Един от най-недооценените вратари в днешно време. Ромеро е продукт на академията на Расинг и пристигна в Европа на 24 години, след като АЗ Алкмаар плати 2,1 млн. евро за него. Аржентинецът изигра над 100 мача за АЗ, но след трансфера му в Сампдория кариерата му тръгна надолу. Въпреки че бе титуляр в първите си два сезона, през лятото на 2013-а бе пратен под наем в Монако, където не успя да се пребори с конкуренцията на Даниел Субашич. След като се завърна в Самп, Ромеро получаваше по-малко шансове, а в края на сезона договорът му не бе подновен. Това бе страхотна новина за Манчестър Юнайтед, който го прибра без пари. На „Олд Трафорд“ обаче също е трудно за Ромеро в присъствието на Давид де Хеа и аржентинецът е ползван основно в турнирните надпревари.
Сампдория забеляза таланта му, докато Шкриниар риташе за родния си Жилина. Даде 1 млн. евро за него през януари 2016-а и за сезон и въпреки че не игра много в първия си сезон, бе титуляр през 2016/17. Страхотното му представяне продължи и след като Интер плати 25 млн. за него през това лято, а 22-годишният централен бранител вече отбеляза и дебютното си попадение в Серия А – при победата с 2:0 над Кротоне.
Световният шампион с Германия от Мондиал 2014 носи фланелката на Самп два сезона и половина, още в началото на кариерата си. През януари 2012-а бе освободен от втория отбор на Евертън, след като не му бе предложен договор, и премина в Сампдория като свободен агент. С всеки изминал сезон играеше все повече и повече, а след триумфа в Бразилия, Валенсия плати 8 млн. евро за него. При „прилепите“ Мустафи се утвърди още повече като един от класните централни бранители в Европа, което му осигури трансфер в Арсенал през лятото на 2016-а на стойност 41 млн. евро.
Смятан за един от най-големите таланти, Милан плати 25 млн. евро на Рома за него през лятото на 2015-а, когато Романьоли бе едва на 20. Младокът бе титуляр в първите си два сезона и дори след трансферната революция на „Сан Сиро“ това лято, все още намира място в състава на Винченцо Монтела. Именно представянето му с екипа на Сампдория през 2014/15, когато Романьоли игра като преотстъпен от Рома, накара „росонерите“ да го привлекат.
Може да играе както по дясното, така и по лявото крило. Самп плати немалката сума от 8,4 млн. евро на Естудиантес за него, когато бе още на 20. За сезон и половина изигра 31 мача, в които вкара три гола и привлече вниманието на Севиля, който през лятото на 2016-а плати почти 12 млн., за да го привлече. Вкара осем гола във всички състезания в първия си сезон за андалусийците, като и през този продължава да е важна част от състава на Едуардо Берисо.
Съотборник на Ивелин Попов в Спартак Москва, Фернандо е продукт на академията на Гремио. Бе доведен в Европа от Шахтьор и три години по-късно се озова в Сампдория. Абсолютно безкомпромисен дефанзивен полузащитник, но и с перфектен поглед за извеждащи подавания, Фернандо игра само един сезон в Италия, в който успя да се разпише на четири пъти. Спартак го забеляза и плати 12,5 млн. за него през лятото на 2016-а, като още в първия си сезон спечели титлата в Русия.
Още един привлечен още като талант. Сампдория взе Обианг още през 2008-а от академията на Атлетико Мадрид, когато той бе едва на 16. Постепенно, Обианг проби в първия отбор и изигра 139 мача за Сампдория, преди Уест Хем да го купи през 2015-а. Испанецът с гвинейски корени обаче все още не може да се наложи като титуляр при „чуковете“.
Продукт на академията на Дармщат, преминал през тази на Байерн Мюнхен, Сориано пристигна в Сампдория на 19 г. Още в първия си сезон бе пратен под наем в Емполи, но след това спечели промоция със Самп и бе ключова фигура в състава в следващите четири сезона. Изигра общо 145 мача за Самп, разписвайки се 18 пъти. През лятото на 2016-а Сориано пое към Виляреал, където през миналия сезон вкара 10 гола и подаде за още седем, помагайки на „жълтата подводница“ да завърши на петото място, с което си спечели място в Лига Европа.
Само на 26, Муриел вече е играл за шест отбора в кариерата си. Колумбиецът бе забелязан от Удинезе, който го доведе в Европа през 2010-а. Постоянно обаче бе отдаван под наем – в Гранада, Лече и Сампдория – преди Самп да го купи за постоянно през 2015 г. Муриел вкара общо 24 в 84 мача за тима от Генуа, но това лято отново пое към Испания, след като Севиля плати 20 млн. евро за него.
Дълги години нападателят не можеше да намери мястото си. Игра за Аталанта, Читадела, Ювентус и Болоня с променлив успех. Интересното е, че въпреки че бе собственост на Ювентус за година, няма нито един мач за „старата госпожа“, защото веднага бе пратен под наем в Болоня, а следващото лято бе продаден в Сампдория. За два сезона в Генуа Габиадини вкара 19 гола в 50 мача и през 2015-а бе купен от Наполи. Там обаче влизаше главно като резерва, тъй като не пасна достатъчно добре на стила на Маурицио Сари. След трансфера в Саутхемптън през януари 2017-а изглеждаше, че най-накрая е намерил отбора си. Започна с четири гола в първите три мача, но след това бе сполетян от контузия и не се разписа повече до края на сезона във Висшата лига. През настоящия има едва едно попадение.
Може би най-голямата звезда от този виртуален отбор на Сампдория. Немного хора знаят, че Икарди всъщност е продукт на академията на Барселона. На „Камп Ноу“ обаче не му потръгва и няма нито един мач за мъжкия отбор на каталунците. Сампдория го взе още като 18-годишен талант, разви го, Икарди заби 27 гола в 33 мача за втория отбор, след което вкара още 11 и за официалния тим. През лятото на 2013-а Интер забеляза таланта му и го отмъкна срещу нищожните 13 млн. Икарди има на сметката си вече 84 гола в над 150 мача за „нерадзурите“ и въпреки 24-те си години, е капитан на тима. Всъщност, получи лентата още на 22, превръщайки се в най-младия капитан в историята на клуба. През този сезон също се представя страхотно и има шест попадения в първите седем кръга на Серия А.
