Този въпрос е в състояние да затрудни и най-закоравелия запалянко. Мнозина например си мислят, че това е зона, в която вратарят може да играе с ръце. Други въобще нямат отговор. Дъгата всъщност е част от окръжност с радиус 9 метра и 15 сантиметра, и център точката за дузпата. Идеята е, че при дузпа никой футболист, освен изпълняващият, няма право да минава зад дъгата, както и зад линията на наказателното поле. По този начин се осигурява безпрепятствена дистанция за засилване на футболиста при биенето на дузпа.
Всички сочат Англия като люлка на най-популярната игра. Но първият исторически паметник на предтечите на футбола датира още от четвърти век преди Христос. Изложен е в зала №23 на Археологическия музей в Атина. Представлява плоча, на която е изобразен човек с топка и жонглира с нея. А пред него стои дете и го гледа. В Древна Гърция тази игра се е наричала епискирос, в нея двата отбора са били съставени от 12 или 14 състезатели. Топката е представлявала надут свински мехур. Четири века преди Христа!
Макар че англичаните написват първия футболен правилник, французите претендират, че имат доста по-сериозни заслуги за играта. А именно – че са основали всички големи футболни институции и състезания – ФИФА, УЕФА, световното и европейското първенство, клубните турнири. И вероятно имат право. Франция е сред основните учредители на ФИФА през 1904 г., а Робер Герен е първият неин президент. Наследникът му Жюл Риме организира първото световно първенство в Уругвай през 1930 г. В основата на създаването на УЕФА е Анри Делоне, първият генерален секретар на централата. Той и френският му сънародник и спортен журналист Габриел Ано осъществяват идеята за турнир за Купата на Европа (днешната Шампионска лига) и за европейските първенства. Така че англичаните може и да са родили футбола, но французите са създали театъра на играта.
Възможно ли е било да се играят два финални мача на едно и също световно първенство? Да! През 1970 г. ФИФА въвежда правилото, че при равенство в редовното време и продълженията се изпълняват 11-метрови удари (дотогава се тегли жребий с монета). Първият голям финал, решен след дузпи, е на Евро-76 между Чехословакия и ФРГ (2:2, 5:3). Но на световните първенства през 1978 и 1982 г. е постановено, че ако финалният мач за титлата завърши наравно, ще има преиграване на мача два дни по-късно. И чак при ново равенство следват дузпи. В първия случай едва не се стига до втори двубой, след като Аржентина и Холандия стигат само до 1:1 в редовното време. Но в продълженията Марио Кемпес и Даниел Бертони носят титлата на аржентинците с два гола за победата с 3:1. При същия резултат завършва и финалът Италия – ФРГ четири години по-късно. Така че два финални мача на едно и също световно все пак не се играят, макар и да е било възможно на теория.
Дълго време се спори дали съдията може да гледа видеозапис, преди да отсъди някоя важна ситуация, например дузпа. Противниците на тази идея са категорични, че електрониката е в противоречие с културата на футбола. Но знаете ли кой е основният аргумент против това? В двубоя Бразилия – Норвегия на световното първенство през 1998 г. американският съдия Бахармаст отсъжда дузпа за скандинавците след нарушение на бразилския защитник Жуниор Баяно срещу Торе Андре Фло. Но нито една от 15-те камери, които снимат мача, не успява да регистрира нарушение. Затова решението на рефера е подложено на ожесточени критики. Само че 48 часа по-късно камера на шведската телевизия предоставя запис, от който се вижда, че има нарушение и арбитърът е отсъдил правилно.
Във футбола понякога се случва да ти присъдят отличието с повече от половин век закъснение. Такъв е случаят с националния отбор на САЩ, участвал на първото световно първенство през 1930 г. След две победи в групата с по 3:0 над Белгия и Парагвай янките се класират на полуфинал, където губят с 1:6 от Аржентина. В онези години бронзови медали не се дават. Но през 1986 г. ФИФА прави ново класиране, и обявява Щатите за трети в света на първия мондиал. Другият полуфиналист Югославия се оказва с един гол по-слаба разлика. Разбира се, в Белград и до днес не са съгласни с това. В новия сръбски филм „Монтевидео” двата отбора дори уж играят неофициален мач за третото място, спечелен, разбира се, от югославяните. ФИФА обаче е на друго мнение. Само двама футболисти на САЩ доживяват отличията – защитникът Александър Уудс и крилото Джим Браун.
Когато стане въпрос за футбол и политика, най-често се споменава „футболната война” между Хондурас и Салвадор от 1969 г., когато военните действия след мач между двете страни взимат около 3000 жертви. Кой друг спорт има такава сила? Но футболът е изглаждал и ред политически конфликти. Така например до 1955 г. Югославия и Португалия не поддържат никаква връзка помежду си. Но именно историческият първи мач за Купата на Европа през 1955 г. между Спортинг и Партизан става причина управляващите в Лисабон и Белград да установят дипломатическите отношения между двете страни. Нищо, че генерал Салазар и Тито са на коренно различни политически позиции.
Всеизвестен е фактът, че националният отбор на Индия отказва да играе на световното първенство през 1950 г. заради това, че на футболистите не е позволено да ритат боси. А точно това е желанието на индийците. Шест години по-късно на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. се стига до компромисно решение – част от тях ритат с кожи, увити около ходилата им. Изглеждат смешно, но в мача срещу Австралия нападателят на Бомбай Невил Д`Соуза забива три гола почти на бос крак за победата на азиатците с 4:2. Така Индия стига чак до мача за третото място, където играе срещу България. Два гола на Тодор Диев и един на Димитър Миланов ни носят победа с 3:0 и бронзовите медали. Но българската отбрана вижда голям зор, докато опази индийците с кожите на краката.
Държавните глави често обичат да си врат носа във футбола, но кувейтският принц Фахид прекрачва всякакви граници. И то на световно първенство! В двубоя между Франция и Кувейт (4:1) през 1982 г. в Испания всичко върви нормално, докато Ален Жирес не вкарва третия гол за „петлите”. При това попадение футболистите на арабския тим спират да играят, тъй като от трибуните се е разнесла пронизителна свирка, също като тази на арбитъра. Твърдят, че голът не бива да се признава. Ядосан, принц Фахид слиза на терена и заплашва арбитъра Мирослав Ступар, че ще извади отбора от мача. Пред очертаващия се скандал съдията анулира попадението. В крайна сметка Кувейт така или иначе губи, а Негово височество е глобен от ФИФА с 10 000 долара.
