Той е! Христо Стоичков е единственият българин в списъка на велики, оставили следи на мондиал. Поне според вестник "Гардиън". Стоичков е номер 56 в списъка, изготвен от експерти, легенди и журналисти.
1. Пеле (Бразилия): Да изберем друг за номер едно щеше да е обидно. Марадона е велик, но Пеле е символът на мондиалите. На 17 той се появи и постави света в краката си за първата титла на Бразилия. През 1962-ра бе контузен в повечето мачове, но... Отборът от 1970-а с Пеле начело е най-незабравимата гледка в историята на световните първенства. Жаирзиньо, Жерсон, Карлос Алберто, Ривелиньо и Тостао. А до тях великият Пеле. Той бе толкова добър, че съперниците го аплодираха - случи се след петия гол във вратата на Швеция на финала през 1958 г. (5:2) и след четвъртия в мрежата на Италия (4:1) на финала през 1970 г. Всеки от онова време, гледал Пеле, е категоричен: Футболът имаше друго измерение с номер 10 на игрището. Клодоалдо, един от съотборниците му от великия тим на 1970-а, казваше: "Където и да отивахме по света, всички искаха да го целунат и да се снимат с него. Тези, които не успяваха, просто целуваха терена, където той бе играл.". Общо: 4 първенства, 14 мача, 12 гола.
2. Диего Армандо Марадона (Аржентина): Агресивен, гениален и с маниери на уличен футболист, Марадона е най-великият за поне половината свят. Останалите го нареждат втори. На 17 г. Сесар Луис Меноти го извади от състава за домашното световно, което Аржентина спечели. Четири години по-късно светът го видя, но всичко завърши в сълзи - Марадона бе изгонен с червен картон срещу Бразилия. През 1986-а най-съвършеното индивидуално спечелено световно първенство му принадлежеше, а през 1990-а минути го спряха от нов триумф. За да играе и в САЩ 94, където го хванаха с допинг. Неповторим, многолик, обичан и мразен, спорен... Божията ръка. Просто Марадона. Общо: 4 първенства, 21 мача, 8 гола.
3. Франц Бекенбауер (Германия): Кайзера. Свободен на терена, изпълнявайки роля на защитник, полузащитник, организатор на играта - всичко това едновременно. Пасовете му през целия терен остават легендарни най-вече с лекотата им. Култов и с изиграните близо 40 минути с извадено рамо на полуфинала с Италия през 1970-а, когато довърши мача с ръка, превързана за гърдите. Но не напусна битката. Спечели трофея като играч и треньор - това го включва автоматично в пантеона на най-великите. Общо: 3 първенства, 18 мача, 5 гола.
Снимка: Getty images
4. Роналдо (Бразилия): Каквото и да кажем, ще е малко... Най-големият голмайстор в историята на мондиали с 15 гола, 2 пъти шампион, герой на 4 първенства... А и с най-странната прическа в историята, вероятно (2002-ра, пони перчема). Наслада за окото, за съжаление контузиите попречиха да видим още много от този велик талант. Общо: 4 първенства, 19 мача, 15 гола.
Снимка: Петер Шолс, Reuters
5. Зинедин Зидан (Франция): Герой от два финала, но с много различна роля. Един от най-великите европейски играчи в историята. През 1998 г. с два гола срещу Бразилия даде първата титла на страната си. През 2006-а удари с глава Марко Матераци и бе изгонен преди да се стигне до загубата с дузпи. Вкара и в двата финала. Общо: 3 първенства, 12 мача, 5 гола.
6. Йохан Кройф (Холандия): Интелигентен и в центъра на всичко във великия холандски отбор от 1974 г. Прибираше се от позицията на нападател към центъра на терена и даваше тон за движение в тима, което и до днес изумява света. Беше като кондуктор, като куотърбек на този отбор. Арогантен и с невероятни хрумвания, оставящи противника в недоумение. Невероятното му его веднъж стигна до там, че отказа да носи трите ленти на "Адидас" на екипа и махна едната - имал личен договор с "Пума" и не му пукало за отборния контракт... Футболист и артист. Общо: 1 първенство, 7 мача, 3 гола.
Снимка: Getty Images
7. Лотар Матеус (Германия): Играчът с най-много мачове за Германия (150) и участник на пет мондиала. През 1986 г. бе аташиран да пази Марадона на финала (изпусна го веднъж и Аржентина победи), но 4 години по-късно бе капитан на отбора и лидер за триумфа. Отказа да бие дузпата на финала, защото един от бутоните му бе паднал от обувката и не бе сигурен, че ще вкара. Направи го Андреас Бреме... Страхотен халф, а по-късно и либеро. Невероятен лидер. Общо: 5 първенства, 25 мача, 6 гола.
8. Герд Мюлер (Германия): Човекът за малките голове или Бомбардирът на нацията. С бедра като стълбове, той вкарваше голове от невъзможни позиции и с всяка част от тялото. Повечето от съвсем близо. Победният му гол за титлата срещу Холандия през 1974 г. е типичен пример. Общо: 2 първенства, 13 мача, 14 гола.
9. Гаринча (Бразилия): Кривокракият Ангел. Радостта на народа. Както искате го наречете, и двете бяха прякори, дадени от феновете. Мнозина в Бразилия и до днес вярват, че Гаринча е по-добър от Пеле. Той беше въплъщението на бразилския гений и арогантност с топка в краката. Правеше съперниците на глупаци с финтове. Той вдъхнови триумфа през 1962 г. след контузията на Пеле. Алкохолизмът погуби този футболен феномен през 1983 г. Общо: 3 първенства, 12 мача, 5 гола.
Снимка: Getty Images / Guliver
10. Мишел Платини (Франция): Направи дебюта си през 1978 г., но бе напълно опазен от италианците в решителния мач за класиране в полуфиналната група. Треньорът на "скуадра адзура" Енцо Беардзот бе наясно с класата на младока. През 1982-ра той вече бе капитан и водеща фигура, а и част от Магическата четворка - невероятната халфова линия, която изведе "петлите" до полуфинал. Последва загуба от Германия, както и четири години по-късно в Мексико. Платини е и единственият играч, вкарал два пъти на рождения си ден по време на мондиали - през 1982 г. срещу Кувейт, а през 1986-а на Бразилия. Общо: 3 първенства, 14 мача, 5 гола.
