Докато в баскетбола тъжната картина в треньорската професия у нас свежда кандидатите за националните отбори до 1, волейболът не може да се оплаче от подобна криза. Още повече, че той произвежда треньори на международно ниво, достатъчно конвертируеми в чужбина. След безспорните успехи на Радостин Стойчев начело на италианския Тренто още един българин приковава вниманието в занаята с прогреса си, но далеч на Изток - в руската Суперлига.
Още в първите си години в професията Пламен Константинов загатна за огромния си потенциал, а мнозина вече виждат в него и следващия национален селекционер на България. С оглед на качествата и на харизмата му той трябва да стане треньор на тима при следващия избор на такъв.
Бившият капитан на представителния ни тим имаше възможността да поеме щафетата още след отказването на Радостин Стойчев в дните след втората олимпийска квалификация през юни. Но като достатъчно интелигентна личност, бе наясно, че това не беше неговият момент.
Първо заради изключително деликатната ситуация с отказването на Матей Казийски и Андрей Жеков и цялото напрежение, което беше обхванало отбора. Второ, защото знаеше, че провал на Олимпиадата щеше да му затръшне вратата за националния отбор за неопределено време. А да се употреби и второто ни голямо име, работещо с успех в чужбина, щеше да е национално престъпление.
За Константинов самата покана да поеме България въпреки скромния му опит беше достатъчна победа. Поне на този етап. Пламен е една от надеждите, че треньорската професия във волейбола няма да блокира след неуспешния опит на Радостин Стойчев начело на националите. А първите му два сезона в занаята и началото на третия дават достатъчно сигнали за продължаване на възходящата линия. Визитката му на изключителен състезател и добрите контакти, които остави по време на активната си кариера, му дадоха шанса да стане първи треньор без да му се налага да чиракува.
Рискът за ръководството на турския Зиратбанк определено си струваше - Константинов направи тима от Анкара шампион в редовния сезон, достигна и до финала на първенството. Следващата спирка - руската Суперлига и Газпром (Сургут), където само за един сезон като състезател си бе извоювал статут на легенда. Той се затвърди и в годината начело на отбора.
Константинов гарантира на клуба услугите на двама от най-добрите български волейболисти в момента - Теодор Тодоров и Тодор Алексиев, които дори и след напускането му са водещи фигури в тима. Макар и спонсориран от гиганта Газпром, отборът от Сургут беше далеч от бюджетите на грандовете в Суперлигата. И по тази причина отстраняването на двукратния европейски шампион Локомотив Белгород в осминафиналите на шампионата беше най-голямата сензация, случвала се в първенството от години насам. Просто в Русия пластовете са ясно подредени и място за подобни „грешки" няма.
В случая е важно да се уточни, че Газпром беше най-младият отбор в първенството, като единствените утвърдени играчи бяха двамата български национали, за единия от които годината в Русия бе първа в чужбина. Независимо от това на четвъртфиналите сериозни трудности изпита дори доминаторът в Суперлигата през последните години и настоящ европейски шампион Зенит (Казан).
От новия сезон Пламен прави фурор с друг отбор, който никога не е бил слаган сред фаворитите. Губерния (Нижни Новгород) е следващият пристан за младия български специалист, поне за следващите две години. Отново със скромен бюджет и събран през лятото отбор, Константинов направи немислимото, класирайки се на финалите за Купата на страната в конкуренцията на Зенит (Казан) и Факел. По неофициални данни Губерния разполага с около 5 млн евро за сезона, близо три пъти по-малко от тези на съперниците му. Но на игрището парите не играят.
В първенството други два от грандовете - Динамо (Москва) и Искра (Одинцово), също отстъпиха пред тима на българина, а успехът с 3:0 в руската столица направи Константинов най-търсеният от медиите в Русия волейболен треньор. През последните 3 седмици интересът към наставника и неговия отбор расте прогресивно, а двухилядната зала в Нижни Новгород вече труднопобира желаещите да видят поредната победа на своите.
Рано или късно Пламен Константинов ще получи шанса си да поеме националния отбор. Сега волейболът ни е в период, в който на мода са чуждестранните треньори. Това време ще отмине, когато има достоен българин, който да застане на поста. Когато такъв вече е налице, федерация и общество отново ще се огледат за силната фигура, за която знамето и химнът са с особена стойност. А кой, ако не Константинов знае как сърцето трепери при чуването на „Мила родино".
