Един от емблематичните дуети баща-син във футбол, най-вече заради това, че Ейдур влиза като резерва на мястото на баща си в мач за националния отбор на Исландия през 1996-а. Арнор е на 34, а Ейдур - на 17. Бащата достига до Андерлехт и Бордо, но синът печели титлите с Челси и Барселона.
Голямата вещица, както е известен бащата, е легенда на Естудиантес през 60-те и 70-те, но Хуан Верон направи невероятна кариера в Серия "А" със Сампдория, Парма и Лацио. Още е загадка как така не му провървя в Юнайтед.
Алкантара е една от големите звезди на Байерн Мюнхен, а неговият баща Мазиньо е световен шампион с Бразилия през 1994 г. Мазиньо обаче не достига до по-високо стъпало от Валенсия, докато синът му бе част от Барселона, преди да отиде при баварците. А все още е само на 25.
Един от смъртоносните реализатори на миналото десетилетие, който направи брилянтна кариера в Испания. Баща му, Пабло Форлан, също е бивш професионален футболист, но има само 17 мача за националния отбор на Уругвай и не напуска Южна Америка през цялата си кариера.
Йозеф Клозе е сравнително популярен полски играч, който стига до Оксер в същата година, в която се ражда Мирослав - 1978. Но неговият наследник постига много повече на футболния терен, въпреки че започва късно кариерата си. Клозе е водещ реализатор на националния отбор на Германия със 71 гола.
Той е сред най-бързите играчи в Серия "А" и има над 250 мача за Милан. С борбеността си и своята отдаденост към "росонерите" се превърна в любимец на тифозите. Баща му е вратар, който играе за няколко елитни клуба, сред които и Интер, но никога не достига до националния отбор.
Невероятен голмайстор, играл за Ювентус, Милан и Интер. Общо за 9 клуба играе в Серия "А", но най-големият му успех е при "нерадзурите", където бележи 103 гола. Прекарва и добър сезон в Атлетико Мадрид. Неговият баща, Роберто Виери, също сменя редица клубове, но само в Сампдория се представя на ниво. През 1983-а той заминава за Австралия.
Серхио е син на Карлес Бускетс - бивш съотборник на Христо Стоичков в Барселона. Бускетс-старши беше вратар, но не блестеше особено. За разлика от Серхио, който блести в полузащитата на каталунците в момента. Само на 28 той вече има над 400 мача за Барса.
Бащата на звездата на Дортмунд прекарва почти цялата си кариера във Франция и записва 80 двубоя за националния отбор на Габон. В момента синът му Пиер-Емерик е капитан на отбора и е суперзвездата на Борусия.
Той е една от големите фигури на английския футбол. Легендата на Уест Хем бележи 299 гола по време на кариерата си, която продължава 17 години. Той ще бъде помнен вечно заради хеттрика си във вратата на Германия на финала на световното първенство през 1966 г. Баща му, Чарли Хърст, също е професионален футболист, чиято кариера силно се повлиява от Втората световна война и той не успява да достигне до националния отбор. Играе за Бристъл Роувърс и Олдъм.
В момента той е една от най-големите звезди в света, след като осъществи огромен трансфер от Наполи в Ювентус. Преди това беше в Реал Мадрид, а при неаполитанците наниза 91 гола за три сезона. Баща му, Хорхе, е краен бранител, който в кариерата си играе и за Ривър Плейт, и за Бока Хуниорс, но без да остави сериозен отпечатък.
Бащата на Тигъра играе в родната Колумбия и Венецуела през 70-те. Но постигнатото от Радамел Гарсия е несъизмеримо с това на неговия син. В Порто и Атлетико Мадрид той беше неудържим, а сега си връща формата в Монако.
35-годишният испанец ще окачи бутонките след 18 години в професионалния футбол, през които спечели всичко на клубно и национално ниво. Той ще остане в историята като един от едва тримата играчи (заедно с французите Дидие Дешан и Maрсел Десаи), ставали европейски и световни шампиони и печелили Шампионската лига с два различни отбора. Алонсо е юноша на Реал Сосиедад, където прави първите си стъпки в професионалния футбол. Баща му Мигел Алонсо става на два пъти шампион и изиграва близо 300 мача за Сосиедад и 20 за националния отбор, но синът му достига много по-далеч.
Човекът, който не предаде Милан през цялата си кариера и спечели 26 трофея с екипа на "росонерите". Баща му, Чезаре, също е бивш капитан на Милан и националния отбор - истинска легенда, но синът му го надмина многократно.
Един от гигантите на нашето време с 913 мача и 273 гола в кариерата си. Франки стана на три пъти шампион на Англия и спечели Шампионската лига. Лампард-старши е легенда на Уест Хем с над 600 мача за "чуковете" и с два трофея от ФА къп. И не е пресилено да кажем, че синът му постигна всичко, което той не успя.