2. Роналд Куман (Саутхемптън). Неслучайно започваме не с №1, а с втория в класацията. Холандецът пое невъзможна мисия - един отбор, загубил звездите си миналото лято. Но с невероятни трансфери и здрава тактическа работа, Куман постигна страхотни резултати и завърши седми. Ако Арсенал бие Вила на финала за Купата на ФА, това ще стигне и за място в Лига Европа.
1. Жозе Моуриньо (Челси).
Осмата му титла в кариерата, трета с Челси. Дори, когато формата на отбора падна, Жозе държеше на стандартите си.
"Обвинявам Юнайтед, Сити, Арсенал и Ливърпул, че ни оставиха да станем шампиони толкова рано", пошегува се, когато тимът му падна с 0:3 от Уест Бромич в предпоследния кръг.
Тимът му имаше надмощие през целия сезон, без съмнение.
3. Гари Монк (Суонси).
Неопитен и приет с някои съмнения извън клуба, Гари стабилизира кораба.
Постави рекорд за най-много точки в трите сезона на клуба във Висшата лига.
Осмото място е страхотно постижение, а дубълите над Юнайтед и Арсенал са идеален десерт.
Снимка: Getty Images
4. Алън Пардю (Кристъл Палас)
Пое отбора, когато той бе застрашен от изпадане и с 1 побда от 14 мача.
С формата при него Палас са шести в красирането, а мечтите за следващия сезон са безплатни.
5. Тони Пюлис (Уест Бромич)
Хирургът на закъсали пациенти задържа УБА далеч от изпадането след тежкия период при Алън Ървайн.
Процентът му на спечелени мачове е 45%, което е завидно.
Не позволи на случая със Саидо Бераино, който иска да си ходи, да стане скандал и го запази в клуба.
6. Найджъл Пиърсън (Лестър)
Коравият мъж в Лестър си свърши работата. Сблъсъците му със съперници, съдии и репортери през сезона го направиха ключов персонаж във Висшата лига.
По-важно за клуба му - с 19 точки през февруари, Лестър направи невероятна серия от 6 победи в 7 мача и се спаси. А през февруари феновете искаха да бъде уволнен...
Снимка: Getty Images
7. Марк Хюз (Стоук)
Ефективен и узрял за работата, той се пребори с негативизма на феновете при назначението му.
За първи път Стоук спечели 50 точки във Висшата лига, като не бе далеч и от мисълта за Европа.
Играчите го харесват, феновете вече - също.
8. Тим Шърууд (Астън Вила)
Работи кратко - по-малко от 3 месеца, но свърши чудесни неща.
Пое отбора на предпоследно място и с едва 13 гола в първите 25 мача.
Но не само спаси Вила от изпадане, а и го изведе на финал за Купата на ФА срещу Арсенал.
А, и още нещо - елечетата му са готини!
9. Арсен Венгер (Арсенал)
Уморително е да си говорим за "същия стар Арсенал на Венгер", който повтаря постиженията си от миналата година.
Да, феновете искат битка за титлата. Но отборът видимо прогресира - като игра.
От друга страна - какъв ти прогрес, след като това е десети пореден сезон извън топ 2.
Снимка: Getty Images
10. Дик Адвокаат (Съндърланд)
Холандецът дойде с твърдото намерение да остане само до края на сезона и вероятно така ще стане.
Но си свърши работата, допускайки само три загуби и избягвайки изпадането, което в един момент изглеждаше ужасно близо.
Не е за подценяване, че по негово време Дани Греъм вкара първия си гол за Съндърланд! Не мислехме, че този момент ще дойде!
11. Луис ван Гаал (Манчестър Юнайтед)
Трудно е да наречем дебютния му сезон "вдъхновяващ".
Мястото в топ 4 бе абсолютният минимум и той го постигна. но все пак при 150 милиона лири за трансфери, Юнайтед не би трябвало да се осланя основно на въздушната заплаха на Маруан Фелаини, за да вкара гол....
