчето със слънчева усмивка и заразяваща доброта.

Нашата мисия не е толкова сложна. Нека просто идем на стадиона и да заявим ясно какво мислим за този голям мъж на футбола и спорта ни.

За 15 години кариера, Стилиян даде каквото можеше. И за клубовете си, и за националния отбор. Имаше силни, както и неубедителни периоди и спадове във формата. Но винаги бе лидер и не се скри от отговорност.

Дори при отказа му от националния за няколко месеца, пак намери сили и потърси път за разрешение на проблема с тогавашния треньор Стоичков.

Така, както винаги намираше сили да преглъща разочарованията с българския екип в едни тежки десетина години на лутане и неуспехи. И пак никога не се отказа да вярва.

Този дух и това отношение е нужно. Трябва ни ежедневно и навсякъде, не само в спорта. В Англия и по света го оцениха и приеха с дълбок поклон раздялата на Стенли с футбола.

Да го направим и ние.