Голът на Франк Лампард срещу Ливърпул през 2008-а, малко след като майка му почина, е може би най-емоционалният момент на терена за легендата
2003 г.: Последни секунди на първото полувреме на приятелския мач между Дания и Иран, игран в Хонконг. Чува се сигнал от свирка, бранителят на Иран – Алиреза Никбахт Вахди – хваща топката с ръце в наказателното си поле. Оказва се обаче, че това не е съдийски сигнал за края на първата част, а свирка от трибуните. Съдията Алберт Чиу Син Чуен няма какво да направи, освен да отсъди дузпа. След кратък разговор със селекционера Мортен Олсен, Мортен Вайгхорст застава зад топката само за да покаже феърплей и да извади топката в аут от бялата точка. Дания губи мача с 0:1. „Датчаните не спечелиха мача, но заслужиха уважението ни”, пишат от Иранската футболна федерация до ФИФА след края на двубоя.
2012 г.: За великан като Роналдиньо не би трябвало да е нещо необичайно да вкара гол. Атлетико Минейро обаче бе в серия от четири мача без победа. 32-годишният бразилец вкара първия си гол (впоследствие бележи хеттрик за победата с 6:0 Фигуейрензе) и веднага коленичи на терена. Роналдиньо избухна в сълзи в памет на доведения му баща, който бе починал два дни по-рано от сърдечен удар. Доказателство, че дори и боговете плачат.
2001 г.: Два сезона Байерн (Мюнхен) бе загубил финала на Шампионската лига след късните голове на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер. Сега, баварците се изправяха срещу Валенсия, който пък загуби финала през сезон 1999/2000. Двубоят стигна до дузпи. Байерн спечели с 5:4. Вместо да тръгне веднага и да отпразнува победата със съотборниците си, Оливер Кан си спомня за чувствата след мача срещу Юнайтед, както сам признава пред УЕФА, и се наведе, за да утеши колегата си Сантяго Канисарес. Великият германец забави радостта от първата си, впоследствие оказала се и единствена, купа в Шампионската лига, за да покаже човешката си страна.
2008 г.: Франк Лампард е отбелязал много голове в кариерата си – финал в Шампионската лига, ФА Къп, двете му попадения срещу Болтън, които донесоха първа титла за Челси след 50 години суша. Но нито един не е толкова специален, колкото онзи от дузпа срещу Ливърпул през 2008-а. Полуфинал в Шампионската лига, двубоят влезе в продължения и Лампард трябваше да бие дузпа само шест дни след като майка му бе починала. Вкара. Челси спечели с 4:3, а това бе най-емоционалният гол в кариерата на Лампард, който посочи към баща си в трибуните след като вкара. Челси загуби финала в Москва от Юнайтед след дузпи, но този гол на Лампард ще остане в историята.
1999 г.: Европейски първенства, световни първенства, Шампионска лига… Обръщаме малко внимание на долните дивизии, но там емоциите също са силни. Сезон 1998/99, Карлайл е изправен не пред изпадане от Висшата лига в Чемпиъншип, а пред изпадане от цялата Футболна лига. Последни секунди, Карлайл се нуждае от победа срещу Плимут, взетият под наем вратар Джими Глас се включва в наказателното поле при изпълнение на корнер. Топката попада в него и с точно воле вратарят спасява Карлайл. Но и обрича на изпадане тима на Скарбро. Скарбро изпада през сезон 1998/99, никога не се връща във Футболната лига, а през 2007-а се разпада напълно след 128-годишна история. Наистина, радостта на едни е катастрофа за други (и обратното).
2009 г.: Break a leg е английски жаргон, с който в театрите си пожелавали „успех” преди да излязат на сцената. Впоследствие се пренася навсякъде, дори във футбола. В буквален смисъл означава „счупи крак”. 23 февруари 2008 г., Мартин Тейлър от Бирмингам чупи крака на Едуардо. Нападателят на Арсенал пропуска остатъка от сезона, а „артилеристите” губят битката за титлата. Почти година по-късно – 18 февруари 2009 г. – Едуардо започва срещу Кардиф за ФА Къп и открива резултата в 21-вата минута. Въпреки че никога не бе същият, този му гол ще остане в сърцата на феновете завинаги.
Снимка: Getty Images
1990 г.: Не е задължително (в спомените на феновете, разбира се) един турнир да завърши, когато победителят вдигне трофея. Точно такъв бе случаят с Англия на Световното първенство през 1990 година. „Трите лъва” излязоха в полуфинал срещу Западна Германия. Пол Гаскойн знаеше, че ако получи жълт картон, ще пропусне евентуален финал. Газа фаулира грубо Томас Бертхолд и заслужено бе оцветен в жълто. Тогава започнаха и сълзите. Дори Гари Линекер се обръща към сър Боби Робсън с жест „наглеждай го”. Това бе един от най-емоционалните моменти за Англия в историята на световните първенства. Впоследствие „Трите лъва” загубиха от Западна Германия след дузпи, загубиха и двубоя за третото място срещу Италия. Но за повечето турнирът свърши, когато стана ясно, че Гаскойн получи жълтия картон и не успя да сдържи сълзите си.
2011 г.: „Това е за теб, сине” – надписът на тениската на Били Шарп в памет на починалия му син, който бе едва на 2 дни. Били отбеляза страхотен гол за Донкастър срещу Мидълсбро, а съдията прояви състрадания и не наказа с жълт картон Шарп за това, че свали фланелката си. Само четири дни по-късно, Шарп вкара отново при победата с 3:2 над Ипсуич. Въпреки загубата, феновете на Ипсуич започнаха да скандират името на Луи.
