Златан Ибрахимович.
Швеция не е точно слаб отбор, но... Златан никога няма да спебели нищо с него, а е нападател от огромна класа.
Игра на Евро 2004, на Мондиал 2006, на Евро 2012...
Но обикновено стига до баражи или до груповата фаза на шампионатите. Блясъкът му не стига за повече.
Снимка: Getty Images
Гарет Бейл.
И докато пишем тези редове, Уелс вече ще празнува класиране на Евро 2016, след като направи страхотни квалификации.
Но това е изключение. Бейл е обречен на страдания като Райън Гигс, защото тимът, въпреки присъствието на няколко качествени играчи в момента, никога няма да бъде редом с най-силните.
Дейвид Алаба.
Бранителят е звезда в Байерн, като бъдещето му изглежда бляскаво. Но играе за Австрия, където изживява един голям миг - тимът се класира за Евро 2016. Но Алаба не трябва да си мисли, че нещата винаги ще са така. Австрийците играха на Мондиал за последен път през 1990-а...
Снимка: Getty Images
Пиер Емерик Обамеянг.
Троши рекорди в Дортмунд, като вкара и в осемте първи кръга на Бундеслигата.
Но е от Габон, а това означава, особено при африканската система на квалификации, че едва ли ще има шанса да играе на световно първенство.
Снимка: Getty Images
Роби Кийн.
При победата над Германия в четвъртък, Ейре нямаше нито един играч от топ 5 на английската Висша лига. Немският коментатор нарече отбора "посредствен" и вероятно не е бил далеч от истината. Кийн обаче ниже гол след гол, без да му пука. Горд ирландец, в добри и лоши дни за "зелените момчета".
Снимка: Getty Images
Хенрик Мхитарян.
Още един от асовете на Дортмунд, но едва ли някога ще играе на голямо първенство с родината си Армения. Прави му чест, че никога не пести усилия за родината, дори в контроли.
Стеван Йоветич и Мирко Вучинич.
Черногорските асове направиха и правят отлична кариера в Италия и Англия. Но с националния, съставен от бойки типове, които не се дават никому, ще им е трудно да играят на голямо първенство. Все пак говорим и за твърде млада нация, която играе едва третите си квалификации.
Снимка: Getty Images
Андрей Шевченко.
Украйна му даде един голям шанс, а Шева го използва - стигнаха четвъртфинал на Мондиал 2006. Но това бе връх на националната кариера на "Златната топка", който вероятно скоро няма да се повтори. А и Шева окачи обувките вече.
Джордж Уеа.
"Златна топка" - първата извън европейския футбол. Звезда на ПСЖ и Милан.
Но... либериец. Обречен да не види отблизо световно първенство и дори рядко да достига финали за Купата на Африка. Сега е политик и все така страстно работи за народа си, както никога не отказа да играе за него и на терена.
Яри Литманен.
Феноменален играч, който спечели всичко с Аякс.
Легенда и мит на финландския футбол, като не спря да играе за националния отбор и на 39 години. Игра 21 лета за "суоми", като, естествено, никога не стигна голямо първенство.
Снимка: Getty Images
Джордж Бест.
Преди 30 години Северна Ирландия за последно игра на световно и имаше нелош отбор. Но и късмет, а и огромен колективен дух. През 60-те и 70-те, когато Бест правеше чудеса по крилото, съотборниците му рядко бяха на такова ниво. И той е "Златна топка".
Георгий Кинкладзе.
Имаше един период през 90-те, когато бе един от най-техничните играчи във Висшата лига, а вероятно и в Европа. Гениалните му голове с дрибъли между 5-6 съперници обаче си оставаха в клубните тимове. В националния на Грузия върхът бе да се избегне последното място в поредната квалификация.
Дуайт Йорк.
Половинката от страховитата нападателна двойка на Юнайтед Йорк - Коул в края на 90-те.
Избра да играе за Тринидад и Тобаго, въпреки че можеше да "се пише англичанин".
И бе награден, когато страната му стигна световното през 2006-а. Бе капитан и в трите мача. Едва ли някога повече ще се случи този тим да е на световно!
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Райън Гигс.
Отказа се от националния пред 70 000, след като никога не бе играл в контрола за родината. Не успя да стигне голямо първенство, заобиколен от средна ръка играчи. Когато бе съвсем млад, нещата бяха различни - Хюз, Ръш, Вини Джоунс... но и тогава не стана.
Снимка: Getty Images
Христо Стоичков.
Той имаше щастието да попадне в националния по времето, когато там имаше поне още трима играчи от супер европейска класа - Костадинов, Пенев и Балъков. Своите силни моменти като клубна кариера имаше и Лечков.
САЩ 94 и онзи период от 1994-а до 1997-а, в която България бе фактор, осмислят това "Златната топка" да играе за родината му. Какви години бяха!
Снимка: Getty Images
Георге Хаджи.
Геният от Констанца игра, подобно на Стоичков, в силен национален на Румъния на САЩ 94.
Но като цяло, Хаджи бе далеч по-ярък от останалите в родината му.
Игра за Барса и Реал, а колко играчи могат да се похвалят с това?