Нека кажем - Ван Гаал и отборът му могат и по-добри неща от този сезон...
12. Маурисио Почетино (Тотнъм)
Смесени чувства. Търсеше по-амбициозен проект от Саутхемптън, но не подобри радикално съдбата на Тотнъм.
В Европа разочароваха, стигнаха финал за Купата на лигата, а и Хари Кейн разцъфтя и обещава светло бъдеще.
Дали Тотнъм върви в правилна посока? Ще видим догодина.
13. Брендън Роджърс (Ливърпул)
За немалка част от сезона изглеждаше, че Роджърс ще е по-напред в класацията.
Ливърпул не бяха в битката за титлата, но не бяха далеч от топ 4.
Когато си загубил Луис Суарес и Даниел Стъридж е постоянно контузен, няма как да е лесно.
Но завършекът на сезона на терена (шесто място) и сагата с Рахийм Стърлинг показват - Роджърс има проблеми, а работата му е под сериозна въпросителна.
Снимка: getty images
14. Сам Алърдайс (Уест Хем)
Нещата приключиха, както бе ясно още от януари. Големият сам си тръгва от Уест Хем, който търси "по-амбициозен" мениджър.
Сезонът не бе толкова лош, просто поредният в среднячество и без големи вълнения. След 17 мача Уест Хем бе четвърти, но след това спечели само три пъти до края.
Мениджърът загуби и феновете, въпреки че не се справи толкова лошо.
15. Шон Дайш (Бърнли)
Работата му на трансферния пазар не даде големи шансове на Бърнли още преди сезона. Да, обяснимо е, че той нямаше чековата книжка на големите клубове, но все пак - с тима от Чемпиъншип е трудно да видиш мястото си сред големите момчета.
С 28 вкарани гола за сезона, Бърнли трудно можеше да се надява на нещо.
И все пак - имаше и добри моменти, а феновете продължават да са зад него.
16. Мануел Пелегрини (Манчестър Сити)
Работата му е под въпрос, след като защитата на титлата бе рехава и се провали. Тимът изглежда като да няма план Б, а и зависи от Туре и Агуеро твърде много.
След януари Сити загуби дирите на лидера Челси и изглеждаше далеч от титлата.
В турнирите нещата не седяха по-добре с ранни отпадания и в трите надпревари за купи извън Висшата лига.
17. Роберто Мартинес (Евертън)
Евертън се надяваше на повторение на миналия сезон, но това се очакваше да е трудна задача.
Но чак такова пропадане не е обяснимо. Грешки в защита, ялова атака...И липса на широчина на състава, която бе очаквана при малкия трансферен бюджет и 28 милиона лири за един играч - Ромелу Лукаку.
18. Стив Брус (Хъл)
Това не биваше да се случва на Хъл, нали? Сезон, който започна в Лига Европа и с нови попълнения като Абел Ернандес, Робърт Снодграс, Майкъл Доусън и Мохамед Диаме, завърши с изпадане.
Брус посочи причината - слаби резултати в преките двубои с другите застрашени. И е прав - 4 т. в10 мача срещу тях.
Но това не е оправдание при играчите, които има.
19. Крис Рамзи (Куинс Парк)
Може би е жестоко към него, защото работата му бе усложнена от наследството, което завари. В тима е пълно с незаинтересовани типове, а и клубът е в тотален хаос като управление.
Основната вина не е негова, но изпадането може да се окаже платформа за кариерата му, защото получи тригодишен договор и може да започне да гради отбор и план за завръщане.
20. Джон Карвър (Нюкасъл)
Някак можеше да изпрати в долната лига своя любим и единствен клуб. Дадоха му работата временно след напускането на Пардю, когато Нюкасъл бе десети и много далеч от опасната зона.
Спечели обаче само 3 от 19 мача, а серията от 8 поредни загуби го прати на 2 т. от изпадащите и остави тима в критична ситуация преди последния кръг.
Със сигурност няма да води отбора през следващия сезон.
