Равенството с Италия и победата над Армения учудващо бързо изтриха спомените за трите години на почти постоянни унижения за националния отбор по футбол. Върнаха неповторимия ни оптимизъм, че селекцията на Любослав Пенев е способна на чудеса и отново е близо до големите.
Оптимизъм, който се превръща в очаквания. А очакванията тежат. И по традиция в последно време българският спортист не е готов да ги понесе. Справка - представянето на Олимпиадата в Лондон. Затова и прекаленото въздигане на футболните национали е време да поспре. Поне за тяхно добро. Защото домакинството срещу Дания може да доведе до приземяване. И е важно това приземяване да е на крака, а не по корем.
Фенове и общественост нямат право да очакват победа, а по-скоро трябва да са готови да приемат евентуалното поражение на стадион „Васил Левски". По няколко причини. За разлика от дошлата със само половината си отбор от европейското първенство Италия, Дания няма да прави експерименти в София. Нито със състав, нито с тактика.
Докато „адзурите" можеха да си позволят една грешна стъпка в самото начало на квалификациите, за тима на Мортен Олсен победата в София ще бъде в графа „Задължителни". А срещу мотивиран отбор с добри изпълнители като датския България не играе лесно. И преди Пенев, и при Пенев. Не играе лесно срещу този съперник и в последните години (виж статистиката вдясно).
Големият минус за Любослав Пенев е липсата на Светослав Дяков, който в няколкото си мача с националната фланелка се превърна в движещия мотор на състава. А без халфа на „Лудогорец" отборът ни със сигурност няма да изглежда така, както при победата над Холандия или при равенството с Италия. За Пенев съставът започваше със Светослав Дяков, а алтернатива на благоевградчанина поне на пръв поглед няма. Играта на тима ни в последните месеци се върти изцяло около него и отсъствието му ще бъде осезаемо.
Липсата на Веселин Минев, който се утвърди при Любослав Пенев, също е доста съществена. Защитникът беше един от най-постоянните в селекцията през годината, а контузията на Петър Занев сваля до минимум вариантите на треньора за левия фланг, където единственият здрав футболист остава повиканият допълнително Михаил Венков. В нападение селекционерът има малко повече алтернативи и отсъствието на Гъргоров може да бъде компенсирано. Макар че опитният халф на Лудогорец е важна част от тактиката на Пенев напоследък. С всички кадрови проблеми и очертаващата се ниска посещаемост на двубоя задачата пред наставника става още по-сложна.
И още нещо. При България тепърва започва да се изгражда нов стил на игра. С нов треньор, с нови виждания, с нови изпълнители. При датчаните стилът е ясен и налаган с години. Тук стига само да споменем, че Мортен Олсен е селекционер на отбора от 2000-та година...
Наред с всичко останало, Дания разполага и с футболисти от доста по-висока класа в сравнение с нашите национали. От другата страна е ентусиазмът и позабравената мотивация на българите след добрите резултати от началото на ерата „Пенев".
Сега пред селекционера наред с чисто тактическото подготвяне на мача с Дания, ще има тежка задача да задържи отбора на земята. Задача, която може и да не се окаже особено лесна с оглед многобройните суперлативи към тима в последно време. И то след 3 години на пълно отчаяние от играта и резултатите на националите.
Безспорен факт е промененият облик на тима, игровото поведение, мотивацията, колективът. Всичко това - с главен принос на Пенев. Но за резултатите ще трябва време. И търпение. От всички. Както и малко скромност. Защото очакванията върху футболистите тежат. А сега просто нямаме право на такива. За да не бъдем насилствено приземени от датчани и чехи през октомври. И тогава пак да си говорим за „българската работа".
