Започваме с един от най-големите любимци на Жозе. Специалния взе десния бек в Порто от Витория Сетубал през 2002-ра за само 2 млн. евро и двамата заедно станаха два пъти шампиони на Португалия и спечелиха Купата на страната. Последователно вдигнаха Купата на УЕФА (2003 г.) и Шампионската лига (2004 г.), след което, двамата в калъп, заминаха за Челси. На „Стамфорд Бридж“ Моуриньо се обяви за Специалния, а Ферейра изигра 214 мача в рамките на девет години, спечели три пъти Висшата лига, четири пъти ФА Къп и още два пъти Купата на лигата. Вдигна по още веднъж Шампионската лига (2012 г.) и Купата на УЕФА (Лига Европа, 2013 г.).
Един от по-неизвестните примери в тази класация. Нуно Валенте игра под ръководството на Моуриньо в Лейрия, след което, през 2002 г., отиде с него в Порто. Левият бек никога не се е славил с кой знае какви качества, но пък бе в състава на „драконите“, който спечели Шампионската лига и Купата на УЕФА. През 2005 г. бе купен от Евертън за скромните два милиона евро. Прекара четири години на „Гудисън“, в които изигра едва 57 мача. Там се и отказа от футбола през 2009-а, на 35-годишна възраст.
Един от двамата, работили с Моуриньо в цели три различни отбора. Сътрудничеството им датира от 2002 г. и Порто, където Карвальо е привлечен още като талант. Двамата заедно покоряват двата европейски клубни турнира, а Карвальо е един от първите трансфери на Специалния в Челси. Португалският бранител прекара шест години на „Стамфорд Бридж“, в които спечели три титли на Англия и още три пъти ФА Къп, както и два пъти Купата на лигата. След като Моуриньо пое Реал Мадрид през 2010-а, Карвальо отново бе една от първите му сделки. Защитникът спечели по веднъж титлата и Купата на „Бернабеу“, след което замина за Монако, където игра до лятото на 2016 – лято, завършило с триумф на Европейското първенство. В момента, вече на 39 г., играе за китайския Шанхай СИПГ.
Играчът в цялата класация, с когото Моуриньо е работил най-малко. След две години в Порто, Жозе го опита и в Челси, но португалският халф издържа само половин сезон под наем на „Стамфорд Бридж“. Изигра само 11 мача и бързо се видя, че не се вписва в английския футбол.
Дерлей е друг пример за играч, работил заедно с Моуриньо в Лейрея и Порто. Нападателят също бе част от най-големите успехи на „драконите“, след което премина през Динамо Москва, Бенфика, Спортинг и бразилския Витория. Отказа се през 2010-а.
Есиен бе един от най-верните войници на Моуриньо в Челси, след като именно Специалния плати 38 млн. евро за него на Лион през 2005-а – доста сериозна сума по онова време. След триумфа в Шампионската лига през 2012-а, Жозе го взе при себе си в Реал Мадрид под наем за един сезон, в който, за жалост на Есиен, „сините“ спечелиха и Лига Европа. Есиен обаче не успя да пасне на „Бернабеу“ и се върна в Лондон.
Един от най-великите африкански футболисти на всички времена, печелил четири пъти наградата за играч №1 на „черния континент“. Самуел Ето`о бе в основата на требъла, който Моуриньо направи с Интер през 2009/10, пристигайки на „Джузепе Меаца“ преди началото на сезона от Барселона. Двамата с Жозе се събраха отново в Челси във втория период на португалеца начело. Ето`о игра само един сезон с фланелката на „сините“, в който отбеляза 12 гола. За малко да си тръгне със скандал, но в края се разбраха с Моуриньо и се разделиха като професионалисти.
Ибрахимович и Моуриньо си приличат много по характер и не е инзненадващо, че се събраха отново в Манчестър Юнайтед, осем години след като работиха заедно в Интер. Златан неведнъж е казвал, че се възхищава от уменията на треньор на Специалния, а той, на свой ред, винаги се е изказвал ласкаво както за голмайсторските му качества, така и за изумителното му физическо състояние. Неприятна контузия провали края на първия сезон на Ибра в Юнайтед, в който вече бе вкарал 28 гола в 46 мача. Ибрахимович засега остава част от „червените дяволи“, а всички в клуба се надяват травмата му да отшуми възможно най-скоро и той да се завърне на терена.
Отношенията между Моуриньо и Лукаку бяха преекспонирани по същия начин като тези между Специалния и Мата. Самият Лукаку неколкократно заяви, че именно обаждането от Жозе го е накарало да избере Юнайтед пред завръщането в Челси. Белгийският нападател пристигна на „Стамфорд Бридж“ през лятото на 2011-а, но така и не успя да се наложи. Все пак, трябваше да се справя с конкуренцията на Самуел Ето`о и Дидие Дрогба – трудна задача за тийнейджър. След като стана ясно, че няма да има място за него при „сините“ и след пристигането на Диего Коща, Лукаку бе продаден в Евертън. Белгиецът наниза 87 гола в 166 мача за „карамелите“ в рамките на три сезона и, вече начело на Юнайтед, Моуриньо реши, че в негово лице е намерил нападателя, когото търси.
