Натъртване в долната част на крака леко притеснява Греъм Сунес след дълги часове езда и риболов в планините на Монтана това лято. Той подръпва леко крачола на дънките си и показва подутина. На 61 години вероятно времето му за приключения трябва да е приключило, но който познава Греъм, знае, че авантюрата е в кръвта му.
Затова не бива да се учудвате от пътешествието, което предприе с 15-годишния си син Джеймс това лято. Горе-долу на тази възраст Сунес напусна Единбург, за да подпише с Тотнъм, а след това вятърът го отвя в Канада, Австралия, Италия, Португалия и Турция.
"Да се хвърлям в неизвестното, винаги ме е привличало. Не бих казал, че е смело или мъдро. Жена ми много се дразни, тъй като съм способен да се прибера у дома и да й заявя: "Искаш ли да отидем да живеем някъде другаде", разкрива шотландецът.
"Не знам дали това е прекалена вяра в собствените ми възможности или глупост, но никога не съм се притеснявал да отида в чужбина да играя или да съм треньор. Притежанам най-абсурдното самочувствие, което не знам откъде идва."
След като напусна последната си работа във футбола като мениджър на Нюкасъл преди осем години, Сунес се сдоби с време, в което да се върне към спомените си за славните години като футболист и грешките, които допусна като треньор.
"Мога да видя къде сбърках. Бях прекалено твърд с хората. В Ливърпул ни третираха като истински мъже и очакваха и ние да се държим като мъже, а не като мамини дечица", припомня си той.
"Пренесох това и в треньорската си кариера и светът се промени. Казвам не само футболът, а светът се промени. Играчите днес очакват ръка на рамото и съчувствие. Прегръдките във футбола днес са обичайно явление. Не си спомням да сме се прегръщали, когато играех, а днес това се случва постоянно. Играчите дори си разменят фланелките още на почивката.
Това, което ми липсва от времето, в което играех, е съперничеството - моментите, в които си в тунела и гледаш към противника. Когато губехме, се възстановявах трудно и не можех да говоря с никого."
За радост, загубите му като футболист на Ливърпул бяха рядкост, но всичко се промени, когато се върна като мениджър на "Анфийлд" през 1991 г. и опитите му да вдигне клуба на крака не се увенчаха с успех, а просто белязаха края на една велика ера.
"Нищо не е вечно. Все пак поех отбор, който не бе печелил нищо от две години и имаше в състава си доста ветерани. Винаги е трудно да намериш заместници на опитните футболисти, а аз се опитах да го направя прекалено бързо. Във футбола ти трябват добри играчи. Това е нещото, което никога няма да се промени. Ако жънеш успехи, това е защото имаш добри футболисти, а не защото отборът ти е нов или защото е променил начина си на игра.
Не е тайна, че в Ливърпул бяха събрани най-добрите. Когато дойдох в клуба, се учех от велики футболисти и се радвах да усещам, че попивам знания от тях. Няма как да бъдеш успешен треньор, докато не си осигуриш класни футболисти. Разликата се прави именно от тях", убеден е Сунес, който даде за пример Жозе Моуриньо, който върна Дидие Дрогба, за да компенсира загубата на Франк Лампард.
"Случаят с Дрогба е подходящ. Всички проблеми в съблекалнята ще си останат там. Различията няма да минат вратата на съблекалнята и да се превърнат в проблем за мениджъра. Челси успява да постигне това, защото има фигури като Джон Тери, Петер Чех, Дидие Дрогба и Лампард до скоро.
По онова време не съм се замислял, но през 70-те и 80-те основното ядро бе от футболисти на 28-29 години. На терена нещата вървяха и нямаше проблеми в съблекалнята."
Но това не значи, че понякога правилата не са били нарушавани.
Сунес, Далглиш и Хансен често отваряха заедно коледното шампанско, без да се притесняват, че на другия ден имат мач.
"Казвахме си - отваряме бутилката и пием по чаша. А една чаша по онова време беше достатъчна на Кени, за да е напълно готов. След като я изпиеше, не можеше да млъкне.
Знаехме отлично силните и слабита си страни. Доминирахме над испанци, италианци и германци, които още тогава живееха по правилата, които се спазват и до днес. Стигнеше ли се до продължения, никога не губехме. Мачът свършваше, а ние още имахме сили.
Сунес обаче е убеден, че трябва да има равновесие между физическата и психическата устойчивост.
"Никой не обръща внимание на това, което се случва в главите на футболистите. Ливърпул беше толкова силен, защото имаше най-талантливите играчи, но и психически най-здравите. Мозъкът е най-мощното оръжие, което притежаваме.
Ако си психически устойчив, можеш да постигнеш велики неща и психическата издръжливост е нещо, което може да се промени, ако си около правилните хора. В противен случай, се предаваш, когато нещата се усложнят.
Аз съм го преживявал. Предстоеше ми операция на сърцето и си мислех, че не е проблем. Десетина дни по-късно обаче колабирах и ме приеха отново в болницата. Спомням си ясно как бях сам в интензивно отделение, гледах един голям часовник и си мислех: "Не заспивай, защото ще умреш." Разбира се, че заспах, но очевидно оцелях. Бях наистина уплашен. Така че знам какво говоря и какво съм преживял.
А Сунес не обича да щади сърцето си. Винаги ще се помни случаят от 1992 г., когато след като спечели купата на Турция с Галатасарай срещу Фенербахче на техния "Шукру Сарачоглу", Греъм заби знаме на Галатасарай на центъра.
"Когато отидох в Турция, един от шефовете на Фенербахче беше разпитвал защо Галатасарай е подписал с инвалид, имайки предвид сърдечната ми операция. Девет месеца по-късно ние спечелихме купата на техния стадион и аз държах този голям флаг в ръката си, когато го видях и си помислих: "Ще ти покажа кой е инвалид." и го забих на центъра, което не е най-умното нещо, което съм правил.
Но дори и след опита в Истанбул, Сунес признава, че няма друго място като "Анфийлд".
"Посещавал съм всички стадиони - големи и модерни съоръжения, но на "Анфийлд" е невероятно. Няма как да не трепнеш, когато чуеш всички да пеят You’ll Never Walk Alone."
Греъм стиска палци на "червените" през новото първенство, но вярва, че след продажбата на Луис Суарес на отбора ще му бъде много трудно да е отново сред претендентите за титлата.
"Неговите голове ще липсват, а друг проблем, с който трябва да се справи Брендън Роджърс е тимът да не допусне 50 гола във вратата си, колкото бяха през миналия сезон", завърши Сунес, чието набито футболно око не изпуска нито един детайл - дали капитанът на даден отбор в тунела изглежда напрегнат или готов за битка - задължителна част от анализа му по време на коментарите за Sky Sports.
