Един от най-известните моменти в историята на футбола - Зинедин Зидан не издържа на провокацията и "наказа" Марко Матераци с глава в гърдите. Така Зизу пропусна края на финала на Мондиал 2006, тимът му загуби, а това бе последния му мач във футбола.
Дали деянието му е добро или лошо, дали е грях да отвърнеш на провокация на терена... интерпретации. Факт е, че в Париж се издига триметрова статуя на удара.
Измамата на века - така наричаме гола на Диего Марадона, който твърди, че го е вкарал с Божия ръка. Беше си неговата, а това си е измама, защото бе сторено напълно умишлено.
Но и този момент остава вечно в съзнанието на всеки фен - претвориха го от Лего преди световното миналата година.
Едва ли ще сторят същото с ужасяващия миг, в който Рой Кийн прекрати кариерата на Алф Хааланд в Манчестърското дерби. Умишлена грубост, която извади норвежеца от футбола с много тежка контузия.
Преди две седмици Неманя Матич бе ритнат от Ашли Барнс в мача Челси - Бърнли, а Жозе Моуриньо изригна, че това е било влизане, което потенциално чупи крак и прекратява кариера. Ето това е грях на терена - да опиташ да контузиш съперник.
Луис Суарес ухапа три пъти съперници за 4 години - Отман Бакал в дербито Аякс - ПСВ, Бранислав Иванович на Ливърпул - Челси и Джорджо Киерини на Уругвай - Италия. В два от трите случая съдиите не видяха и дори не бе изгонен.
Наказания имаше, но опасност за здравето на съперниците - реално не. Суарес обаче стана герой на хиляди интернет интерпретации, като Дракула и канибали бяха неизбежни за майсторите на фотошоп.
Както и култовата реклама с кеч фразата "Не си ти, когато си гладен".
Но самият Суарес е бил обект на терена на прояви като тази на Кевин Миралас, които могат да нанесат тежки вреди. Спорно е кое е по-голям грях - да ухапеш или да изриташ умишлено някой през краката.
1990 г., световното в Италия. Незабравимият случай, при който Франк Рийкард наплю няколко пъти Руди Фьолер, а и двамата бяха изгонени от терена.
Снимка: Getty Images
Беше грозно, но не попречи на репутацията на Рийкард като страхотен футболист, а и добър треньор, който спечели Шампионската лига с Барселона.
Паоло ди Канио бутна съдията Пол Алкок, показал му червен картон през 1998 г., а реферът доста комично се катурна. Италианецът бе наказан 11 мача - заслужено.
Но далеч по-известни във визитката на нападателя са крайнодесните му убеждения и жестове от периодите в Лацио.
Ритникът на Де Йонг остави белези по тялото на Чаби Алонсо, но невероятно, съдията Хауърд Уеб не изгони холандеца на финала на световното през 2010 г.
