„Колко асистенции има този сезон? Раздал е около 2000 паса и все още няма нито една! Той не е безгрешен в защита и е преодоляван от съперниците в големите мачове. Не може да бяга, не ти носи нищо в защита и нищо в другата половина на терена.“
Това са думи на не кой да е, а на шесткратния шампион на Висшата лига с Манчестър Юнайтед Рио Фърдинанд след загубата на Челси от Арсенал миналия уикенд, запитан за мнението си за италианския полузащитник Жоржиньо.
Подобни мнения са изказвани и от редица други коментатори и анализатори в британските медии по отношение на Жоржиньо и позицията на терена, която окупира и от която измести Н‘Голо Канте, който пък вече играе в по-предни позиции.
Но доколко трябва да се доверяваме на тези коментари?
Все пак, англичаните прозряха магията на Андреа Пирло едва след брилянтното му представяне срещу „трите лъва“ на Евро 2012 и едва тогава Маестрото бе напълно оценен по бреговете на Острова, въпреки че радваше окото с класата си години наред и преди това.
Смятаните за топ анализатори признаха качествата на Майкъл Карик едва когато халфът с несекваща енергия обяви края на кариерата си, а случаите, в които подценяваха гениалността и на Пол Скоулс, са добре документирани. Дори няма да говорим с легендата на Барселона Шави, както и за майстор подавача Серхио Бускетс.
Позицията, на която всички те играят или играеха – като поставен дълбоко, точно пред защитата, плеймейкър, е тотално подценявана в Англия. Познатите като „реджиста“ халфове са недоразбрани и изключително недооценени на Острова.
Изключителният Хуан Себастиан Верон е един от първите примери за това, след което същото сполетя редица футболисти – от Чаби Алонсо до Алберто Икуилани, дори настоящите звезди на Манчестър Сити и Арсенал – Фернандиньо и Гранит Джака.
Ако не се блъскаш, ако не влизаш безрасъдно и не раздаваш лакти във въздуха, ако не бягаш неумолимо и не вкарваш голове, тогава какво правиш? Това е закостенялото разбиране за футбола на британците и затова Жоржиньо остава неразбран.
Тогава какво носи на Челси италианецът и защо беше искан от Юрген Клоп и Пеп Гуардиола, преди да избере да се събере отново с Маурицио Сари?
Жоржиньо е архитектът на „Сарибол“ и фундаментална фигура за плана му. Ако той е изпълнен правилно, футболът на Сари е разрушителен. Той е бърз, разсичащ линиите, изпълнен с множество вертикални подавания, с които постепенно се печели терен. Ключов фактор е притежанието на топката, а Жоржиньо е именно футболист, който може да я задържи и да „смени скоростта“ на атаката, когато това е нужно. Но невинаги се получава.
Челси има ограничен състав откъм технически способности в сравнение с това, с което разполагаше Сари в Наполи. 11-орката не е окомплектована достатъчно добре и това носи допълнителни трудности за Жоржиньо. Огромната разлика в ключовите подавания, които италианецът доставя тази година – 0,6/мач, в сравнение с миналия сезон – 1,5/мач, го доказва. Но това показва и че всички в отбора все още се нагаждат към стила на игра на Сари, което не позволява на Жоржиньо на покаже пълния си потенциал.
„Ако той е човекът с най-много докосвания до топката, трябва да ограничим това“, каза Жозе Моуриньо за Жоржиньо преди време. Не е и съвпадение, че когато играта на италианеца не върви, Челси също не постига добри резултати. Противниците веднага осъзнаха каква опасност представлява Жоржиньо и той е сред първите, към когото са насочени усилията да бъде неутрализиран.
Жоржиньо носи огромна отговорност на раменете си и играе на позиция, която изисква множество различни качества – прецизно подаване, следене на играта, интелигентност, дирижиране на бързината и спиране на противника. Затова няма как един „региста“ да бъде винен, че не доставя асистенции, или не бележи голове.
А и пристигането му на „Стамфорд Бридж“ откри нови хоризонти пред Н‘Голо Канте. Ангийските анализатори обичат да превъзнасят французина като най-добрият футболист на поста дефанзивен полузащитник, но след идването на Сари в Челси се видя, че той е много повече.
Ако погледнем към головете и асистенциите на Канте през миналия сезон във Висшата лига – един и една, ще видим че те са сравнително по-малко от трите попадения и двете голови подавания, които вече има на сметката си французина през настоящата кампания. А и Канте никога не бе упрекван за липсата си на асистенции – удобство, което не се предоставя на Жоржиньо.
Не е случайно, че всички топ отбори в Европа имат футболист „региста“ в състава си. Реал Мадрид има Тони Кроос, ПСЖ има Марко Верати, Ювентус има Миралем Пянич, а от лятото и Ливърпул разполага с такъв в редиците си, след като Юрген Клоп привлече Фабиньо от Монако. Вече стана дума за Фернандиньо в Манчестър Сити и Гранит Джака в Арсенал.
Постоянното търсене на топката, задържането й под контрол и разпределянето й не трябва да бъдат подценявани, особено от бивши професионалисти. „Жоржиньо е изключителен“, смята пионерът на модерния футбол Пеп Гуардиола, който се е изказвал по подобен начин и за Фернандиньо.
Та, щом той го казва, кои сме ние да го оспорваме?