Испанският Манчестър Сити

Зимният трансферен прозорец едва започна и новините около продадените и купени играчи не са чак толкова много. Обичайно вниманието е съсредоточено върху Англия където Манчестър Сити продължава да не пести средства в привличането на футболисти.

В същото време обаче в Европа има един клуб, който макар и малко в сянка, успява да осъществи изключително активна кампания, привличайки серия от опитни и качествени състезатели. Този път „виновника" не е нито Барселона, нито Реал. Първите са на път да приключат участието си на трансферния пазар още преди неговото истинско начало след като парафираха с мароканския талант, роден в Холандия Ибрахим Афелай. Вторите пък продължават да се чудят ще вземат или не някой през този месец.

Спокойствието и монопола в испанския футболен живот са на път да бъдат разрушени от шейх Абдулах Бин Насер Ал Тхани, който в началото на лятото на 2010 г. стана собственик на скромния Малага. По принцип южняшкият отбор не е такъв, с който останалите се съобразяват. Но след идването на новите собственици това със сигурност ще се промени. Доказателството - само за първата седмица от отворения трансферен прозорец тимът се сдоби с петима футболисти. И то какви.

Сред последните покупки на Малага е Жулио Баптища. За феновете в Испания той не е непознат след като мина през Реал (Мадрид). Освен това бе в Арсенал и в Рома, а и е действащ бразилски национал. Естествено, репутацията му на талант вече я няма, но на 29 години Баптища не е футболист, който може да бъде отписван или да се откаже от амбициите си да постигне нещо. Особено след като притежава грациозната бразилска техника, нелоша физическа подготовка и добър удар с двата крака. Единственото, което трябва да възроди е голмайсторските си умения и е напълно възможно отново да се върне на върха, където мнозина преди години смятаха, че му е мястото. А слънчева Испания е подходящата страна той да постигне всичко това.

В Малага взеха и аржентинският национал Мартин Демикелис. В последните месеци той бе почти отписан в Байерн, клубът, в който изкара последните седем години. При това като неизменна част от основния състав. Тогава той бе считан за един от най-добрите защитници в света, а по маниер на игра напомняше великия Франц Бекенбауер. Демикелис се отличава с универсалност, умение да подава сигурни пасове и да подсигурява съотборниците си. Физически също е на ниво - може да се справи дори при сблъсък с бързия Кристиано Роналдо. Мартин бе желан още от Интер, Валенсия и Фиорентина, но избра да продължи в Малага.

Там вече е и Серхио Асенхио, който в Испания смятат за един от възможните заместници на Икер Касияс, а в света - за един от най-перспективните вратари. Във Валядолид той сътвори истински чудеса, показвайки зряла и уверена игра, нетипична за годините му. Той притежава добър, за поста на който играе, ръст - 189 см, което заедно с отличните му реакции и добра пластичност му позволява да спасява и невъзможното. За негово съжаление в Атлетико (Мадрид), откъдето бе привлечен се появи „испанския Ван дер Саар" Давид де Хеа, който пък впечатли повече и от Асенхио. За Серхио обаче Малага е отличен шанс да убеди всички скептици, че не бива да бъде отписван и все още е №1 в списъка с талантливите вратари на Испания.

Същото трябва да направи и още един представител на юношеските и младежки национални отбори на страната световен шампион - Игнасио Камачо. Талантът играе като опорен полузащитник и всеки път когато бе на терена се справяше успешно. Атлетико (Мадрид) обаче не успя да му предостави достатъчно игрово време, а от това се възползва Малага. Камачо определено има нужда да трупа опит, но не гледайки от пейката, защото в противен случай ще му е трудно да се пребори с конкуренцията на този пост в националния отбор в лицето на Чаби Алонсо, Серхио Бускетс и Маркуш Сена. Времето ще покаже дали в Малага ще успее, но на този етап Игнасио просто няма реална конкуренция за място в основния състав на андалусийския тим. И той просто трябва да се възползва от шанса си.

Ако нещо все пак не е както трябва, той винаги може да разчита на по-опитни играчи като друго ново попълнение на Малага - Енцо Мареска. Бившият играч на Ювентус и Севиля така и не стигна до националния отбор на Италия въпреки че винаги се е отличавал от по-прагматичните си сънародници с виртуозна игра. Енцо предпочита да играе в центъра на полузащитата, но благодарение на добрата си тактическа подготовка може да заеме място на фланга или в опорната зона. Освен да подава може и да бележи - достатъчно е да си припомним двата му гола във финала за Купата на УЕФА срещу Мидълзбро. Лидерските му качества също са налице. Напълно е възможно в негово лице треньорският щаб да вижда човекът, способен да обедини тима и да го поведе към постигането на по-добри резултати.

Още преди Нова година пък треньорският пост в Малага бе поверен на бившия треньор на Реал и Виляреал Мануел Пелегрини. Чилиецът по своя характер е по-скоро архитект, отколкото като пожарен вариант. Той може да работи с подръчни материали и след това от тях да направи шедьовър. Точно както се случи с полуфинала на Шампионската лига, който Виляреал игра през 2006 г. И ако катарския шейх има повече търпение от Флорентино Перес то е сигурно, че Малага ще се измъкне от дъното.

Ако се съди по първите действия на клуба, Пелегрини е получил кредит на доверие и картбланш за покупка на нови играчи. До този момент взетите от него попълнения напълно отговарят на нуждите на тима, защото именно това бяха проблемните позиции в първите кръгове от сезона в Примера Дивисион. За да бъде завършена картината е необходимо единствено да бъде привлечен нападател. Вариант №1 на този етап е Адриан Муту, ако този трансфер пропадне тима ще се опита да привлече Адебайор. И никой не бива да се съмнява, че Малага ще вземе играч и на тази позиция. Независимо дали ще бъде вече доказан футболист, способен сам да решава съдбата на срещите или испански талант като Боян Къркич.

Естествено, активната трансферна политика не означава незабавен прогрес. Но катарския милионер не очаква това. Той има добре изработен план за постепенно развитие без стремглаво изкачване, последвано от голям провал. Именно затова той се довери на Пелегрини.

И въпреки налагащите се сравнения Малага не е Манчестър Сити. Испанските фенове не могат да очакват мащабна революция и трансфери на куп звезди, както правят англичаните. Ал Тхани е избрал за своя клуб друг път, по-рационален и не с такова разхищение на средства. Началото безспорно е сериозно, ще видим какъв ще е края.

Новините

Най-четените