От 5-6 години Венгер играе с 4-2-3-1 или 4-3-3 и привлича футболисти, които да пасват на тактическата схема. Французинът търси играчи с такива профили, които отговарят на постройката му, но се оказва, че това не е най-добрият модел, защото им липсват определени други качества в другите зони на терена. А когато излезе от калъпа, както се случи с Гранит Джака, нещата изглеждат даже още по-зле. Трябва да се мисли за нова формация и различни профили на новопривлечените.
Фатална слабост на Арсенал е липсата на борбен дух, а до голяма степен това идва от играчи, които са толерирани от Венгер. Тази вяра отново се свежда до непоколебимите принципи на Венгер, но създават колеблив отбор. И винаги остава чувството, че големият пробив е точно зад ъгъла, но той така и не се случва. Французинът трябва най-после да се научи да взема твърди решения.
Това може да се окаже и най-трудната му задача, но трябва да вземе пример от един от най-непримиримите си съперници през годините - сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът бе изключително успешен в Юнайтед, но не и постоянно с едни и същи възгледи и идеи. Фърги постоянно търсеше и мислеше какво може да се подобри и се вслушваше в алтернативното мнение. За 27 години той имаше 7 помощници, а по времето на Карлош Кейрош португалецът си бе извоювал статут като на втори старши-треньор.
Един пример от сър Алекс, който Венгер не трябва да последва, е този за това как работят хората около него. От администрацията до скаутите - трябва да се назначават служители, чието мислене да съвпада с това на мениджъра и със схващанията за модерен клуб. Те трябва да разбират идеалите на Арсенал и да ги развиват. Добро решение би било намирането на подходящ технически директор.
