Датата е 26 февруари 2010 година. Олимпийският лед във Ванкувър. Номер 38 в синьо стои уморено, но гордо до мантинелата и изпраща един по един смазаните от изтощение и огорчение свои съотборници. Номер 38 поглежда всеки един в очите, стиска здраво ръката му и бащински потупва по тила.
Току що Словакия е изтървала шанса си да игра на финал на Олимпийските игри във Ванкувър. Малката европейска държава с огромни хокейни традиции беше на крачка от това да опустоши турнира с победа над домакина Канада в полуфинала. Мачът се разви безкрайно драматично, като по холивудски сценарий. Домакините поведоха набързо с 3:0 и решиха, че мястото на финала вече е гарантирано. И допуснаха огромна грешка. Любомир Вишновски и Михал Хандзуш върнаха два гола и адът се отвори под краката на канадците.
Едва ли е имало по-тихо изиграна последна третина в историята на олимпийския хокей. Осемнайсет хилядната зала на Ванкувър Кенъкс беше млъкнала, вцепенена от избухналия дух на словаците. Водени от номер 38, те превърнаха последните пет минути от този полуфинал във влакче на ужасите за домакините. В огромната зала се чуваше само тракането на кънките по раздрания лед и методичните удари на словашките стикове по шайбата. Както и миниатюрната агитка от Словакия, която беше буквално обезумяла. Но шайбата отказваше да влезе. Рикошираше, търкаляше се по голлинията, но не влизаше.
Девет секунди преди края словашкият номер 38 можеше да изравни, но беше спрян от целунатия от Господ Роберто Луонго. Финална сирена, 3:2 за Канада. Трибуните се отприщиха като скъсана стена на преливащ язовир. Словаците се потопиха в отчаянието си, но бяха изпратени достойно от своя номер 38. Мъжки, със сълзи на очите, но непоклатим като Алкатраз, Павол Демитра поведе с чест отбора си към съблекалнята, както го беше правил на леда.
Точно след месец, на 7 септември, ще се навършат три години от гибелта на Демитра. Неговата и на неговите колеги от хокейния тим на Локомотив Ярославл, погубен трагично в самолетна катастрофа. Нелеп инцидент, предизвикан от човешка грешка, който остави дълбока рана в целия хокеен свят, включително и във все още скърбящата Словакия.
След месец, в деня на годишнината, в Словакия ще бъде представен филмът „Павол Демитра: 38". Страната все още скърби за своя любимец, който приживе беше една от големите и много обичани спортни икони. „Катастрофата шокира всички. Мисля, че докосна хората в Словакия повече, отколкото тези из останалия свят, заради загубата на Павол. Цялата страна беше в траур. Потънахме в дълбока скръб".
Думите са на продуцента на филма Даниел Дангл. За да почете Павол, авторът е събрал в рамките на продукцията звезди от различни епохи, страни и хокейни култури - Петер Щастни, Джереми Рьоник, Кийт Ткачук, словаците Здено Хара, Мариан Хоса, Мирослав Шатан, Михал Хандзуш и Любомир Вишновски. Всички те говорят за своя колега и приятел, за спомените, които Павол е оставил във всеки от тях. Спомнят си и с усмивка, и през сълзи.
Кой беше Павол Демитра за Словакия може да се съди по всичко, което се случи след катастрофата. Училището в Дубница и хокейната пързалка в Тренчин бяха преименувани на „Павол Демитра". Когато през 2012 година Словакия завърши на второ място на Световното първенство и капитанът Здено Хара вдигна трофея за най-добър защитник, той го направи с фланелка с номер 38 и името Демитра.
Павол беше особена порода. На леда беше звяр, сърце на кънки. Мъжкар, но от тези, които могат да подадат ръка на съперника.
„Няма значение къде се намираш в Словакия. Просто казваш името на Павол и всички знаят за кого става въпрос и какъв човек беше, каква радост беше за феновете, за хората", спомня си бившият му съотборник Любош Бартечко.
На 7 септември Словакия отново ще си спомни за изгубеното си дете, което трябваше тази година да навърши 40. Трагедията край Ярославл едва ли скоро ще бъде забравена в една от най-хокейните нации в света. Номер 38 може вече да не е на леда, но живее и ликува във всяко словашко сърце.
