През този сезон изглеждаше натежал и отчаян, а феновете на противниците се подиграваха с влошеното му първо докосване и склонността му да се изолира от играта и да пропилява малкото открили се положения. С пристигането на Солскяер, Лукаку се превърна в резерва, но вкара в два поредни мача след влизания от скамейката, разписа се и като титуляр срещу Рединг за ФА Къп. Най-голямата разлика е, че белгиецът вече получава повече подкрепа в предни позиции и не е оставен единствено да върши черната работа и да гони безнадеждни топки.
Беше от играчите с най-видим срив във формата през този сезон и изглеждаше извън възможностите му да установи контрол в центъра дори срещу непретенциозни съперници. При Солскяер сърбинът постепенно прогресира от мач на мач и беше много солиден срещу Борнемут и Нюкасъл, преди да получи почивка срещу Рединг. Много му помага това, че има Андер Ерера до себе си в халфовата линия.
Едва ли би искал да си спомня първия си сезон на "Олд Трафорд", но след страхотното Световно първенство, което изнесе за Швеция, видимо израсна и за клубния си отбор. Представянето му беше доста по-добро, но продължаваше да е нервен на моменти при Моуриньо и да страда от цялостната нестабилност на защитата, а Юнайтед не спираше да пуска голове. При Солскяер Линдельоф неизменно е титуляр във Висшата лига и се превръща в лидер на защитата, спокоен е с топка в краката и започна по-смело да се включва в атака. Шведът добива образа на доминантния централен бранител, от който "червените дяволи" се нуждаят.
Най-скъпият и най-критикуваният в червен екип, световният шампион мина през какво ли не във взаимоотношенията си с Моуриньо и макар че направи силни мачове, проявяваше дразнещо непостоянство, откакто се завърна в Манчестър. Талантът и характерът му непрекъснато се поставяха под въпрос, а ако Специалния беше запазил поста си още малко, Погба най-вероятно щеше да напусне. Само за първите 4 мача на Солскяер обаче, французинът има по-добри показатели, отколкото в миналите си 17 срещи при Моуриньо. Погба натрупа 4 гола и 3 асистенции срещу Кардиф, Хъдърсфийлд, Борнемут и Нюкасъл и изведнъж се оказа, че декември е бил най-силният месец в кариерата му. Засега се отблагодарява по най-добрия начин за далеч по-свободната и атакуваща роля, която има в състава на Солскяер.
Обвиняваха Моуриньо, че спъва развитието му и Солскяер действа радикално от самото начало, отреждайки на таланта титулярно място. Рашфорд показа, че го заслужава и записа 3 гола и асистенция в четирите мача за първенство под ръководството на норвежеца. Увереността на нападателя расте, когато се радва на такова доверие и на толкова основна роля в атаката, без да е затиснат на някой от фланговете. Все още само на 21 г., той доказва, че има всичко, за да води нападението на топ отбор.
